Решение № 19162 от 23.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19162 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110170771 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „Т.С.“ ЕАД против М. Д. А. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 687,75 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********************, аб.№ ************, за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 100,35 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.01.2021 г. до 26.10.2023 г. и сумата в размер на 5,38 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2020 г. до м.02.2021 г., ведно със законна лихва за период от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 35944/30.11.2023 г. по ч. гр. д. № 61662/2023 г. по описа на СРС, 127 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответникът да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за 1 забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че между страните по делото е сключено споразумение за разсрочено погасяване на процесните вземания. Ведно с отговора е представен препис от сключено споразумение от 04.07.2025 г. и платежно нареждане за внесена по сметка на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 405,64 лева.

Във връзка с изложените от ответника твърдения съдът е предоставил възможност на ищеца да вземе отношение, като с нарочна молба от 16.07.2025 г. представител на дружеството поддържа, че действително между страните по спора е сключено споразумение, в изпълнение на което на 04.07.2025 г. е заплатена сумата в размер на 567,88 лева.

Направено е искане съдът да се произнесе със съдебен акт, съобразен с извършените в хода на производството плащания, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В проведено открито съдебно заседание от 16.10.2025 г. процесуалният представител на ищеца поддържа, че в хода на делото ответникът е извършил плащане, с което претендираните вземания, законна лихва и разноски за държавни такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство са погасени, като дружеството претендира единствено заплащане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия. В доказателствената тежест на ответника е да опровергае поддържаните от ищеца фактически твърдения, обуславящи основателността на предявените искове.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

При съобразяване на становището на ответника и сключеното между страните споразумение за разсрочено погасяване на процесните вземания с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо от доказване, че в процесния период между страните по спора е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, че описаният в исковата молба недвижим имот е бил топлофициран, като стойността на доставената до имота топлинна енергия, цената на предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия и начисленото обезщетение за забава в размер на законната лихва възлизат на посочените от ищеца суми. Съдът, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да цени направеното от представителя на ищеца признание за извършено от ответника плащане в хода на делото, с което процесните вземания са погасени изцяло, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Съдът намира, че независимо от изхода от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. С Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото 2 доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си, съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от ответника.

Съдът, при съобразяване на формулираното от ищеца искане, намира, че в тежест на ответниците следва да бъдат възложени единствено направените в настоящото производство съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на дружеството в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. *************, против М. Д. А., ЕГН **********, с адрес в гр.

************************, обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 687,75 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************************************ аб.№ **************, за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 100,35 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.01.2021 г. до 26.10.2023 г. и сумата в размер на 5,38 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2020 г. до м.02.2021 г., ведно със законна лихва за период от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 35944/30.11.2023 г. по ч. гр. д. № 61662/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, поради погасяване на вземанията посредством плащане в хода на делото.

ОСЪЖДА М. Д. А., ЕГН **********, с адрес в гр. *****************************, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление в гр.

****************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3