Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4886 от 24.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13255/2022
Вид
Решение № 4886
Подписан
24.08.2024
В сила
26.08.2024
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, ГЕОРГИ СТОЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4886 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100513255 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение 20040067 от 03.06.2022 г., постановено по гр. дело № 60313/2020 г. по описа на СРС, ГО, 71-ви състав, е отхвърлен предявеният от „Б.Д.А.“ ЕООД, против „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД / с предишно наименование „ ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, отрицателен установителен иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сума в размер на 2499,50 лв., начислена служебно по № 1024820/22.07.2020г. с фактура №0006584376/28.09.2020г. относно обект - офис, с адрес гр. София, ул. ****, с клиентски № 530001529 111.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 320,00 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Изтъква, че в нарушение на материалния закон СРС е приел, че проверката е извършена законосъобразно, доколкото в нарушение на чл. 58, ал. 2 от ОУ на ЧЕЗ констативният протокол не бил подписан от двама свидетели, както и не било спазено изискването в ПИККЕ протоколът да се връчи в 7-мо дневен срок от проверката, който не бил връчен и до настоящия момент. Изтъква, че ответното дружество не е активно 1 материално легитимиран да получи заплащане на цената. Навежда оплакване, че за ответника липсва нормативно установена възможност по ПИККЕ да начислява сума по корекция, тъй като било налице противоречие между разпоредбата на чл. 98а, ал. 1, т. 6, б.

„а“ ЗЕ. При условията на евентуалност поддържа, че преизчисляването е извършено в нарушение на чл. 50 ПИККЕ. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и уважи иска. Претендира разноски.

Въззиваемият ответник –„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД/, чрез процесуалния си представител, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, в пълно съответствие с установените фактически обстоятелства и законови разпоредби, поради което моли съда да потвърди същото.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

С оглед наведените в жалбата оплаквания следва да се отбележи още, че обективната отговорност за вреди може да възникне единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданско – правните субекти.

Със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. След изменянето на ЗЕ от 17.07.2012 г. и влизане в сила на ПИКЕЕ, 2 издадени от Комисията за водно и енергийно регулиране /КЕВР/- ДВ брой 35, от дата 30.4.2019 г. са изпълнени условията, доколкото към момента на проверката – 23.05.2010 г.

ПИККЕ е в сила, в какъвто смисъл са споделяната от настоящия състав на съда практика на ВКС /напр. решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО/. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ дава законова делегация на КЕВР да приеме ПИКЕЕ, според който текст, правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ се приемат от КЕВР.

Процесната корекция е извършена по реда на новите ПИКЕЕ - ДВ брой 35, от дата 30.4.2019 г. , тъй като проверката на обекта, собственост на ищеца е извършена на 22.07.2020 г. - т.е. след обнародването им и влизането им в сила. В Раздел IX - членове от 49 до 58 включително - ПИКЕЕ урежда реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количествата електрическа енергия по Раздел IX, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги. В ал. 2 на същия член е посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата сума. Или новите ПИКЕЕ предвиждат фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа, какъвто за имота, находящ се в гр.София, „Георги Минчев“ 19, клиентски № 300059994890 е „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД / с предишно наименование „ ЧЕЗ Разпределение България“ АД/. Ето защо не е налице противоречие между разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и приетата от КЕВР разпоредбата на чл. 56 от ПИККЕ.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищцовото дружество не е легитимирано да получи сумата по корекцията, тъй като не било доставчик на електирческата енергия. Крайният битов клиент /потребител/ се намира в облигационни правоотношения, както с крайния снабдител, който му продава електрическа енергия при публично известни общи условия /чл. 98а от ЗЕ/, така и с оператора на съответната електроразпределителна мрежа, към която клиентът /потребителят/ е присъединен и я използва също при публично известни общи условия /чл. 104а от ЗЕ/. Корекцията на сметка по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ /съгласно и общите правила на чл.

183, чл. 200 от ЗЗД/ поначало съставлява корекция на продажната цена на потребената /продадената, доставената/ електрическа енергия в случаите, посочени в тези разпоредби: неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване, както е в конкретния случай, следствие на което част от консумираната електрическа енергия не се отчита, което обстоятелство е установено с констативния протокол от 22.07.2020 г. и този от метрологичната експертиза № 1150/14.09.2020 г. на БИМ.

Също по общо правило, тази корекция на цената е в полза на едната от двете страни 3 по продажбеното правоотношение - в полза на крайния снабдител /доставчика/, когато клиентът /потребителят/ не е заплатил изцяло цената на количеството потребена от него /доставена му/ електроенергия; или в полза на клиента /потребителя/, когато му е начислено по-голямо количество електроенергия от реално използваното и той е надплатил цената.

Последното правило - че на потребителя /ползвателя/ се възстановява надвзетата сума, е възпроизведено в разпоредбата на чл. 57 от ПИКЕЕ.

Общото правило, че корекцията на цената се извършва в полза на другата страна по продажбеното правоотношение - доставчика /продавача/ на електрическа енергия, е възприето в разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ, но само в хипотезата на чл. 53, ал. 1 от ПИКЕЕ - когато поради повреда или неточна работа на тарифния превключвател, използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от ползвателя; като в тези случаи преизчислените количества електроенергия се заплащат от потребителя по цената за съответната тарифа, т.е. - по продажна цена. Относно всички останали случаи на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX от ПИКЕЕ /включително и в разглеждания случай по чл. 55 от ПИКЕЕ, когато са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ/, с разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ е установено отклонение от общото правило, че корекцията на сметката на потребителя е в полза на крайния снабдител /доставчика/ на електроенергия, като вместо него титуляр на вземането за дължимата сума е операторът на електроразпределителната мрежа. В тези случаи обаче с разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ е установено и друго отклонение от общото правило, а именно - че преизчислените количества електрическа енергия се заплащат от потребителя, не по продажната цена, а по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. Без съмнение, стойността на технологичните разходи е включена като компонент при формирането на продажната цена /също регулирана от КЕВР/, но тези технологични разходи са за сметка на оператора на електроразпределителната мрежа, който има задължението да я поддържа. Поради това, заплащането на тяхната стойност от крайния потребител, в качеството му на ползвател на електроразпределителната мрежа - директно на мрежовия оператор, с когото той също е в облигационно правоотношение /вместо на и чрез доставчика на електроенергия - по продажбеното правоотношение/, е установено в интерес както на потребителя, така и на енергийните дружества, и не е в противоречие с разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл.

104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, а подзаконовите норми на чл. 56, ал. 1-3 от ПИКЕЕ, с които това заплащане е регламентирано в посочените случаи на преизчисляване на количествата електрическа енергия, са специални спрямо общата нормативна регламентация /в този смисъл Решение № 85/27.06.2022 г. по гр.д. № 2528/2021 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г. на ВКС, III г.о., Решение № 60269/27.05.2022 г. по гр. д. № 1054/2021 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/2021 г. на ВКС, III г.о., Решение № 55/30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2021 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г. на ВКС, IV г.о./.

4

По отношение оплакването, касаещо допуснатото процесуално нарушение при съставянето на констативния протокол, следва да се посочи, че спазена процедурата по чл.

49 ПИККЕ, който имат предимство пред ОУ на ЧЕЗ, а невръчването на констативния протокол в съотвествие с разпоредбата на чл. 49, ал. 4 ПИККЕ не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото наличието на задължение е предмет на настоящето съдебно производство.