Решение № 258 от 07.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Пловдив, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20235300900549 по описа за 2023 година прие за установено следното:

Иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ .

Производството е образувано по искова молба от „ВИВАГРО“ ЕООД с ЕИК 201069784 със седалище и адрес на управление с.Цалапица, обл.Пловдив, м-т Орта хан, поземлен имот № ***, подадена чрез управителя И. Г., с която е предявен иск против „АГРОИНТЕГРАЛ“ ЕООД с ЕИК 115594905 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Братя Бъкстон № 134, за заплащане на сумата от 105 879,67 лв., представляваща неплатен остатък от цена на доставена стока- слънчогледово семе, за която е издадена фактура № 920/09.11.2022 г., както и законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба.

Твърди се в исковата молба, че през лятото на 2022 г. страните се договорили, че ищецът се произведе стока/суровина за преработка/, а именно слънчогледово семе з апреработка и производство на олио, която стока ще достави и продаде на ответника, а последният, след експорта на стоката за Република Румъния и издаване на фактура, ще заплати доставеното и продадено количество слънчогледово семе. В изпълнение на договореното ищецът на няколко пъти предал на ответното дружество стока /суровинаслънчогледово семе в общо количество от 135 220 кг.при договорена цена от 1,50 лв.за килограм ии общо на стойност 202 830 лв. За цената издал фактура № 920//09.11.2022 г. с падеж на плащане- 14.11.2022 г. Фактурата била връчена на представител на купувачача- ответното дружество. Последното 1 извършило няколко частични плащания след падежа на задължението, с които ищецът приел за погасени натрупаните към съответната датата на плащане лихви за забава и част от главницата. Така, в резултат на горното, задължението, което останало непогасено, възлизало на стойност 105 879,67 лв. от главницата.

Въз основа на изложеното моли да бъде осъдено ответното дружество да заплати посочената сума, представляваща непогасената част от цената на доставената стока, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

В с.з.ищецът признава извършено плащане от ответника дни преди подаване на исковата молба в размер на сумата от 10 000 лв., като въз основа на това обстоятелство поддържа иска до размер от 95 879,67 лв., като не е предприел изменение по реда на чл.214 ГПК.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в преклузивния срок по чл.367 от ГПК, не се е представлявал в проведеното открито съдебно заседание, като не е заявил изрично, че желае делото да се разглежда в негово отсъствие. Поради това от страна на ищеца, чрез процесуалния му представител, е поискано постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като прецени данните по делото във връзка с искането, намери следното:

Освен изложените по- горе обстоятелства, съставляващи предпоставки за уважаване на искането съгл.чл.238, ал.1 от ГПК, са налице и условията на чл.239, ал.1 от ГПК- на ответника са указани последиците от неспазването на срока за подаване на отговор и от неявяването му с съдебно заседание, а от изложените в исковата молба обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства- фактура, издадена от ищцовия търговец с получател на стоката- ответника, международни товарителници и извлечения от банкова сметка за извършените частични плащания, искът се явява вероятно основателен. Изложеното сочи, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за сумата от 95 879,67 лв. , в който размер се поддържа иска. До пълния предявен размер ще се отхвърли с оглед признанието на ищеца за извършеното частично плащане, което не е било известно на страната към момента на завеждане на исковата молба.

Законната лихва по чл.86 ЗЗД ще се присъди от датата на подаване на исковата молба пред ОС Пловдив-18.09.2023 г., както е поискано от ищеца.

2

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца ще се присъдят направените от него разноски, които се констатираха в размер от 4232,29 лв. внесена ДТ, в т.ч.и по воденото заповедно ч.гр.д.№ 10342/2023 г. на ПРС/. В представения списък по чл.80 ГПК ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 4700 лв., за които липсват доказателства за заплащането им както в настоящото , така и в заповедното производство по приложеното ч.гр.д.№ 10342/2023 г. на ПРС. Затова такива не се присъждат.

Ето защо и на осн.чл.239, ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АГРОИНТЕГРАЛ“ ЕООД с ЕИК 115594905 със седалище и адрес на управление ГР.Пловдив, ***, да заплати на „ВИВАГРО“ ЕООД с ЕИК 201069784 със седалище и адрес на управление с.Цалапица, обл.Пловдив, м-т Орта хан, поземлен имот № ***, представлявано от управителя И. Г. , сумата от 95 879,67 лв., представляваща неплатен остатък от цена на доставена стока- слънчогледово семе, за която е издадена фактура № 920/09.11.2022 г., както и законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба- 18.09.2023 г. до окончателното й изплащане , както и сумата от 4232,29 лв. направени деловодни разноски за внесена ДТ, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 105 879,67 лв.

Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3