Определение № 10586 от 17.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10586 гр. София, 17.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110170906 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. №304235/17.09.2025 г., подадена от Р. Д. К., чрез адв.

М., с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като на ищцата бъде присъдена допълнително сумата в размер на 480 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

В молбата се излагат съображения, че по делото били предявени и разгледани два обективно съединени осъдителни иска, като съдът бил длъжен да определи размер на възнаграждението не по-нисък от минимания за всеки иск. Позовава се на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ, като сочи и съдебна практика. Присъденият от съда размер бил обезценка на адвокатския труд, както и представлявало нарушение на човешките права на ищцата. Същата била притисната от съда да заплати две държавни такси, за да й се разгледат двата иска и нелогично било да не й се присъдят два адвокатски хонорара.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната страна е депозирала становище за неоснователност на подадената молба.

Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК от ищеца и неговия процесуален представител, поради което молбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В случая при присъждане на претендираните от ищцовата страна разноски съдът 1 се е ръководил от представения от страната списък по чл. 80 ГПК, находящ се на л.47 от делото. В посочения списък страната претендира единствено сумата в размер на 480 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. След като съдът е констатирал, че са налице доказателства за извършване на разноските е присъдил същите съобразно представения от страната списък.

Следва да се посочи, че списъкът очертава рамките на искането и осигурява възможност на противната страна да възрази, че някои от разноските не са дължими, включително да направи възражение за прекомерност на платено адвокатско възнаграждение на процесуален представител. Претендиращата разноски страна трябва да посочи всичките разходи, чието присъждане иска и непосочените в списъка се считат непотърсени, тъй като съдът се произнася само в рамките на искането (така Определение № 4141 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3821/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 599 от 27.07.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 602/2023 г., I т. о., ТК и др.).

По гореизложените съображения молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като на ищцата се присъдят допълнително 480 лева за заплатено адвокатско възнаграждение се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №304235/17.09.2025 г., подадена от Р. Д.

К., чрез адв. М., с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2