Определение № 164 от 28.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. Благоевград, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20261200500128 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 4б ЗДТ.

Образувано е по Заявление с вх. № 19043/10.12.2025 г., имащо характер на молба за връщане на недължимо платени държавни такси, подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“, БУЛСТАТ 129010125, чрез юрк. М.Х., с която е отправено искане на молителя да се възстанови сума в общ размер на 74,11 лв., внесена като държавни такси по гр. д. № 1222/2019 г. по описа на Районен съд Петрич.

В молбата се посочва, че държавните такси са били внесени по сметка на съда, но с разпореждане № 1289 от 03.06.2020 г. и с разпореждане № 1488 от 23.06.2020 г. по гр. д. № 1222/2019 г. на РС Петрич е била върната въззивната жалба поради невнасяне в срок на дължимата такса за обжалване. Към молбата са представени 2 броя платежни документа за заплатени държавни такси по сметката на ОС Благоевград. С този от 06.03.2020 г. е заплатена държавна такса в размер на 59,11 лв., а с този от 03.06.2020 г. – държавна такса в размер на 15 лв.

Окръжен съд Благоевград, като взе предвид изложеното в молбите и данните по делото, констатира следното:

Компетентен да се произнесе по молбата по чл. 4 ЗДТ за връщане на държавната такса на молителя е съдът, по чиято сметка е внесена процесната такса (в този смисъл определение № 223 от 19.05.2021 г. по ч. т. д. № 850/2021 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 218 от 11.04.2017 г. по ч. т. д. № 727/2017 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 529 от 06.12.2019 г. по в. ч. т. д. № 774/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, определение № 9 от 08.01.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 3/2026 г. на Апелативен съд – Пловдив, определение № 277 от 20.04.2018 г. по в. ч. гр. д. № 163/2018 г. на Окръжен съд - Враца). В случая се иска връщането на държавни такси, които са били заплатени по сметката на ОС Благоевград, поради което този съд е компетентен да се произнесе по молбата за тяхното връщане.

Молбата е подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“. Главната 1 дирекция е юридическо лице (чл. 37, ал. 2 ЗМВР). В нея може да се създават дирекции, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от функциите и дейността й (чл. 7, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на МВР). Териториалните звена на ГДГП са регионалните дирекции "Гранична полиция" (РДГП), в които могат да се създават гранични полицейски управления (ГПУ), бази гранично-полицейски кораби (БГПК), гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг (чл. 7, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на МВР). Регионалните дирекции не са юридически лица (в този смисъл определение № от 11.06.2018 г. по адм. д. № 186/2018 г. на Административен съд – Русе). Регионалната дирекция обаче може да бъде работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и като такъв тя може да бъде надлежна страна по трудов спор.

В случая ответник в първоинстанционното производство е била Главна дирекция „Гранична полиция“. Тя е подала в срок въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Районният съд я е оставил без движение и е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото доказателство за платена държавна такса по сметка на ОС Благоевград за въззивно обжалване в размер на 59,11 лв.

В действителност въззивната жалба е била нередовна, тъй като към нея не е бил приложен платежен документ за внесена държавна такса по чл. 261, т. 4 ГПК. Важно е да се отчете, че тази разпоредба изрично посочва като изискване за редовност на въззивната жалба прилагането на документ за внесена такса към нея, а не самото заплащане на дължимата държавна такса.

Затова дори и държавната такса да е заплатена, ако към жалбата не е представен документ за това, въззивната жалба е нередовна по чл. 261, т. 4 ГПК и ако тази нередовност не се отстрани в срок жалбата ще следва да се върне на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Нередовността по чл. 261, т. 4 от ГПК не се състои в невнасянето на държавна такса по сметката на съда, а в непредставянето на платежния документ, който удостоверява плащането (определение № 5613 от 03.12.2024 г. по гр. д. № 4312/2024 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС).

Разписката, обективираща указанията на съда, е била връчена на жалбоподателя на 11.03.2020 г., като срокът за тяхното изпълнение е изтекъл съобразно правилата на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП и § 13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ /обн. ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г./.

С платежното нареждане от 06.03.2020 г. е била внесена сумата от 59,11 лв. по сметка на ОС Благоевград. От счетоводството на съда на 22.01.2026 г. е удостоверено, че тази сума реално е постъпила по сметката на ОС Благоевград. Изпълнението на задължението по чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 72, ал. 1 от ГПК следва да е направено по начин, който да обезпечи възможността по всяко конкретно дело да се установи редовност на въззивната жалба. От представения платежен документ съдът следва да има възможност да установи, че страната е изпълнила задължението си по конкретното дело. В случая от съдържанието на платежния документ се установява, че плащането е за държавната такса по гр. д. № 1222/2019 г. Следователно държавната такса за въззивното обжалване е била заплатена своевременно.

Констатира се, че в графа "наредител" е посочена Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр. Смолян. Задължението за заплащане на държавна 2 такса не е intuitu personae и може да бъде изпълнено от трето лице (чл. 73 ЗЗД), поради което такова плащане е надлежно (виж решение № 3280 от 07.05.2013 г. по в. гр. д. № 9823/2012 г. на СГС, решение № 127 от 15.06.2017 г. по в. гр. д. № 158/2017 г. на Окръжен съд - Кюстендил). Следва обаче да се отчете, че в конкретният случай РДГП не е юридическо лице, а такова е главната дирекция, поради което Главна дирекция „Гранична полиция“ е легитимирана да отправи искане по чл. 4б ЗДТ, понеже се отправя молба сумата да се върне в патримониума на същия правен субект, който я е заплатил.

Платежното нареждане от 06.03.2020 г. не е било представено на РС Петрич в срока за изпълнение на указанията. Едва след неговото изтичане обаче платежното нареждане е било представено на съда, като приложение към частна жалба с вх. № 2209/19.06.2020 г. С разпореждане № 1289 от 03.06.2020 г. по гр. д. № 1222/2019 г. на РС Петрич е върната въззивната жалба поради неотстраняване в срок на указаната нередовност. Впоследствие това разпореждане не е било обжалвано в срок и е влязло в сила, поради което в настоящото производство окръжният съд не може да осъществява проверка на неговата правилност.

Това разпореждане е било връчено на Главна дирекция „Гранична полиция“ на 09.06.2020 г., поради което срокът за неговото обжалване е изтекъл на 16.06.2020 г. Срещу разпореждането Главна дирекция „Гранична полиция“ е депозирала частна жалба с вх. № 2209/19.06.2020 г., като към нея е бил приложен платежния документ от 03.06.2020 г. за заплащането на държавната такса в размер на 15 лв. От счетоводството на съда на 22.01.2026 г. е удостоверено, че тази сума реално е постъпила по сметката на ОС Благоевград. От съдържанието на този платежен документ се установява, че плащането е за държавната такса по гр. д. № 1222/2019 г. Следователно държавната такса за частното обжалване е била заплатена своевременно.

Частна жалба с вх. № 2209/19.06.2020 е била подадена по пощата на 17.06.2020 г., поради което тя е била просрочена. Затова частната жалба е била върната с разпореждане № 1488 от 23.06.2020 г. по гр. д. № 1222/2019 г. на РС Петрич. Това разпореждане не е било обжалвано и е влязло в сила.

В случая са налице две искания за защита /въззивна жалба и частна жалба/. Подадената въззивна жалба представлява процесуално действие на страна по делото, което е било нередовно и което е останало нередовно, понеже жалбоподателят не е отстранил в указания срок констатираните нередовности, но е заплатил държавната такса за предявяването й. По частната жалба държавната такса е била заплатена своевременно, но самата частна жалба не е била подадена в срок.

Съгласно чл. 4б ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.

Според мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС това са такси, по които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са били събрани въпреки, че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т.е. таксите са платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. "а" от Закона за държавните такси и като недължимо платени следва да бъдат върнати на вносителя. Производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса се развива извън исковия процес и 3 охранителното производство. То има самостоятелен характер, а с определението си съдът дава разрешение на материалноправен спор за дължимостта на таксата - дали таксата е събрана въпреки, че страната е била освободена от заплащането и или е била надвнесена, т.е. платена без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. "а" от Закона за държавните такси.

Недължимо платена по смисъла на чл. 4б ЗДТ е само таксата срещу която не е образувано производство, която е надвнесена - платена без основание по смисъла на чл. 3 и чл. 4а ЗДТ или за която страната е била освободена по предвидения за това ред (виж определение № 255 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 139/2018 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 390 от 02.10.2018 г. по ч. т. д.

№ 2018/2018 г., Т. К., І т. о. на ВКС, определение № 131 от 30.03.2018 г. по т. д.

№ 1474/2017 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). Само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т.е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ и като недължимо платени да бъдат върнати на вносителя (виж определение № 126 от 15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, определение № 143 от 03.07.2017 г. по гр. д.

№ 6990/2014 г., Г. К., І г. о. на ВКС).

В случая по въззивната жалба не е било образувано въззивно гражданско дело, но това е деловоден въпрос, които не се отразява на процесуалните правоотношения, които са уредени от ГПК. С постъпването на исковата молба в съда се предявява на иска (чл. 125 ГПК) и се предизвиква състояние на висящо дело, което означава започнато и още неприключено исково производство (Сталев, Ж. „Българско гражданско процесуално право“, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК. „Сиела Норма“ АД, София, 2020, стр. 197), дори и все още деловодно да не е образувано гражданско дело по описа на първоинстанционния съд по реда на чл. 35, ал. 4 ПАС. Затова и в настоящия случай обстоятелството, че не се е стигнало до деловодното образуване на в. гр. д. не означава, че вече не е било образувано въззивно производство по ГПК, по което да е била дължимо платена държавната такса за въззивно обжалване. В тази връзка е относима съдебната практика, обективирана в определение № 9 от 08.01.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 3/2026 г. на Апелативен съд – Пловдив, според което с факта на подаване на въззивната жалба е инициирано въззивно съдебно производство.

Съгласно определение № 64 от 21.02.2022 г. по ч. гр. д. № 60/2022 г., Г. К., IV г. о. на ВКС „производство“ е образувано не само, когато е поставен деловоден номер, а още със сезирането на съда – с искова молба, жалба или друг вид молба, които поставят във висящност съответния спор. В тълкувателното решение под производство се има предвид не само случай на поставяне на деловоден номер на дело на отправеното до съда искане. С подаването на въззивната жалба се поставя висящността на въззивното производство; изпращането на преписката във въззивна инстанция и даването на деловоден номер, след администриране от първостепенния съд, не променя това.