Решение № 1200 от 23.11.2023, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 1379/2023
- Вид
- Решение № 1200
- Подписан
- 23.11.2023
- В сила
- 23.11.2023
- Състав
- Ивайло Юлианов Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76, т. 9 · Закон за българските лични документи
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 4 · Семеен кодекс
- Чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1200 гр. Перник, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20231720101379 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Н. Н. в качеството на законен представител на малолетното дете С. О. Г.. Твърди, че от съвместното съжителство с ответника – О. С. Г. е родено детето. Излага твърдения, свързани със съжителството с ответника, като взаимоотношенията им са се влошили след раждане на детето, тъй като са имали битови затруднения – увеличаване на отговорностите и разходите, а приходите им намалели, поради което през месец март 2021 г. се е преместила заедно с детето при родителите си в гр. *******. Твърди, че от датата на раздялата е поела грижите за отглеждане и издръжка на детето, подпомагана от своите родители. Заявява, че ответникът не проявява загриженост за детето като срещите между тях се ограничават от един час на месец.
Твърди, че ответникът не дава издръжка от м. октомври 2022 г., а преди това сумите са били от порядъка на 100-150,00 лева за период от два три месеца, отказвал е да осигури транспорт когато детето е било болно, както и че на първия рожден ден дори не е подарил подарък, като по нейно настояване е закупил след това детска къщичка. Поддържа, че в редките случай когато е подарявал нещо или закупувал необходими дрехи е било по нейно настояване.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да бъдат присъдени родителските права върху малолетното дете, местожителството му да бъде определено при нея, да се определи режим на лични контакти с бащата (предлагайки примерен такъв), като той бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 350,00 лева месечно от датата на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до необходимост от нейното изменение или отпадане на задължението за заплащането , с падеж пето число от месеца, за който се дължи, ведно със законна лихва в случай на забава.
Моли съда да осъди ответника да заплати издръжка за минал период – една година преди исковата молба (от *****. до *******.) в размер на 3000,00 лева.
Моли съда да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване и 1 получаване на задграничен паспорт, като същото придружавано от майка си да пътува до всички членки на Европейски съюз и ********** с чел почивка и туризъм, считано от постановяване на съдебното решение до навършване на пълнолетие.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Счита предявените искове за допустими, но частично неоснователни. Признава фактите относно съжителството, раждането на детето и раздялата, но оспорва твърденията, изложени в исковата молба, посочени като причина за раздялата им, акцентирайки, че по собствено желание Г. Н. Н. е решила да се премести да живее със своите родители. Оспорва и да не е проявявал интерес към детето, като твърди, че достъпът му е ограничаван, а в редките случаи когато била постигната договорка, тя била отменяна в последния момент.
Счита размера на претендираната за бъдещ период издръжка за завишен с оглед нуждите на детето.
Счита за недължима и претенцията за издръжка за минал период, тъй като нуждите вече са задоволени, поради което суми не се дължат. Първоначално страните са съжителствали и са били в общо домакинство, а след напускането му от ищцата, ответникът продължавал ежемесечно да захранва банковата сметка със суми за издръжка на детето.
Оспорва иска за даване на разрешение, заместващо неговото съгласие детето да пътува неограничено във времето до страни извън Република България, тъй като същото не е надлежно формулирано, както и че не се сочи конкретна нужда. Желае производството по този иск да бъде отделено от настоящото.
Моли съда да постанови привременни мерки, които да му гарантират редовен контакт с детето по време на процеса, както и да не се прекъсва връзката на детето със сестра му – другата дъщеря на ответника.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение в интерес на детето и уважи искането за привременни мерки.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а същото се установява и от представените писмени доказателства, че от съвместното съжителство на Г. Н. Н. и О. С. Г. е родено малолетното дете С. О. Г..
Не се спори, че родителските права следва да се упражняват от майката (макар и в отговора първоначално да е поддържано обратното становище), както и местоживеенето на детето следва да бъде определено при нея.
Спорни по делото са въпросите свързани с размера на издръжката за бъдещ период, дължимостта на такава за минал период, режима на лични отношения с бащата и относно пътуването на детето извън пределите на страната, без разрешението на бащата.
По делото е депозиран и приет социален доклад, от който се установява, че детето живее при майка си, като за неговото отглеждане са осигурени добри условия, като майката е подпомагана в отглеждането от нейните родители. В социалния доклад се сочи, че майката разполага с необходимия родителски капацитет, като адекватно задоволява жизнените и емоционалните нужди на детето.
2
По отношение на ответника са изготвени два социални доклада. В този на ДСП Перник се сочи, че жилището, с което той разполага в с. ********* (собственост на майка му) е отремонтирано, с нови мебели и електроуреди. Стаите на втория етаж са обзаведени с легла и гардероби, като се обобщава, че жилището е с добри битови условия.
В социалния доклад от ДСП – ****** се сочи, че жилището, с което той разполага в гр. ****** е с много добри условия, обособена е стая за детето, разполагаща с всичко необходимо за възрастта му.
От разпита на свид. В. С. М. – майка на ищеца, и баба на детето, се потвърждава, че то живее в дома , заедно с майка си. Заявява, че ответникът е купувал подаръци за детето както и лакомства, но категорично отрича да е давал ежемесечна издръжка, освен минимални суми до около 100 лева. Сочи, че майката не е ограничавала срещите на детето с баща му, но той рядко проявявал интерес и го посещавал епизодично.
Детето често боледувало, като бащата бил уведомяван винаги, но не се е отзовавал, с едно изключение. Детето било и хоспитализирано веднъж, но отново бащата не го посетил. Сочи конкретни разходи, нужни за детето, които са заплащани от майката.
Твърди, че първи братовчед на майката пребивава в ********* и често я кани на гости, но тя не може да го посети, тъй като ответникът отказвал да даде разрешение детето да пътува. Това му поведение препятсва и възможността да бъде посетена ********* с цел почивка.
От разпита на свид. Л. Г. Д. – леля на ищеца се установява също, че основни грижи за детето се полагат от майката, която подпомагана от своите родители. Също сочи, че бащата е правил подаръци на детето, но издръжка не е предоставял освен суми от порадъка на 50 – 100 лева. Отрича ответника да е ограничаван в срещите с детето, но същият не проявявал интерес и от 7-8 месеца не го е виждал. Също излага възприятията си, че детето често боледува, като ответникът не е указал съдействие за лечението на му. Ищцата била канена от нейна приятелка в ********, но поради невъзможността детето да пътува без разрешение от бащата не могла да я посети.
От разпита на свид. Т. Р. С. – майка на ответника се установява, че първоначално Г. и О. са заживели заедно в къщата на баща му. Впоследствие Г. решила, че не желае да живее повече с О. и се изнесла. Твърди, че след раздялата контактите на бащата с детето били ограничавани. Твърди, че ответникът е плащал издръжка, но не може да определи колко регулярно и какви суми са давани. Знае, че е превежда и суми по договор за кредит по „****“, вкл. от самата нея, които суми са за погасяване на кредита и за издръжка. Заявява, че ответникът желае да плаща издръжка, но търговската дейност която упражнява не гарантира постоянни доходи. След като бащата е спрял да плаща (около 2 годишна възраст на детето) ищцата е ограничила контактите му с детето.
Заявява, че бившият и съпруг (бащата на ответника) редовно вижда детето и не е ограничаван. Твърди, че за последния рожден ден на детето били купени подаръци, но ответникът не присъствал защото не бик уведомен къде е празненството.
При така установената фактическа рамка, съдът прави следните правни изводи.
По исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 СК:
Искът по чл. 127, ал. 2 СК е единствен правен способ за разрешение на разногласията между родителите, които не са в брак и живеят разделени, относно упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът се ръководи единствено от висшия интерес на детето. Предмет на доказване са твърдените от 3 страните факти от живота на родителите и отношенията им с детето, че всеки от тях е по-пригодният родител да упражнява родителските права и, че това е в интерес на детето.
Както бе посочено, в конкретния случай не се спори, че родителските права следва да се упражняват от майката и че местожителството на детето следва да бъде определено при нея, като и двете страни апелират към съда да определи подходящ режим на лични отношения с бащата. В унисон с така изразеното от страните становище, съдът приема, че майката е родителят, който следва да упражнява родителските права. Установи се, че от самото раждане на детето основните грижи са били полагани именно от нея, хигиенните и битовите условия за отглеждане, с които тя разполага, са благоприятни и съобразени с неговата потребности, като тя разполага с необходимите финансови ресурси и емоционална ангажираност, за да му предоставя ежедневни материални и духовни грижи. Детето се намира във възраст, в която от съществено значение е изграждането на правила и наличието на авторитетна фигура, която му оказва необходимата емоционална подкрепа.
Същевременно пълноценните контакти с баща му биха съдействали за изграждане на връзка баща – дъщеря и допринесли за придобиването на самостоятелност, както и за поддържане на контакт със сестрата на детето - другата дъщеря на ответника. Тези срещи обаче следва да бъдат с първоначален адаптационен период, доколкото по делото се установи, че детето е на три и половина години и от 7-8 месеца не се е срещало с баща си, поради което съдът приема, че връзката между бащата и детето е нарушена. На страните е дадена възможност да представят на съда примерен режим на лични взаимоотношения, което те са сторили. Съдът ще се съобрази с желанието на страните, но същевременно търсейки баланс и в интерес на детето първоначално определения режим следва да е с по кратки интервали и без преспиване, именно с цел възобновяване връзката между детето и баща му.
Предложеният от ответника в съдебно заседание режим съдът намира за неподходящ, тъй като същият би повлиял негативно върху графика на детето и изграждането на навици.
По исковете с правно основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК.
С оглед изхода на спора по главния, обуславящ иск относно упражняването на родителските права, основателни се явяват и обусловените искове за определяне и заплащане на издръжка /включително и за минал период/, поради което същите следва да бъдат уважени. Това е така, защото по силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 СК, родителят има право и е задължен да полага грижи за нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на ненавършилото пълнолетие свое дете. Чл. 142, ал. 1 СК установява два критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата издръжка – 1) нуждите на детето и 2) възможността на родителя да я предоставя, като той не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното състояние и работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца.
Разпечатката съдържа 41 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a6cd851-4459-40e3-9b92-11f4714dd4ff