Определение № 200 от 26.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. София, 26.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно търговско дело № 20241001000218 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 729, ал. 3 от ТЗ, във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 265374/01.03.2024 г. по описа на СГС, депозирана от Национална агенция за приходите (НАП) против определение № 260393/23.02.2024 г. по т.д. № 95/2012 г. на СГС. Направени са твърдения за неправилност на обжалваното определение и е поискано същото да бъде отменено, като бъде постановено сумата 76 100 лева, представляващи предплатени разноски по чл. 629б ТЗ за периода месец 04.2012 г. – месец 02.2019 г. и предвидена за удовлетворяване вземането на „Слатина Булгарплод“ ООД да бъде внесена от кредитора и предвидена за частично удовлетворяване на вземанията на НАП с поредност по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, както и сумата 138 784.09 лева, предвидена в сметката за разпределение да бъде внесена от кредитора и да бъде разпределена както следва: 21 246.28 лева за пълно удовлетворяване на остатъка от публичните вземания с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ (след изплащане на сумата 76 100 лева) и 115 537.81 лева за частично удовлетворяване на публичните вземания с поредност по чл. 722, ал.

1, т. 7 ТЗ.

Жалбоподателят е поддържал, че съдът по несъстоятелността не обсъдил в мотивите си защо смята възражението на НАП по чл. 728 ТЗ за неоснователно. Не било обоснована и неприложимостта на погасителната давност по ЗЗД и неприложимостта на специалната разпоредба по чл. 685а, ал. 1 ТЗ, касаеща прекъсване и спиране на давността относно предявени в производството по несъстоятелност вземания. Съдът още не обсъдил и взел предвид изложените от НАП доводи защо не следва да бъде прихваната сума в размер на 136 784.09 лева срещу приетите в производството публични вземания, като не е отчетено естеството на особената сметка, изготвена на основание чл. 717д, ал. 1 ТЗ. Изложени са доводи, че предплащаните в производството по несъстоятелност разноски в периода 2013 г. – 2019 г. не са предявени в производството, поради което по отношение на тях давност тече по общите правила на ЗЗД без да се прекъсва или спира. Ето защо привнесените в периода 04.2012 г. до 02.2019 г. разноски в общ размер на 76 100 лева били погасени по давност.

Погасителната давност е текла от датата на изискуемостта, която е датата на внасяне на разноските. Без значение било дали в масата на несъстоятелността е имало средства, 1 тъй като това обстоятелство не е предвидено като основание за спиране на давността.

Не можело да бъдат споделени доводите на съда, че в случая не било налице бездействие на кредитора, тъй като същият е могъл своевременно да предяви вземанията си за разноски и така да прекъсне давността. Ето защо сметката за разпределение следвало да бъде изменена, като бъде посочено, че кредиторът „Слатина Булгарплод“ ООД следва да внесе в масата на несъстоятелността не сумата от 136 784.09 лева, а сумата 212 884.09 лева. Тъй като нямало хирографарни кредитори в редовете преди публичните вземания, възникнали преди датата на съдебното решение за откриване производство по несъстоятелност срещу длъжника. Приетите вземания на НАП до тази дата били 97 346.28 лева, подлежащи на удовлетворяване в реда по чл.

722 ал. 1, т. 6 ТЗ, както и приети вземания в размер на 180 384.66 лева, които следвало да бъдат удовлетворени в реда по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ. Предвид това сумата 212 884.09 лева следвало да бъде разпределена, като 97 346.28 лева следвало да отидат в пълно погашение вземанията на НАП по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ и сумата 115 537.81 лева – за частично удовлетворение на приети публични вземания по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ.

На следващо място НАП сочи, че погрешно сумата 136 784.09 лева, разпределена на НАП е посочена в графа „Суми за прихващане по настоящата сметка“, тъй като НАП не е обявена за купувач на активи на „Термоблок“ ООД.

Постъпило е и становище от „Слатина Булгарплод“ ООД по частната жалба, в което се изразява становище за нейната неоснователност.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид оплакванията и възраженията на жалбоподателя и обсъди събраните доказателства, приема следното:

Решението за обявяване в несъстоятелност на „ТЕРМОБЛОК“ ООД (н) е по т.д.

№ 95/2012 г. на СГС и е от 12.10.2012 г., обявено в ТРРЮЛНЦ с вписване рег. № 20121025170454.

НАП е кредитор с приети вземания, видно от списъците на приетите вземания, обявени в ТРРЮЛНЦ на 06.12.2012 г. и 28.11.2018 г., с поредност по чл. 772, ал. 1, т.

1, т. 6, т. 7 и т. 9 ТЗ.

Синдикът е извършил продажба по реда на чл. 718 ТЗ на недвижими имоти, част от които обезпечават вземания на кредитора „Слатина Булгарплод“ ООД, като последното е обявено за купувач при обща цена в размер на 8 100 000 лева.

С молба от 31.01.2024 г. синдикът е представил в съда Частична сметка за разпределение на сумата 8 100 000 лева, като е разпределил на „Слатина Булгарплод“ ООД сума в размер на 7 844 615.91 лева в реда по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, както и сумата 118 600 лева в реда по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ – за предплатени по реда на чл. 629б ТЗ разноски. Двете суми са поставени в графа „Сума за прихващане по настоящата сметка“. На НАП са разпределени 136 784.09 лева, като е посочено, че вземанията, които се погасяват са в редовете по чл. 77, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9 ТЗ без да бъде посочено каква част в кой ред попада и съответно какво точно се погасява с посочената сума.

Сметката е обявена в ТРРЮЛНЦ с рег. № 20240206122639.

На 19.02.2024 г. по пощата НАП са депозирали възражение срещу Частичната сметка за разпределение, в което са изложени доводи, идентични на тези, изложени в частната жалба.

С определение от 23.02.2024 г. съдът по несъстоятелността е разгледал възражението на НАП и след като го е намерил неоснователно, го е оставил без уважение. Това определение е обявено в ТРРЮЛНЦ на 26.02.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира 2 следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в седмодневния срок от обявяване на определението в ТРРЮЛНЦ, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. НАП е от кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 729, ал. 3 от ТЗ, изречение първо ТЗ.

Разгледана по същество, частната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА предвид следното:

В производството по чл. 729, ал. 1 от ТЗ съдът по несъстоятелността проверява законосъобразността на изготвената от синдика сметка за разпределение, като я одобрява след съответни изменения, ако установи евентуална незаконосъобразност. В това производство съдът следва да извърши преценка доколко включените в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на тези в одобрените от съда списъци на приетите вземания, какъв е размерът на получените при осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността суми, и как тези суми следва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети вземания в поредността по чл. 722, ал. 1 ТЗ, като се отчетат извършените плащания преди тази сметка, когато сметката за разпределение е частична. В сметката за разпределение могат да бъдат включени само вземания, които са включени в някой от списъците на приетите вземания, с изключение на хипотезите на чл. 721, ал. 3 ТЗ, при съобразяване реда, размера, привилегията и обезпечението на съответното вземане.

В случая се оспорва частична сметка за разпределение, изготвена по реда на чл.

717д, ал. 2 ТЗ, след проведена публична продан на недвижими имоти, частично ипотекирани в обезпечение на прието вземане на кредитора „Слатина Булгарплод“ ООД. Посоченото разпределение се изготвя преди внасяне на цената в случай, когато за купувач по публичната продан е обявен кредитор с прието вземане и целта на това разпределение е да се определи каква част от цената, при която е обявен купувач по публичната продан следва да бъде разпределена на кредитора-купувач, съответно, каква част от нея той ще може да прихване срещу разпределената му сума и каква част ще следва да внесе в масата на несъстоятелността за удовлетворяване на останалите кредитори с приети вземания.

Съобразно правилата на чл. 722, ал. 1 ТЗ доколкото вземането на кредитора „Слатина Булгарплод“ ООД е прието с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, то цялата продажна цена до размер на обезпеченото вземане на кредитора следва да бъде разпределена за него. Или в случая сумата 7 844 615.91 лева, колкото е получено за онази част от продадените недвижими имоти, върху които тежи ипотека в обезпечение на вземането на кредитора „Слатина Булгарплод“ ООД, доколкото приетото обезпечено вземане надхвърля тази сума (същото възлиза на повече от 25 000 000 лева), следва да бде предвидена за прихващане от него.

Не е спорно пред настоящата инстанция още, че кредиторът „Слатина Булгарплод“ ООД е привнасял разноски в производството по несъстоятелност по реда на чл. 629б ТЗ, които са в общ размер на 76 100 лева. Спорно е дали вземането на привнеслия ги кредитор за възстановяване на тази сума по реда на чл. 632а ТЗ е погасено по давност.

По въпросите дали вземането на привнеслия разноски кредитор за тяхното възстановяване следва да бъде предявявано в производството по несъстоятелност, както и дали и как това вземане подлежи на погасяване по давност, вече е формирана трайна съдебна практика както на касационната инстанция, така и на други състави от Апелативен съд – София, все по жалби на НАП. Според така формираната съдебна 3 практика, нормите на чл. 6296 и чл. 632 ТЗ създават специален ред за осигуряване на средства, благодарение на които да може да се развие производството по универсално принудително изпълнение в полза на всички кредитори. Ето защо законодателят е предвидил и специален ред за защита на лицата, предплатили тези разноски и съответно специален начин за възстановяване на внесените суми. Вземането за предплатените по чл. 629б от ТЗ разноски не е такова по отношение на несъстоятелния длъжник, поради което не подлежи на предявяване в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. То не подлежи на оспорване, тъй като се определя по размер от съда по несъстоятелността и се внася по негово разпореждане от лицата по чл. 625 от ТЗ или от друг кредитор.

Поради това такова вземане подлежи на удовлетворяване, без да е необходимо да бъде прието, респективно да бъде предявено. В този смисъл са Определение № 284 от 22.07.2020 г. по ч. т. д. № 869/2020 г. на ВКС, II ТО, Решение № 28 от 24.07.2019 г. по т. д. № 1795/18 г., I ТО на ВКС, които настоящият състав изцяло споделя.

Както е указано в т. 9 от ТР 1/2017 от 3.12.2018 г. по тълк. д. 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, възстановяването на предплатените разноски се осъществява чрез изготвяне на сметка за разпределение, тъй като това е единственият начин за удовлетворяване на кредиторите при спазване на законоустановения ред на техните вземания. ТР е задължителна съдебна практика относно реда за възстановяване на предплатените за издръжка на производството суми, а именно: единствено чрез изготвяне на сметка за разпределение, което изключва процедура по предявяване на вземания по смисъла на глава 43 от ТЗ. Този ред е съобразен и със специфичната цел на извършените плащания от кредиторите - да се осигурят средства, необходими за успешно реализиране дейностите по осребряване на активите на несъстоятелния длъжник в производството по ТЗ, поради което и очевидно тези вземания се различават по характер от възникналите преди и в хода на производството вземания срещу длъжника.

От друга страна, институтът на погасителната давност е уреден като средство за санкциониране на бездействащ кредитор при събиране на негови изискуеми вземания.

Съгласно нормата на чл. 632а от ТЗ предплатените суми се изплащат, едва когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. Т. е. до осъществяване на това бъдещо несигурно събитие и при условие, че тези вземания не подлежат на предявяване, платилият кредитор няма как да предприеме действия, водещи до прекъсване на давностния срок, включително чрез предявяване на вземането си, тъй като, както бе посочено по-горе, това вземане не подлежи на предявяване. Затова найранният възможен момент, който може да се приеме за начало на давностния срок за вземания по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ не е този на заплащането им, а на стабилизирането на частичната сметката за разпределение от 31.01.2024 г., съставена от синдика, в която същите тези вземания се явяват определени по основание и размер. Този юридически факт обаче безспорно все още не е настъпил. Ето защо и вземанията на „Слатина Булгарплод“ ООД за привнесените от този кредитор разноски, не е погасено по давност и подлежи на изплащане след стабилизиране на частичната сметка за разпределение и доколкото в масата на несъстоятелността има достатъчно средства за това. Следователно правилно синдикът е поставил общият размер на привнесените разноски – 118 600 лева в реда по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, като ги е разпределил на „Слатина Булгарплод“ ООД.