Решение № 862 от 19.06.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000500070 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5656/18.10.2024 г. на СГС, ГО, 1 - 18 с - в, по гр. д. № 4350/2024 г.

Столична община, БУЛСТАТ 000696327, е осъдена да заплати на Ц. Н. Б., с ЕГН:

**********, на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, следните суми: 30 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, от деликт настъпил на 22.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 788 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди (разходи за лечение) от деликт от 22.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2023г. до окончателното плащане, като иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 30 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лв. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски.

Въззивна жалба е подадена от Столична община, срещу решението в частта, в която исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са уважени. Сочи, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Отговорността на СО се основава на чл. 31 ЗП, според който общината отговаря за поддръжката на общинските пътища. Поддържа, че законът не съдържа уредба на зимното почистване на пътищата, поради което следва да се приложи нормативния акт от по – ниска степен, а именно Наредба № РД – 02-19 от 12.11.2012 г. От представените данни на СО – район Панчарево се установява, че участъкът, на който ищцата е претърпяла инцидент, не е включен оперативния план за зимно почистване 2023 г. - 2024 г. В оперативният план се включват улици с изградена инфраструктура, като се съобрази натовареността на движението по тях. Участъкът от 1 улицата е с неприложена улична регулация и представлява черен път. За такива пътища в Наредбата не е предвидено провеждане на снегопочистване и обезледяване.

Излага доводи, че ищцата е паднала в частен имот, за чието почистване отговорност носят собствениците на имота. Според експертизата, приета пред СРС, падането е станало във вътрешния двор на къщата, където е отивала ищцата. Сочи, че става въпрос за черен път, който е покрит с каменен трошляк, който не може да се заледи, освен ако не е валял силен сняг, превърнал се в лед. В случая, от справка от НИХМ, се установява, че в този период е валял дъжд и не е имало снежна покривка. Поддържа още доводи, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания, като поне един от свидетелите е заинтересован от изхода на спора. Счита, че е налице противоречие в твърденията на ищцата, че първичния преглед е осъществен в УМБАЛСАМ „Пирогов“ ЕАД, а фактурите за първичен преглед са издадени на 27.12.2023 г. от Университетска болница „Софиямед“, както и че се е прибирала в дома си, след като е адресно регистрирана в гр. ***, ж. к. „***“, бл. *, вх. *, а не в кв.

Симеоново. Счита, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на мястото на инцидента, както и че той е настъпил по описания начин и при описаното време, а от там, че следва да се ангажира отговорността на СО. Моли да се отмени решението в уважената част. Претендира разноски, съгласно списък.

Въззиваемата страна - ищцата Ц. Н. Б. не е подала отговор в срока по чл. 263 ГПК. Преди съдебно заседание е депозирано становище от процесуалния представител на ищцата, в което жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано в обжалваната част, като е съобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства и материалния закон. Счита, че задължението на СО произтича от нормата на чл. 31 ЗП, във вр. с пар. 1, т. 14 от ДР на ЗП, според които поддържаните на пътя включва и дейностите по удобно движение по пътя целогодишно, включително през зимния период. Такова изискване е предвидено и в цитираната от ответника Наредба, която също изисква премахване или ограничаване влиянието на снега върху условията за движение. СО дори признава в жалбата, че процесната ул. „Бука“ изобщо не е включена в плана за снегопочистване за сезона.

Оспорва тезата на СО, че неосъществената улична регулация и инфраструктура в района освобождават общината от отговорност да полага грижа за общинската собственост. СТЕ е установила, че улицата е публична общинска собственост и е проектирана за достъп до имотите, а по действащия РП не е предвиден тротоар.

Поради липса на тротоар невярно се твърди, че улицата попада в частен имот, който следва да се почиства от живущите собственици. Счита, че правилно съдът е приел като единствена причина за настъпване на инцидента неизпълнение на задълженията на СО за почистване и поддръжка на улицата. Моли да се потвърди решението в оспорената част. Прави възражение срещу претендираните от ответника разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Претенцията е насочена към ангажиране отговорността на ответника СО на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението се оспорва само в частите, в които иска по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е уважен до размер от 2

30 000 лв., а иска за обезщетение за имуществени вреди е уважен в размер на 1 788 лв.

В частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди над размер от 30 000 лв. до 40 000 лв. - решението не се оспорва от ищцата и е влязло в сила.

В рамките на проверката, която извършва, настоящият състав приема, че решението е валидно и процесуално допустимо в оспорената от ответника част. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивниправни норми. По отношение законосъобразността на решението, съдът е обвързан от доводите, изложени във въззивната жалба.

Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, съгласно възможността, предвидена в чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди доказателствата относими към възраженията на ответника във въззивното производство.

Относно механизма и мястото на инцидента, ищцата е поддържала, че на 22.12.2023 г. около 18. 45 ч. се е намирала в гр. София, в района на ж. к. “Бункера“, ул.

„Бука“ № 9, като при слизане от автомобила си, след затваряне на шофьорската врата, се е подхлъзнала на непочистен от лед участък от улицата и е паднала на левия си крак, счупвайки левия си глезен.

След извършени прегледи и консултации със съответните специалисти след инцидента, й е поставена диагноза - бималеоларна фрактура с лека медната дислокация на тибиалната стаена повърхност и суспектно отцепване и на малеолус терциус. Предвид вида на травмата се е наложило оперативно лечение - кръвна репозиция под рентгенов контрол с вътрешна фиксация, при което фрактурата е репонирана чрез игли и винтове.

Относно спорното място на настъпване на инцидента, пред СГС са разпитани свидетелите на ищцата - С. Х. Г., с когото ищцата живее на съпружески начала и П. Н.

Ц., семеен приятел на ищцата.

От тях се установява, че на 22.12.2023 г. ищцата се е прибирала с автомобила си към дома си на ул. “***“ № 9 А. Входът за сградата е от към ул. „Бука“, където тя е паркирала автомобила си. И двамата свидетели са били очевидци на инцидента, като дават показания, че ищцата се е обадила на мъжа си, че се прибира с покупки да излязат да я посрещнат. Улицата е първата пряка от главната улица.

Според свидетеля Ц. инцидентът е настъпил между 18 и 19. 30 ч. – по тъмно.

Той е бил в къщата на гости от 17 и 30 ч. Времето е било студено, точно преди Коледа, не помни дали е имало натрупан сняг, но е имало лед по улицата - ледени коловози.

Свидетелят Ц. дава също показания, че на улицата няма тротоари, няма асфалт, не е имало и осветление. Тя представлява черен път. Когато ищцата излязла от автомобила си пред вратата на гаража, тя се подхлъзнала и паднала. Заедно с мъжът й, той е помогнал да стане. Първо са искали да я откарат в Пирогов, но поради голямо задръстване на „Цариградско шосе“, за отишли в болница „Софиямед“. Според свидетеля тази улица никога не е почиствана или опесъчавана през зимата. Той има преки впечатления, защото често е ходел на гости. Този свидетел е пряк очевидец на падането на ищцата. По мнение на настоящият състав не са налице основания да не се кредитират показанията му. Възраженията на ответника по този въпрос в жалбата съдът намира за неоснователни.

Показанията на свидетеля Ц. се подкрепят от показанията на свидетеля С. Г., 3 който живее на съпружески начала с ищцата, поради което съдът ги преценява при съблюдаване нормата на чл. 172 ГПК.Той също съобщава, че ищцата му звъннала да я посрещне, защото има покупки. При слизане от колата тя се е подхлъзнала и е паднала, след което са я закарали в „Софиямед“, която е по - близо и има спешно отделение. Свидетелят сочи, че живее на ***, над Околовръстното, кв.

Бункера. Зимата улицата не се почиства, а съседите чистят, доколкото могат, хвърлят препарати, защото се заледява и е усойно. Според неговите показания ищцата е приета в Софимед и е лежала 4 дни докато я оперират, защото по Коледа не е имало екипи.

След операцията са я изписали и около 40 дни е било много трудно придвижването й, ходела е с две патерици, не е можела да се каква по стълби в дома си, където спалнята е на втория етаж на сградата. Майка й е дошла да помага в домакинството (чистела, готвела) и обслужването, защото ищцата не е можела буквално да стане. Към момента също изпитва болки и пироните стърчат и не може да си обуе обувките. Свидетелят съобщава също, че са уговаряли час за нова операция, за да премахнат пироните и платките в глезена.

Показанията на свидетелите се подкрепят от заключението на приетата пред СГС без възражения СТЕ, както и от предоставената от НИМХ информация за метеорологичната обстановка в района по време на инцидента (л. 11 от делото на СРС). От последните данни се установява, че на датата на инцидента е валял дъжд, с регистрирана поледица и температури от – 2, 4 градуса.

Според СТЕ мястото, където ищцата е паднала, попада в ПИ с идентификатор *** по действащата КККР, одобрена със Заповед № РД-18-51 от 03.11.2011 г., издадена от изпълнителен директор на АГКК, който е общинска собственост, с начин на трайно ползване - за второстепенна улица.

Вещото лице също е посочило, че в тази част ул. „Бука“ представлява черен път, изграден с настилка от трошен камък, добре уплътнен, и частично (ивица с ширина 1, 40 м. до сградата където ищцата живее) е с бетонова настилка. В този участък улицата е с ширина около 5, 30 м. без неравности, вдлъбнатини и дупки. На това място няма тротоар и такъв не е предвиден в плана. Според СТЕ улицата е второстепенна, обслужваща улица VI клас по класификацията съгласно чл. 11, ал. 1, т.

2 от Наредба 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Улица „Бука“ е предвидена по действащия ПУП- ЗРП на гр. София м. “Малинова долина - Терена“, като по нея е предвиден транспортен достъп до прилежащите й имоти, но уличната регулация не е приложена.

Улицата не е изградена със строителни книжа, а представлява черен път.

Вида и характера на увреждането на ищцата се потвърждават както от представените пред СГС медицински документи, така и от заключението на приетата без възражения СМЕ, което настоящият състав също намира за обосновано и кредитира и което е обсъдено подробно от първоинстанционния съд. Доколкото в жалбата не се съдържат оплаквания относно конкретния вид и характер на травмите на ищцата и търпените от нея болки и страдания в резултат от тези травми, съдът не намира за необходимо да преповтаря констатациите на СМЕ, която е подробно обсъдена в мотивите на СГС.