Решение № 243 от 28.05.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Велико Търново, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20244110200146 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 5* и следващите от ЗАНН.

Депозирана е жалба от Т. Д. Т. от гр. * срещу Наказателно постановление № 23-12750025*2/07.12.2023 г. на Началник сектор „ПП“ в ОД МВР - В. Търново, с което за нарушение на чл. *8, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

В жалбата си излага твърдения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати нарушения на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно непосочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В съдебно заседание не се явява и не се представлява, но заема писмено становище, в което излага, че поддържа жалбата и моли съда за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 30.11.2023 г. св. Ст. С. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ в ОД МВР – В.

Търново и колегата му св. М. А. също служител в сектор „ПП“ в ОД МВР – В. Търново били в наряд. Движейки се, по ул. „Х************“ забелязали лек автомобил, който престоявал на разС.ие по - малко от 5 метра до пешеходната пътека. Същата била обозначена с пътна 1 маркировка тип М8.1 и пътен знак Д17. Свидетелите се приближили със служебния автомобил, спрели и поискали документите на МПС-то. Св. С. в присъствието на св. А. констатирал, че собственик на лекия автомобил „Рено меган сценик“ с рег. № ВТ 6505 КМ е лицето ** Т.а, а водачът в автомобила – жалбоподателя. Обяснил, че спрял автомобила на посоченото място, за да проведе разговор по телефона. Св. С. му обснил, че ще му бъде глобен с фиш, но Т. отказал да му бъде наложена глоба с фиш и заявил, че желае да му бъде съставен акт. В присъствието на жалбоподателя бил съставен АУАН серия G № ********** включително и в присъствието на св. А., в който буквално било отразено следното: на 30.11.2023 г. в 0*:05 часа, Т. като водач, в гр. Велико Търново, ул. "**", до № 1* престоява в лек автомобил „*** собственост на ** Т.а на по – малко от 5 метра пред пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка тип М8.1 и пътен знак Д17. Водачът е сам в автомобила.

Актът бил съставен на място, лично в присъствието на жалбоподателя. Връчен му бил и препис от същия на същата дата – 30.11.2023 г. Жалбоподателят не е вписал възражения по акта /“нямам възражения“/ и не е депозирал такива в законоустановия срок пред наказващия орган.

Въз основа на така съставени АУАН е било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е пресъздадена изцяло фактическата обстановка, възприета от контролния орган /и отразена в АУАН/ което квалифицирал като нарушение по чл. *8, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за което и на основание е санкциониран по чл. 183, ал. 4, т. 8 от същия закон с наложена „Глоба“ в размер на 50 лева.

Изложената фактическа обстановка се изведе от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, подробно отразени в съдебния протокол.

Предвид установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Настоящата инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушени са изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, съгласно който НП следва да съдържа описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

В обжалваното НП не са описани фактическите обстоятелства, обосноваващи констатираното нарушение, липсва пълно описание на същото и доказателствата, които го подкрепят. Отбелязано е само, че на посочената дата и час в гр. Велико Търново, на ул. "**", до № 1* жалбоподателят, като водач на лек автомобил „*** собственост на друго физическо, е извършил следното нарушение: " … престоява в лек автомобил … на по-малко от 5 метра пред пешеходна пътека", след което е възпроизведен текстът на нарушена норма по чл. *8, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, без да са описани фактите, обосноваващи нарушението, а именно къде точно е бил разположен автомобила - в коя лента за движение, с каква посока на движение е бил същият, колко време е престоявал на място и прочее. Жалбоподателят оспорва факта именно на това изпълнително деяние. Твърди, че не му е станало ясно какво точно деяние е осъществил от обективна страна – „престояване в лекия автомобил“, "спиране за престой“ или спиране за паркиране". Твърди, че му се е наложило да проведе разговор, заради което е 2 преустановил движението на автомобила за кратко. В разпоредбата на чл. *3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е дадена дефиниция на понятията "паркиране" и "престой", т.е. законът прави разлика между тях. Посочването им кумулативно в НП, и то пи неясно описване на обективните съставомерни белези на нарушението и без подкрепата на доказателства, създават неяснота относно визираното от наказващия орган административно нарушение – дали санкцията е наложена за неправилен престой на превозното средство или за неправилното му паркиране.

В разпоредбата на приложената санкционна норма – чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП също алтернативно са посочени двете изпълнителни деяния – "неправилно престоява" или "неправилно паркира" в зоната на пешеходна пътека, като отново се създава неяснота - за кое от двете е наложена оспорената санкция. От друга страна нарушението се явява недоказано и само поради факта, че липсват каквито и да било доказателства за това, как е установено разС.ието от "по - малко от пет метра пред пешеходната пътека", което разС.ие следва да е установено по несъмнен начин.

Посочените пороци на оспореното НП сочат неговата незаконосъобразност и представляват основание за отмяната му. Поради това възраженията, изложени в жалбата се явяват основателни.

В тази връзка следва да се има предвид, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. отразеното в акта не се счита за доказано. Това произтича от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща към НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемия /в случая нарушителя/ се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган /по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 103, ал. 1 НПК/, тъй като именно той е субекта на административнонаказателното обвинение е, да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител /така и ППВС на Република България № 10/1*73 г./. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението, респективно нарушенията.

Действително съществува разпоредбата на чл. 18*, ал. 2 от ЗДвП, според която, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.

Тук обаче следва да се посочи, че при преценката си дали да се издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 18*, ал.2 ЗДвП /ако са редовно съставени/ и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна обаче, по силата на чл. 16 от НПК /презумпцията за невиновност на обвиняемия в случая нарушителя/ и чл. 14, ал. 2 от НПК /доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила/ във връзка с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации в АУАН нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в задължителното за съдилищата Постановление № 10/1*73 г. на Пленума на ВС на 3

Републиката. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и дали от лицето посочено за нарушител и обстоятелствата, при които е извършено. По делото не се събраха безспорни и категорични доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и НП нарушение. Не се установиха по несъмнен начин фактите, изложени в АУАН и НП и като се има предвид, че в административно наказателното производство тежестта на доказване лежи върху административнонаказващият орган. В придружителното писмо, с което е изпратена преписката за разглеждане пред настоящата инстанция, по жалба на Т., изрично е отразено, че „.. Към АНП не са събрани други допълнителни доказателства..“ освен приетите по делото АУАН и НП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи като последната обосновава компетентността както на контролния орган, така и наказващия орган. Предвид изложеното се прие, че нарушението описано в НП е недоказано и по тази причина същото следва да бъде отменено изцяло. Нещо повече, съдът не приема за доказано по несъмнен и безспорен начин вмененото нарушение по чл. *8, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя, респективно осъществен състав по чл. 183, ал. 4, т. 8 от закона, тъй като не се доказа безспорно от административнонаказващия орган дали е имало ненадлежно "паркиране" или е бил само "престой", които от своя страна представляват две отделни изпълнителни деяния на санкционната норма на закона. В този смисъл атакуваното НП подлежи изцяло на отмяна като необосновано и незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1275-0025*2/07.12.2023 г. на Началник сектор „ПП“ в ОД МВР - В. Търново, с което на Т. Д. Т. ЕГН ********** от гр. *, за нарушение на чл. *8, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок пред Административен съд гр. Велико Търново, считано от обявяването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4