Решение № 387 от 02.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20251001000162 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид, следното,

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по Въззивна жалба вх. № 79732/15.07.2024 г. на ЕТ „К. К.“ (н), ЕИК 128515530, със седалище и адрес на управление ***, представляван от К. М. К. срещу Решение № 862/17.06.2024 г., поправено с Решение № 26/07.01.2025 г., по т.д. № 231/2023 г., на СГС, VI-21 с., в частта, с която при задължителното участие на А. В. М., Синдик е прието за установено по отношение на ЕТ „К. К.“ (н), ЕИК 128515530, съществуване на неприети вземания на „ХЕБАКО“ БВБА, дружество учредено в **********№ 0863.209.928, със седалище и адрес на управление Кралство **********9230 Ветерен, окръг Дендермонде, Дамщраат, 6, в размер на сумата 35779.79 лв., обезщетение за неоснователно обогатяване на ЕТ „К. К.“ (н) чрез получаване на 23.01.2018 г. и задържане без основание на материали, поръчани и заплатени от „ХЕБАКО“ БВБА и за законна лихва върху неплатеното обезщетение за неоснователно обогатяване, считано от 23.09.2022 г. до окончателното заплащане, на осн. чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, вр. чл. 59 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Оплакванията на въззивника се свеждат до такива за недопустимост на решението и до неговата неправилност. По отношение на недопустимостта сочи, че основанието, на което искът е уважен – неоснователно обогатяване, не е било посочено от Синдика при включването на вземането в списъка на приетите вземания, поради което и не е било разглеждано в производството по възражението срещу списъка. Извежда, че след като за вземанията, основани на евентуалното основание, не се е развила процедура по включването им в списъка и съответно по одобряването му от съда, то е налице недопустимост на исковете. На отделно основание счита, че предявеният иск за обезщетение за забава, считано от 23.09.2022 г. до окончателното плащане е недопустим, доколкото на приемане подлежат само индивидуализирани по размер и период вземания. Счита, че съдът се е произнесъл по непредявено основание като в решението е посочил, че неоснователното обогатяване е в резултат на 1 получаване на 23.01.2018 г. и задържане без основание на материали, поръчани и заплатени от „Хебако“, като такива твърдения ищецът не е въвеждал. По отношение неправилността сочи, че предпоставките, обосноваващи наличие на неоснователно обогатяване на ответника не са били доказани от ищеца. В тази връзка сочи, че доказателствената за ответника е била разпределена под условие, че ищецът докаже фактите, които са в негова тежест, при което неоснователно е било прието от съда, че ответникът е този, който не е доказал наличието на основание за получаване на процесните стоки. Излага анализ на фактите, които се установяват от събраните доказателства. По същество моли за обезсилване на решението в атакувана му част и прекратяване на производството, евентуално за отмяната му като неправилно и отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Хебако“ БВБА, депозира отговор вх. № 90981/20.08.2024 г., в който счита въззивната жалба за неоснователна, а решението в атакуваната му част за правилно. Репликира изложените оплаквания по допустимостта и правилността на решението. Счита, че постановеното от предходен състав на въззивния съд определение по допустимостта на иска е задължително и въпросът не може да бъде пререшаван. Отделно сочи, че като основание за съществуване на вземането неоснователното обогатяване е било въведено още с молбата за предявяване на вземането в несъстоятелността, поради което не се касае за непредявено основание. Излага анализ на събраните в хода на процеса доказателства и счита, че е провел главно и пълно доказване на наличието на обогатяване на ответника за сметка на ищеца. По същество моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, задължителната страна А.

В. М., в качеството на Синдик, не депозира отговор.

2. Въззивна частна жалба вх. № 114445/22.10.2024 г. от „ХЕБАКО“ БВБА срещу Определение № 3749/02.10.2024 г., по т.д. № 231/2023 г., на СГС, VI-21 с., с което е оставено без уважение искане за изменение на Решение № 862/17.06.2024 г., в частта за разноските, обективирано в молба вх.

№ 85983/02.08.2024 г., на осн. чл. 248 ГПК.

Частният въззивник счита постановеното определение за неправилно и моли за отмяната му. Излага становище, че направените от ищеца разноски за процесуално представителство следва да бъдат присъдени в пълен размер макар и главният иск да е бил отхвърлен, а евентуалният – уважен. Счита, че разноски на процесуалния представител на ответника не се следва да бъдат присъждани разноски.

В границите на срока по чл. 276 ГПК , частният въззиваем ЕТ „К. К.“ (н) не депозира отговор.

В границите на срока по чл. 276 ГПК , задължителната страна А. В.

М., в качеството на Синдик, не депозира отговор.

В с.з. страните – въззивник и въззиваем, чрез процесуални представители поддържат жалбата и отговора по изложените в тях оплаквания и доводи. Задължителната страна – синдикът не се явява и не се представлява.

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх. № 9280/01.02.2023 г. на „Хебако“ БВБА за установяване съществуването на 2 прието, но впоследствие изключено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, вземане в размер 35779.79 лв. (равностойност на 18923.92 евро), представляващо подлежаща на връщане главница предоставена на ЕТ „К. К.“ (н), ЕИК 128513530, по договор за заем от 15.01.2018 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на вземането до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В условията на евентуалност същата сума се претендира да бъде върната, тъй като с нея ищецът се е обеднил, а ответникът обогатил, неоснователно, ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на вземането до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът е твърдял, че е предявил вземането си в производството по несъстоятелност на ответника, при което същото е било включено от синдика в списъка с предявени и приети вземания. Срещу приемането му възражение е подал длъжникът, при което с Определение № 133/13.01.2023 г., съдът по несъстоятелността го е изключил от списъка. Тези обстоятелства счита да обосновават правния му интерес от предявявяне на иска. Още излага, че в началото на м. януари 2018 г. страните постигнали договореност на ответника да бъде предоставен заем, представляващ паричната равностойност на материали, поръчани от него, които да бъдат заплатени от ищеца като впоследствие заплатената сума му бъде върната. Във връзка с поръчаните материали била издадена проформа фактура от 12.01.2018 г., на стойност 20207.52 евро. Ищецът твърди да е закупил и заплатил сумата, за което била издадена фактура на 15.01.2018 г., на която дата твърди да е възникнало заемното правоотношение и реално е предоставена сумата. Впоследствие на ищеца била възстановена сумата 20.60 евро и била издадена фактура № 1020/19.01.2018 г. на стойност 20179.92 евро. Според уговорките между страните, отразени в проформа фактурата и във фактурата от 19.01.2018 г., стоките били доставени директно на ответника, който ги получил лично на 23.01.2018 г. и подписал на международната товарителница.

В границите на срока по чл. 367 ГПК ответникът депозира отговор вх. № 61631/28.06.2023 г., в който оспорва по основание и размер всеки от исковете. Оспорва между страните да е сключван договор за заем с посоченото от ищеца съдържание и условия. Сочи, че от товарителницата не може да се направи извод за това какво е доставено, още по-малко дали това са материалите посочени в представените фактури. Счита, че не са посочени основните елементи на договор за заем. Оспорва получаването на стоките, описани в представената товарителница, твърди, че същите не са отразени в счетоводството му. Счита, че документите са съставени за целите на процеса, поради което оспорва тяхното съдържание и дата. Навежда, че между страните са съществували дългогодишни търговски отношения, изразяващи се в производство на кофи за ищеца. Сочи, че е изпълнявал поръчки за ищеца с материали предоставени му от него. Имало е случаи, при които закупени от ищеца материали са били съхранявани при ответника като са били предназначени за друг производител. Отношенията между страните никога не са били основани на заемно правоотношение. Оспорва евентуалния иск като счита, че липсвала каквато и да било конкретика по отношение на твърдяното неоснователно обогатяване, настъпило в сферата на ответника, а освен това липсвали каквито и да било доказателства в подкрепа на основателността на иска. Оспорва и основателността на акцесорната претенция. Релевира възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.

3

В границите на срока по чл. 372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба вх. № 31582/01.08.2023 г., в която намира оспорването на заемното правоотношение за бланкетно и акцентира, че такова би могло да възникне и устно между страните, какъвто бил и процесния случай. Поддържа изложените в исковата молба твърдения за стеклите се отношения между страните и сочи, че същите са подкрепени с представени писмени доказателства. В допълнение сочи, че след като станало ясно, че ответникът не може да реализира доставените му материали и е сериозно финансово затруднен, страните се договорили ищецът да продаде на трето лице остатъка от материалите и със сумата да погаси част от заема. Така при първоначален размер на заема 20179.92 евро, след продажба на част от материалите на „Л.“ ООД, непогасената част от заема останал в размер на процесната сума 18293.92 евро или 35779.79 лв. Счита за логично, че фактурите за закупените материали не са били предоставени на отвеника, тъй като същият не ги е заплащал. В тази връзка сочи, че фактурите са надлежно осчетоводени при него. Репликира и останалите възражения на ответника.

В границите на срока по чл. 373 ГПК , ответникът депозира допълнителен отговор вх. № 81313/08.09.2023 г., в който се оспорва допълнителната искова молба и се поддържа подадения отговор.

Конституираният на осн. чл. 694, ал. 4 ТЗ синдик А. В. М., изразява становище по същество за основателност на предявения иск и, че вземанията на ищеца неправилно са били изключени от производството по несъстоятелност.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съставът на Софийски Апелативен Съд, възприе следното от фактическа страна:

След извършена служебна справка в публичния сайт на ТР, воден при АВ, по партидата на ЕТ „К. К.“, ЕИК 128513530, се установява, че с Решение № 1020/26.08.2022 г., по т.д. № 2725/2021 г., на СГС, постановено по реда на чл. 630, ал. 2 ТЗ, е обявена неплатежоспособността на търговеца, определена е началната й дата 31.12.2018 г. и е открито производство по несъстоятелност.

Установява се и, че с Решението за временен синдик е назначена А. В. М..

Впоследствие същата е избрана и назначена и за постоянен синдик Не се е спорило по делото, а и се установява от представеното заявление за предявяване на вземане вх. № 60123/23.09.2022 г., че по реда на чл. 685, ал.

1 ТЗ, „Хебако“ БВБА – Белгия е предявило вземанията си от длъжника, в т.ч. и процесната сума, подлежаща на връщане по договор за заем. В евентуалност като основание на вземането е посочено неоснователно обогатяване.

Релевирано е и вземане за законна лихва, считано от датата на предявяване до изплащането.

Видно от обявяванията по партидата на длъжника в ТР е, че на 18.10.2022 г. е обявен Първи списък на приети от синдика вземания на кредиторите на ЕТ “К. К.”, предявени в срока по чл. 685 ТЗ. Видно от списъка е, че под № 2 в него са включени вземанията предявени от ищеца. От общия размер на вземанията 158856.87 лв., в т. 1.1. е посочена главница в размер на 35779.79 лв. и в т. 1.2. - лихва за забава от 23.09.2022 г. до окончателното заплащане. В графата основание за вземането синдикът е посочил – Заем, ф.