Решение № 754 от 21.08.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 3466/2021
- Вид
- Решение № 754
- Подписан
- 21.08.2024
- Състав
- Минчо Стоянов Минев
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.410 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 754 гр. Сливен, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20212230103466 по описа за 2021 година
В исковата молба на ЗАД“Армеец“ се твърди, че с комбинирана полица при него са били сключени застраховки „Каско“ и „Злополука“ за лек автомобил Мерцедес Ц220 с рег.№ СН 0880АР, със срок на действие 23.12.2015г.- 22.12.2016г. Също, че управляван на 18.04.2016г. от водача Т. Т. преминал през необезопасен, необозначен и несигнализиран отвор на пътното платно- дупка с размери 70см./140см. и дълбочина от 13см., в близост до бл.36 в кв. Дружба, гр.Сливен. В резултат била пукната предната дясна гума, изкривена била предната дясна джанта и се получил дефект по ходовата част. За всичко това бил съставен протокол от служител на Пътна полиция -Сливен. За отстраняването на тези повреди била заплатена сумата 569.71лв. С това плащане ЗАД Армеец изпълнило задълженията си по цитираните по-горе две застраховки, да покрие щетите по пострадалото, застраховано при него, моторно-превозно средство /МПС/. След това негов представител изпратил покана до община Сливен да му възстанови сумата 569.71лв., от които 559.71лв. -заплатено обезщетение и 10лв. за ликвидационни разноски, но това не било сторено. Дружеството е убедено, че именно общината дължи обезщетението, тъй като отвора е бил на пътно платно на нейна територия, а съгласно конкретни разпоредби от ЗДвП, ЗОС и ЗП, тя именно следва да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира препятствията по него и ги отстранява в най-кратки срокове.
В резултат на горните факти застрахователното дружеството предявява, като регрес, претенция да бъде прието за установено, че община Сливен да му дължи горната сума, при това ведно със законната лихва от датата на образуване на делото, както и мораторна лихва в 1 размер на 173.62лв., за които вече му е издадена заповед за изпълнение.
Търси и сторените по него разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Писмен отговор е депозиран своевременно, а в него, при многобройни и подробни съображения, иска се оспорва като неоснователен. Търсят се юрисконсултско възнаграждение и разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не бе представлявано, но позицията му по иска е изразена в писмен вид, от пълномощник-юрисконсулт; за общината се явяваше също юрисконсулт, а позициите и на двете страни останаха непроменени.
След като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от фактическа страна следното:
От документът, представляващ лист №8 от материалите по делото е видно, че със ЗАД Армеец е била сключена комбинирана застраховка „Каско“ и „Злополука“ за лек автомобил Мерцедес Ц 220, чийто собственик и ползвател е Т. П. Т., със срок на действие 23.12.2025г.- 22.12.2016г. Предвидено е застрахователната премия да бъде платена на четири вноски, от по 326.86лв. всяка, с падежи съотв. 23.12.2015г., 23.03.2016г., 23.06.2016г. и 21.09.2016г. От квитанциите №№ 0001887189/ 23.12.2015г., 0002038152/ 23.03.2016г. и 30016030100267/ 01.09.2016г. съда приема, че Т. е направил вноските с падеж на тези дати.
Видно от Протокола №1497824, съставен от младши автоконтрольор при МВР Сливен, на 18.04.2016г. , управлявайки го около 23ч. в гр.Сливен, по бул.“Янко Сакъзов“ посока бул.“Георги Данчев“, Т.Т. е преминал с него през необезопасен и необозначен отвор на пътното платно- дупка. От изчертаната от този служител схема в документа е видно, че инцидента е в близост до бл.№36 в кв.Дружба. Установява се и че в резултат са били повредени предни десни гума и джанта, ходова част и др.- записа в графата „видими щети“.
Собственик на автомобила е именно Т. Т., видно от свидетелството за регистрация, част ІІ, с № 007418231. За инцидента той е подал уведомление при застрахователното дружество на 20.04.2016г. В него като щети е посочил предни десни гума и джанта. За изправянето на последната той е заплатил, на „Гарант Б“ ЕООД сумата 24лв., видно от фактура № 0000005950. На „Туинс“ЕООД пък е платил общо 1040лв., също с ДДС, от които:
766.67лв./без ДДС/ за авточасти и 100лв./без ДДС/ за автосервизни услуги- в тази връзка фактурата № 0000000957/20.06.2016г., както касов бон от същата дата и спецификацията по същата фактура. От последната е видно и че са отремонтирани един амортисьор, един прахозащитен комплект и един тампон макферсон.
Повредените гума и джанта са констатирани и от представител на застрахователното дружество, видно от Опис на претенция, съставен на 18.04.2016г.-л.№24 от делото.
Очевидно, че на 21-ви април е бил извършен повторен оглед на автомобила, за който е 2 съставен Опис-заключение, а в него представител на застрахователя е отразил, че е установено, че е увреден и предния десен амортисьор, който е за подмяна. На същата дата представител на ЗАД Армеец е посетил посоченото от Т. място на инцидента, където е констатирал посочената от водача на МПС дупка на пътното платно, като е установил размерите й на 70/140см. и дълбочина 12-13см.
С Доклада по щета № 30016030100267 в ЗАД Армеец е определен размер на следващото се за Т. обезщетение на 559.71лв. и за изплащане сумата 232.85лв., получена след като от първата е приспадната дължимите от мъжа вноски по застраховките „Каско“ и „Злополука“ премии в размер 326.86лв.
За изясняване на обстоятелствата по делото бе изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Според вещото лице по нея, наличието на несигнализирана неравност на платното за движение е технически неправилно. Ползвайки установени в практиката му на специалист правила и формули експерта е достигнал до изводи, които съда възприема, че видимостта на тази неравност, с възможност за възприемане от водача на автомобила Мерцедес като опасност, е била не по-малка от 25-30метра. Скоростта на движение при възникване на инцидента е била поне 49км./ч. В резюме становището на вещото лице, което съда кредитира е, че водача на автомобила не е имал техническата възможност да предотврати ПТП-то чрез спиране преди отвора на пътното платно или пък чрез намаляване на скоростта на движение, за преминаване с безопасна такава през нея. Въз основа на заключението съда приема, че от техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка между нанесените щети по автомобила и механизма на възникване на произшествието.
Събрани бяха и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля Т. П. Т..
От показанията му се установиха факти, сходни на онези, видими от Протокола за ПТП, а именно: че Т. като водач на Мерцедеса се е движел по главен път, наречен от него „линията на автобус №7“ и след бензиностанцията „Марешки“ завил в кв.“Дружба“, тръгвайки нагоре към т.н. Мебелна къща. Когато се намирал до втория блок след бензиностанцията/газстанция преминал през дупка на пътното платно, след което автомобила започнал да тресе. Това го принудило да спре и при оглед установил, че една от гумите му е спаднала, а джантата йизкривена. Според свидетеля, това се е случило при дъждовно време, около 22ч.
Съдът кредитира показанията, защото няма основания да се съмнява в тяхната достоверност, освен не съвсем силните спомени на свидетеля, предвид изминалия значим период от време от инцидента. Според съда, свидетеля не е заинтересовано от изхода на делото лице именно и главно защото ПТП-то се е случило отдавна и поне във връзка с него той отдавна няма и не би могъл да има взаимоотношения със ЗАД Армеец по този повод.
Така също, показанията му не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
3
Част от доказателствения по делото материал са и Общите условия на ЗАД Армеец.
Видно от материалите в ч.гр.д.№ 2082/2021г. на СлРС, то е образувано по заявление, депозирано от ЗАД Армеец на 31.05.2021г. Издадена му е заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение №675/ 01.06.221г., с която на община Сливен е разпоредено да му заплати главница в размер на 569.71лв., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2021г. до окончателното й изплащане; 173.62лв.- мораторна лихва и 125лв.- разноски по делото.
При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:
Предявен са, в обективно кумулативно съединяване, два иска. Те са установители и за съществуване на вземането по смисъла на чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК.
Първият от тях е главен; оценяем е и е с цена 569.71лв. От материално-правните норми е основан на разпоредбата на чл.410 от Кодекса за застраховането. Той е допустим, а по същество- и основателен. Така е, защото се установи, че с ищцовото дружество са били сключени, с комбинирана застрахователна полица, договори за застраховките „Каско“ и „Злополука“, за л.а. Мерцедес, с рег № СН 0880АР. В срока на действие на същите, неговия собственик, като водач, е преминал през необезопасен, необозначен и несигнализиран отвор на пътното платно в гр.Сливен. Движейки се по булевард, Т.Т. заявил непосредствено след бензиностанцията „Марешки“ /единствена такава в гр.Сливен/ и тръгнал нагоре в посока емблематична за града сграда- Мебелна къща. Скоро, дори непосредствено след това преминал през споменатата дупка. Наличието й е безпротиворечиво установен факт, защото е възприета/видяна не само от водача на автомобила, който е и свидетел по делото, а също от полицейски служител- младши автоконтрольора, посетил на място ПТП-то и съставил протокола за него, както и служител на застрахователното дружество- на 21.04.2021г., видно от документа, представляващ л.22 от делото. Тук трябва да се отбележи, че протокола за ПТП е официален свидетелстващ документ и поради това се ползва с т.н. материална доказателствена сила, обвързваща съда да приеме за доказани фактите така, както са отразени в него. До доказване на противното, разбира се, но противното не бе доказано в настоящото дело.
Така също, отново от свидетелските показания, но и от протокола за ПТП, а и от съставени от служители на застрахователното дружество документи се установи, че в резултат на преминаването през отвора на пътното платно, са нанесени повреди по автомобила. Те са били отстранени, за което е заплатена определена парична сума.
Повредите, като вид и стойност, са оценени от застрахователното дружество; след това от общата им стойност застрахователя е приспаднал/прихванал дължимите от собственика на автомобила вноски по комбинираната полица за застраховките „Каско“ и „Злополука“всъщност една вноска, след което остатъка изплатил на собственика. С това той се е 4 суброгирал в правата на последния като пострадал и правилно се е обърнал към община Сливен с искане тя да му възстанови платеното обезщетение. Правилно не само от гледна точка на Закона за застраховането- чл.410, но и също и съобразено със Закона за пътищата, Закона за общинската собственост, Закона за движение по пътищата. Във всички тях е предвидено задължение за съответната община да поддържа в добро, изправно състояние, пътищата на нейна територия; да полага грижа за тях като добър стопанин; да сигнализира и обезопасява възникнали на тях препятствия, които следва своевременно да отстрани. При липса на такава грижа и при възникване вследствие на същото на инцидент, общината именно отговаря за понесените в резултат на това щети. Отговорността на община е обективна, безвиновна и се носи и на основание основния нормативен акт в облигационното ни право- Закона за задълженията и договорите.
Доказан по делото факт е не само наличието на отвор на пътното платно на мястото на процесния инцидент, но и това, че неизправността на пътя не е била сигнализирана и/или обезопасена. А това от техническа гледна точка, съгласно категоричното кредитирано от съда становище на вещо лице, е неправилно. Така също, експерта е категоричен и че водача на автомобила не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП-то.
Установи се още, че е налице причинно-следствена връзка между нанесените щети по автомобила и механизма на възникване на произшествието.
От друга страна, застрахователя е отправил покана преди да образува настоящото дело до община Сливен, да му бъде възстановено изплатеното от него обезщетение, но не е получил престация. Ето защо пътя на съдебната искова защита е бил открит пред него.