Решение № 5237 от 23.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5237 гр. Пловдив, 23.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330112123 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, против Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 321.54 лева, представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на ********* г. в *********, при движение в дясна пътна лента на *********, на около 200 метра след *********, водачът В. Н. Н., при управление на автомобил „*********“ с рег. № ********* преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, образувана около шахта, вследствие на което се е увредила задната дясна гума на автомобила.

Твърди, че при настъпване на процесното събитие, автомобилът има застраховка „Каско Стандарт“ в ищцовото дружество, сключена със ЗП № ***************, със срок на действие от **** до ***** г. В тази връзка сочи, че на ********* г. в застрахователното дружество е постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите на автомобила, като при получаването на същото бил извършен оглед на процесното МПС, при което било установено увреждането на задна дясна гума „Pirelli scorpion winter“ с размери 295/40/21 при 60 % остатъчна стойност.

Излага, че на основание представена фактура, от собственика на автомобила, удостоверяваща покупката на новата гума, с доклад по щета ***************, ищцовото дружество е решило, за щетите по застрахования л.а. „*********“, да бъде изплатено обезщетение в размер на 321.54 лева, от която 308.35 лева, представляваща 60 % от платената цена за нова гума и 13.20 лева – разходи за куриерски услуги за доставка.

Твърди, че на 04.03.2022 г., застрахователното дружество изплатило на В. Н. Н.

1 определеното обезщетение, като с изплащането му, на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ дружеството е встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата – Община Пловдив, за която се счита, че отговаря за ремонта и поддържането на ***************, като твърди, че същата не е изпълнила задълженията си по чл. 3, ал. 1 и чл. 167, ал. 1, изр. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗдвП.

Сочи, че на 04.05.2022 г., ответната община е получила покана, с която е била уведомена за изплатеното обезщетение и поканена да го възстанови доброволно по банков път, но същото не било сторено.

С оглед гореизложеното се моли предявените искове да бъдат уважени и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 321.54 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.08.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Пловдив, в който се излагат доводи за нейната неоснователност.

Твърди, че не се е осъществил фактическият състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, доколкото предпоставките за ангажиране отговорността на Община Пловдив не се установяват по безспорен начин.

Оспорва – наличието на валидно застрахователно правоотношение. На първо място възразява, че е налице съгласие за сключването на застрахователния договор, респ. че същият е влязъл в сила, тъй като липсвали доказателства за платена застрахователна премия.

Освен това възразява, че липсвали доказателства, удостоверяващи извършването на първоначален оглед и заснемане на МПС – то, съгласно т. 4 от Раздел „Общи положения“, първо римско „Сключване на застрахователен договор от Общите условия на застрахователя, според които до извършването на оглед и заснемане застрахователния договор не влиза в сила. Навежда доводи, че поради липсата на такива доказателства, не би могло да бъде установено дали процесното увреждане не е било вече налично при първоначалния оглед и заснемане на МПС. Навежда доводи и, че в представените към ИМ Общи условия на застрахователя липсвали подписи на страните, поради което не можело да се изведе обоснован извод за писменото им приемане от страна на застрахованото лице, което било необходима предпоставка при сключването на застрахователни договори при общи условия.

На следващо място възразява, че от приложената към ИМ декларация от свидетеля на събитието, която съгласно т.6.3. от Глава ІІІ „Изплащане на обезщетение при частични повреди“ от Общите условия на застрахователя, следвало да е от лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС, не били изложени писмени изявления относно обстоятелствата, при които се твърди да е настъпило ПТП, поради което счита, че не са спазени предпоставките за изплащане на застрахователни обезщетения.

На следващо място, възразява, че от изложеното в исковата молба не ставало ясно как и по какъв начин водачът на автомобила е попаднал в дупка на платното за движение, като не били налице и данни за поведението на водача и дали той не е допринесъл за настъпване на произшествието при шофиране с висока скорост или проява на невнимание, несъобразена с метеорологичната обстановка. Навежда доводи, че е възможна и техническа неизправност на автомобила, както и настъпване на непредвидени или непредвидими събития от извънреден характер. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като моли определеното застрахователно обезщетение да бъде намалено.

Оспорва механизма на произшествието и наличието на причинно-следствена връзка с настъпилите вреди.

Счита за недопустимо да бъде ангажирана отговорността на Община Пловдив за вреди, вследствие на попадане на автомобилни гуми в дупки на платното за движение.

Твърди, че произшествието не се е реализирало по начина и при твърдените в исковата молба обстоятелства, тъй като за установяването му не е съставен Протокол за ПТП, 2 съставянето на който е задължително при настъпване на произшествие с материални щети.

Счита, че непредставянето на официален удостоверителен документ, доказващ настъпване на застрахователното събитие представлява основание за постановяване на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

На следващо място, навежда доводи, че според Общите условия на застрахователя, при спазването на определени изисквания за обезщетяване на МПС до определение години, изчерпателно изброени в Общите условия, е следвало застрахователното обезщетение да бъде изплатено на сервиза, каквито доказателства, в настоящия случай – нямало.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, като при условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: положителните елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина, която се предполага; обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица т.е. че ответниците отговорят за поддържането на пътната мрежа в изправност за участъка от пътя, където се твърди да е настъпило ПТП. Следва да се докажат и положителните материалноправни предпоставки от фактическия състав на чл. 410, ал. 1 КЗ – че е налице валидно сключено застрахователно правоотношение с водача на увредения автомобил, по което е платено застрахователно обезщетение в размера на причинените щети.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установят соченото поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.

Застрахователното правоотношение се установява от представения договор за застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна полица № *************** от ********* г. по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ , /представен вкл. в оригинал/, валидна за периода от **** до ***** г., от която е видно, че същата е сключена между ищеца и В. Н. Н., за процесния автомобил – лек автомобил „*********“, модел „GL“, с рег.

№ *********, и в която е уговорено, че плащането на застрахователната премия ще се извърши на вноски, и в която е уговорено, че плащането на застрахователната премия ще се извърши на четири вноски, както следва: първата вноска – 597.75 лева – съвпадаща с датата на сключване на договора; втората вноска – 597.80 лева, дължима на 16.10.2021 г.; трета вноска – 597.80 лева, дължима на 16.01.2022 г. и четвърта вноска – 597.80 лева, дължима на 16.04.2022 г.

От приетата като писмено доказателство по делото – Счетоводна справка за плащане на премията по ЗП *************** /л.75/, се установява, че дължимите към датата на ПТПто – ********* г., застрахователни премии са платени в срок, както следва: на 26.07.2021 г.

– платени 609.75 лева (първа вноска); на 20.10.2021 г. – платени 609.75 лева (втора вноска); на 24.01.2022 г. – платени 609.75 лева (трета вноска), която справка не е оспорена от ответната Община Пловдив. Ето защо възраженията на ответника, че не са платени застрахователните премии, са неоснователни.

По делото са приети и фотоснимки /л.76-88/ за извършен оглед на процесния автомобил при сключването на застраховката, от които се установява, че към датата на сключване на застраховката – ********* г., процесният автомобил не е имал увреждания, вкл. на задна дясна гума. Ето защо, съдът намира за неоснователни и възраженията на 3 ответника, че застрахователната полица не е влязла в сила, тъй като липсвал оглед и заснемане на процесния автомобил. Нещо повече, в настоящия случай, увреждането касае задната гума на автомобила, поради което и последният не би могъл да се предвижва от датата на сключване на застраховката /********* г./ до настъпването на твърдяното застрахователното събитие – ********* г.

Ето защо и, следва да се приеме, че застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на обезщетение.

По делото като писмени доказателства са приети: Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“ на застрахователя /л.9-16/, декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ /л.7/, депозирано от В. Н. Н., за настъпилото на ********* г. ПТП, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /л.17/, шофьорска книжка и контролен талон на водачът на процесния автомобил, удостоверение за техническа изправност на ППС /л.19/, доклад по щета № *************** от 02.03.2022 г.

/л.21/, опис на претенция от ********* г. /л.20/, на обща стойност 321.54 лева, банково нареждане за заплатено застрахователно обезщетение на 04.03.2022 г. в размер на 321.54 лева на В. Н. Н..

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на ********* г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото: заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по полица „Каско Стандарт“, в което водачът на процесното МПС – В. Н. Н. е декларирал, че на ********* г., при движение, в *********, в дясна лента по *********, процесният автомобил попаднал на шахта с повдигнат капак от едната страна, като са декларирани настъпили материални щети: подутина на задна дясна гума /л.17/.

В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди. Същите са били определени на стойност 321.54 лева, която е била изплатена.