Решение № 2679 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2679 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110111121 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск от ...... АД с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника М. Б. Ф. да заплати сумата от 167,20 лева, представляваща застрахователно обезщетение ведно с ликвидационните разходи, изплатено от ищеца по щета № **********2 въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за вреди, причинени на 14.03.2020 г. от виновно, противоправно поведение на ответника, чиято гражданска отговорност е застрахована от ищеца, при управление на МПС, след причиняването на които напуска мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва от 25.02.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищецът, твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка, сключен с водача М. Б. Ф., на 14.03.2020 г. в района на гр. ........, е реализирано ПТП с участието на МПС „....“, с рег. № ...., управлявано от ответника, който при предприемане на маневра заден ход блъска паркираното МПС М.а „......“, модел „......“, с рег. № ....... След удара, видно от Протокол за ПТП № ...22/21.05.2020 г., ответникът напуснал местопроизшествието без да уведоми за това органите на МВР в изпълнение на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. С оглед на настъпилите материални щети по паркираното МПС, собственост на А Б К, при ищцовото дружество била извършена калкулация на щетата и му била одобрена и заплатена сума в размер на 142,20 лв. С плащане на обезщетението ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното, тъй като застрахователното събитие е настъпило в резултат на виновно поведение на ответника. До ответника е изпратена регресна покана да заплати платеното обезщетение, ведно с обичайните ликвидационни разноски, но от страна на ответника не е извършено плащане. При тези данни претендира осъждане на ответника ведно със сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител депозира отговор на исковата молба, в който оспорва, че следва да бъде ангажирана регресната му отговорност, доколкото посещение на местопроизшествието от органите на МВР не се явява задължително, тъй като няма пострадали лица, каквото е изискването на чл.

500, ал. 1, т. 3 КЗ. Оспорва представения протокола за ПТП. Не оспорва стойността за 1 възстановяването на вредите и заплащането на застрахователното обезщетение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има регресно право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски , когато виновния водач е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

За основателността на иска е необходимо ищецът да докаже, че е налице валиден договор за задължително застраховане „Гражданска отговорност” между него и ответника, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по последния, че събитието е в причинна връзка с противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, че в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за вредите по пострадалото МПС в предявения размер, че ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, както и че е поканил ответникът да възстанови сумите. Правото на ищеца да получи плащане от деликвента предполага и установяване по безспорен и категоричен начин осъществяване на фактите от състава на деликта – виновно и противоправно действие (или бездействие) на деликвента, в резултат на което да са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди за увредения като вината се предполага до доказване на противното съгласно на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника е при доказване на горните факти, е да докаже, че след настъпване на произшествието е изчакал идването на органите за контрол на движение по пътищата или че е погасил задължението чрез плащане.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 14.03.2020 г. в гр. ........ водачът на лек автомобил „....“ с рег. №.... - М. Б. Ф. при маневра движение назад без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен е ударил паркираният лек автомобил „...... ......“ с рег. №......, нанасяйки му материални щети. Ответникът не оспорва така установения механизъм на настъпване на произшествието, както и причинно – следствената между процесното ПТП и настъпилите вреди.

За настъпилото произшествие е съставен Протокол за ПТП с бл. № ...22 от 21.05.2020 г. от мл. автоконтрольор при ОД на МВР - .... Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който установява с обвързваща доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. В тази връзка младшият автоконтрольор пряко е констатирал, че водачът на лек автомобил „....“ с рег. №.... не се е намирал на място при пристигането на органите на МВР, независмо от наведените от ответника оспорвания. От приобщените копия на материалите съдържащите в администативно – наказателната преписка, образувана по повод процесното произшествие, е видно, че напусналият произшествието на 14.03.2020 г. нарушител е установен като му е взето административно отношение съставяйки му АУАН с бл. №..2/21.05.2020 г. за нарушение на чл. 5, ал. 1 и чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „В“ ЗДвП, потвърден с НП №.....002275/07.07.2020г., влязло в сила на 01.07.2021 г.

От представените по делото регресна претенция, доклад по щета и платежно нареждане се установява, че при ищеца е била заведена щета №********** от собственика на увредения автомобил „...... ......“ с рег. №......, по която ищцовото дружество е заплатило сумата 142,20 лева , които обстоятелства също не се оспорват от ответната страна.

Спорен между страните е въпросът дали застрахованият при ищеца водач на МПС е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на 2 местопроизшествието от тях е задължително по закон. Нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ предвижда изключение за възникване на правото на регрес в случаите, в които водачът е напуснал местопроизшествието, защото е било наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Виновният водач не излага твърдения, и не се установява, че напускането му е било наложително или с цел да бъде оказана медицинска помощ.

Съобразно легалната дефиниция, дадена от законодателя в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Предвид нормата на чл. 123, ал. 1 , т. 3 , б. „б“ от ЗДвП, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те съставят двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Съгласно б. "в" на същия текст, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и ако между тях липсва съгласие, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания като не употребяват алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че когато участниците в произшествието не могат да постигнат съгласие относно обстоятелствата свързани с него, те са длъжни да уведомят незабавно органите на МВР, които трябва да съставят констативен протокол за ПТП. Това следва от изискването в чл. 123, ал. 3, б. „в“ от ЗДвП участниците в ПТП да не напускат местопроизшествието. В случая логиката на закона е че когато няма съгласие между участниците в ПТП относно механизма на настъпването му, то трябва да се състави своевременно констативен протокол от органите на МВР, който да отразява адекватно механизма на настъпване на ПТП. В този случай на разногласие между участниците, посещаване на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР е задължително на основание чл. 125, т. 7 ЗДвП.

Преценката налице ли е съгласие между участниците в произшествието, респ. необходимостта органите на МВР да посетят произшествието, се извършва към момента на настъпването на ПТП. Съгласието на участниците относно механизма на произшествието както се посочи по – горе се обективира в двустранно съставен протокол по реда на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП. Липсата на съставен от водачите двустранен констативен протокол за ПТП в законовоустановената писмена форма, следва да се приеме за липса на съгласие относно механизма, респ. за наличие на разногласие между водачите по смисъла на чл. 125, т. 7 ЗдвП. В този смисъл в случаите на реализирано ПТП между моторни превозни средства, водачът на едно от които е напуснал събитието, съставянето на двустранен констативен протокол обективно е невъзможно, респ. не е налице съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП. Този извод не се разколеба и от установеното по делото, че към момента на удара собственика на лек автомобил „...... ......“ с рег. №...... не се е намирал непосредствено до автомобила, тъй като за липсата на съгласие относно обстоятелствата около произшествието може да се съди по поведението на виновния водач, който не е останал на място, за да установи какви са били последиците от произшествието. В случая по делото не се установява (не са ангажирани доказателства от ответника, както и не са въведени такива твърдения), че напускането му е било наложително или с цел да бъде оказана медицинска помощ. Следователно и доколкото не се установява, че са налице уважителни причини, поради които виновният водач е напуснал мястото на произшествието е налице отклонение от задължението му да остане до посещението на органите за контрол на МВР и съответно е налице предвиденото чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ основание за възвикване на регресно право на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на ответника.

Обхватът на суброгационното право зависи от размера на обезщетението, което 3 ищецът е платил на увредения, респ. по предявената пред него регресна претнция, и от размера на обезщетението, което ответникът като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на увредения. Причинителят на вредите не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията му към увреденото лице. Видно от приетите по делото доказателства размерът на причинените вреди съответства на изплатеното от ищеца по регресната претенция срещу него ведно с ликвидационните разходи, които съдът намира, че съставляват обичаен разход за приключване на застрахователната щета и следва да се присъдят на ищеца, независимо от наведените от ответника възражения за липса на разходно – оправдателен документ, поради което искът се явява основателен за пълния предявен размер.

Разпечатката съдържа 20 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a6dccf0-54bc-40ae-8587-a7dad8265cb2