Решение № 252 от 19.11.2024, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 147/2024
- Вид
- Решение № 252
- Подписан
- 19.11.2024
- В сила
- 29.07.2025
- Състав
- Веселина Топалова
Цитирани разпоредби
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 40 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал.1, т.9 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 252 гр. Габрово, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Гражданско дело № 20244200100147 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. Н. Г., чрез адв. Р. Д., против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД гр. София.
Твърди се, че на 16.05.2023 г., около 16.00 ч. в гр. Габрово на ул. "М.", л.а.„А." с per.
№ **, управляван от К. С. К. от гр. Габрово, след предприета маневра движение на заден ход, блъска пресичащата улицата пешеходка М. Н. Г..
Произшествието било установено от органите на „Пътна Полиция" на 17.05.2023 год., след като водача на автомобила се явил в полицията и заявил за възникналото ПТП на следващият ден. Образувана била пр. преписка № 1477/2023 год. по описа на РП-Габрово, след което на 13.06.2023 г., образувано ДП №82/2023 г. по описа на ОД МВР-Габрово, за извършено деяние по чл. 343, ал.1, буква „б", пр.2, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, предвид обстоятелството, че на пострадалата пешеходка била причинена следна телесна повреда. В качеството на обвиняем бил привлечен водача на автомобила за извършено деяние по чл.
343, ал.1, буква „б", пр.2, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, във вр. с извършени от него нарушения на правилата по чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Наказателното производство било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.9, от НПК по искане на пострадалата.
Според ищцата, процесното ПТП възникнало изцяло по вина на водача на л.а. „А." с per. № **. Нямало обективни данни да се предполага съпричиняване от страна на пострадалата, предвид неправомерни действия или нарушения на ЗДвП от нейна страна.
Управляваният от причинителя на ПТП л.а. „А." с per. № ** бил застрахован към момента на възникване на инцидента, със задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите към дружеството ответник, валидна за периода от 26.09.2022 г. до 25.09.2023 г., което в качеството на застраховател, на основание чл. 493 от КЗ, покривало 1 отговорността на деликвента за причинените неимуществени и имуществени вреди на пострадалата.
В резултат на процесното ПТП на пострадалата М. Н. Г. били нанесени увреждания изразяващи се в разместено счупване на глезена на левия крак; оток на крака; кръвонасядане и болезненост на външния глезен на десния крак; охлузване на лявото коляно, кръвонасядане в горната част на лявото бедро, кръвонасядане и охлузване на левия лакът. Проведено било оперативно лечение на счупването с метална остеосинтеза. Травмата довела до трайно затрудняване движението на левия долен краиник, за срок над един месец.
Останалите увреждания довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК/.
Пострадалата непосредствено след ПТП била транспортирана от деликвента в МБАЛ- Габрово. Настанена за лечение в отделение по ортопедия и травматология. В деня на постъпването по спешност била извършена операция на левия глезен - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Болничното лечение продължило за период от 7 дни, след което изписана за домашно лечение. Издадени болнични за 53 дни, считано до 07.07.2023 год.Направено контролно рентгеново изследване на 28.06.2023 год..
Лечението продължило с рехабилитация. На 31.10.2023 год. била извършена нова операция за отстраняване на поставените импланти, след което била проведена рехабилитация.По време на възстановителният период Г. ползвала ортеза за глезената става. При домашното лечение около два месеца и половина ползвала помощни средства - първоначално с две патерици, а след това с една. Изпитвала силни болки в областта на лявата глезена става и ползвала болкоуспокояващи в началото ежедневно, в последствие по - рядко. И до настоящият момент на лявата глезена става имало оток. Ищцата спазвала предписаните от специалистите терапии, приемала изписаните медикаменти и провеждала физиотерапевтично лечение. И към момента продължавала да има оплаквания от болка и оток на левия глезен. Възстановителният процес от тежката фрактура на левия глезен до момента не бил приключен напълно. Ищцата продължавала да изпитва дискомфорт и болка в тази област. Продължавала ежедневно да прави упражнения и да ползва услугите на специалист-рехабилитатор.
В резултат на увреждането ищцата започнала да изпитва негативни психически изживявания, изразяващи се в безпричинна тревожност, чувство на страх и несигурност.
Появило се трудно повлияващо се безсъние, а когато заспи за кратко, сънува кошмари.
Изпитвала страх да остане сама в домът си, да излезе на улицата, да пресича улица или да пътува с автомобил. Започнала да избягва да общува с хора. Провела консултация с психиатър, поставена диагноза посттравматично стресово разстройство и назначено медикаментозно лечение. Към момента се повлиява положително от лечението, но продължавала да има негативни психически изживявания, макар и по-рядко. Лечението продължавало и към настоящият момент.
В молбата се твърди още, че на основание чл. 380 КЗ, ищцата предявила претенция пред ответника, но нямала писмен отговор или становище. На 14.11.2023 год. по банковата й 2 сметка бил получен превод от ответното дружество в размер на 12 000 лв., с основание обезщетение за неимуществени вреди.
Иска се да бъде осъдено дружеството ответник „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да заплати на ищцата обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства в размер общо на 60 000 лева, от които 12 000 лв., платени доброволно от ответника, или 48 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 16.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 733.20 лв.,представляващи направените разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция по чл.380 от КЗ пред застрахователя - 24.10.2023 год. до окончателното изплащане на сумата и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Посочена е банковата сметка на ищцата: Банка ДСК, IBAN - **.
В срок е постъпил писмен отговор от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с който се оспорват предявените искове за неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ като неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени, както и акцесорння иск по чл. 86 от ЗЗД.
При условие на евентуалност в случай, че съдът намери исковата претенция за основателна, моли да бъде намален размера на претендираното обезщетение, поради обективните данни за съпричиняване на вредите от страна на М. Н. Г., която не се движила по тротоара или банкета, който бил в близост, а внезапно при ограничена видимост навлязла на платното за движение зад автомобила, не се съобразила с приближаващите пътни превозни средства и удължила ненужно пътя и времето за преминаване си по пътното платно. Тези действия на ищцата били основните фактори за ПТП и настъпилите вреди.
Претендираното с исковата молба обезщетение било прекомерно завишено и не съответствало на практиката на съдилищата и на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата.
Искът за присъждане на имуществени врели бил недопустим за сумата над 2 715, 80 лв. имуществени вреди, поради липса на положителна процесуална предпоставка за подаване на исковата молба над тази сума, а именно, подаване на претенция пред застрахователя, като не били спазени разпоредбите на чл. 380 от КЗ и чл. 498, ал. 3 от КЗ.
С отговора се заявава неоснователност на исковете, тъй като липсвал основният елемент от фактическия състав на деликта-противоправно поведение. В случая нямало влязла в сила присъда на наказателен съд, която да е задължителна за гражданския съд и която със сила на пресъдено нещо да установява има ли извършено престъпление, извършено ли е виновно и от кого. Водачът на автомобила нямал изключителна вина за настъпване на процесното ПТП. Вина за настъпване на ПТП имала пешеходката, която в нарушение на правилата за 3 движение по пътищата се движила без основателна причина по платното за движение, с което станала предпоставка за възникване на ПТП, доколкото възпрепятствала останалите участници в движението, вкл. и водачът на лекия автомобил да реагира своевременно и адекватно на нейните действия.
Възразява се, че претендираното обезщетение било прекомерно завишено и несъответстващо на понесените болки и страдания в резултат на причинените наранявания.
Прави се възражение за съпричнняване на ПТП, изразяващо се в нарушение на изискванията на ЗДвП,тъй като не се движила по тротоара или банкета, а по пътното платно, като преди да навлезе внезапно при ограничена видимост на платното за движение, не се съобразила с приближаващите се пътни превозни средства. С отговора се твърди, че ищцата получила незначителни по вид и степен телесни наранявания, от които се възстановила бързо и без усложнения.
Твърди се още, че процесното ПТП било случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като според установените обстоятелства водачът на лекия автомобил не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че по това време на денонощието в участъка на процесното ПТП ще премине пешеходец, който ще навлезе внезапно по платното за движение.
С отговора се признава на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 16.05.2023 г., по отношение собствеността и ползването на л.а. марка А., с per. № ** по силата на Застрахователна полица ГОА, сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД. Иска се да се отдели като безспорно между страните, че ответното дружество е изплатило сумата от 12 000, 00 лв. на ищцата - обезщетените за нанесени неимуществени вреди, както и че водача на лек автомобил марка „А.", модел „А 3", с per. № ** - К. С. К. е изплатил сумата от 2 110, 00 лв. на ищцата - обезщетените за нанесени имуществени вреди.
Оспорват се следните обстоятелства: Вината на водача на лекия автомобил с оглед хипотезата на случайно деяние, изключителната вина на водача поради съпричиняване; твърдението, че ищцата е получила сериозни травми от ПТП, които били свързани с интензивни и продължителни болки и страдания, причинната връзка; механизма на ПТП; твърдението, че и към настоящият момент не бил приключил възстановителния процес на ищцата, както и че продължава да изпитва болки, физически и психически дискомфорт, както и че има нужда от чужда помощ и е нарушен нейният нормален начин на живот.Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент. Възразява се срещу твърдението, че ищеца е предявил извънсъдебна претенция за претърпени имуществени вреди по фактури в размер на 2 733. 20 лв., за която да е образувана щета при ответника.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Безспорно между страните е следното:
1.
Съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на 4
ПТП - 16.05.2023 г., по отношение собствеността и ползването на л.а. марка А., с per.
№ ** по силата на Застрахователна полица ГОА, сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД.
2.
Ответното дружество е изплатило сумата от 12 000, 00 лв. на ищцата обезщетените за нанесени неимуществени вреди.
3.
Водачът на лек автомобил марка „А.", модел „А 3", с per. № ** - К. С. К. е изплатил сумата от 2 110, 00 лв. на ищцата - обезщетените за нанесени имуществени вреди, която сума не се претендира в настоящого производство.
Предпоставка за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В случая е установено, че ищцата е предявила претенциите си пред ответното дружество с уведомление, получено от застрахователя на 24.10.2023 г. На 3.01.2023 г. в ответното дружество е прието второ уведомление, с което са представени мед. документи и фактура за извършена операция по отстраняване на инпланти, издадена след подаване на първото уведомление. Не е посочена допълнителната сума по фактурата, но е направено искане документите по двете заявления да бъдат разгледани в цялост. С първото уведомление е претендиранао обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 715.80 лв. Фактура № 8000024277 за сумата от 17.40 лв. е издадена на 2.11.2023 г. - след подаване на уведомлението, но преди повторното уведомление. След пресмятане става ясно, че сборът от двете суми е равен на размера на претендиця за заплащане на обезщетение за имуществени вреди 2733.20 лв. Поради това е неоснователно направеното възражение от ответника за недопустимост на предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 2715.80 лв.