Решение № 39 от 09.06.2021, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. гр.Несебър , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

П.М.Д. при участието на секретаря А.Д.Г. като разгледа докладваното от П.М.Д. Административно наказателно дело № 20212150200252 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от Д. Н. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., общ. Б., ул. „О.” № **, ет. * срещу Наказателно постановление № 21- 0304- 000228 от 23.03.2021г., издадено от К.К.К. – Началник РУ Несебър към ОД МВР Бургас, с което на жалбоподателката на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, за това, че на 09.03.2021г., около 01.41часа, в гр. Несебър, кв. „Камелия”, на улица „Първа”, пред бензиностанция „Петрол”, срещу Хотел „Свежест”, посока Хотел „Диамант” – Хотел „Тиа Мария” , като водач на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *****, собственост на Н.П.И., управлявала след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Дрегер 7510“ фабр. ARDN № 0053 – 0.80промила, като А. е отказала да получи издадения й талон за медицинско изследване № 0067872 и отказва да бъде изпробвана с доказателствен анализатор. Посоченото е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз- 2539 на МВР са отнети и 10контрони точки.

Жалбоподателката Д. Н. АТ., гр. Бургас, е останала недоволна от така наложеното й наказание. Наказаната счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и немотивирано. При съставяне на АУАН били допуснати нарушения на процесуалните правила: не било уточнено какъв е присъствалия на проверката свидетел – очевидец, свидетел на проверката или такъв на съставяне на акта. На следващо място се оспорва точността на АУАН относно мястото на нарушението – същото не било конкретизирано, като била посочена само улицата в гр. Несебър, без да е посочено до кой номер. Не били посочени реквизитите относно възрастта на 1 нарушителката и местоработата й. А. твърди, че връчения й акт не бил четлив, което водело до невъзможност да се изгради защитата, било й попречило да разбере какво нарушение й е вменено, какви са неговите обективни и субективни признаци, както и дали фактическата обстановка е правилно описана и квалифицирана. Нечетливият акт се отразил и на възможността да подаде и възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Връчването на нечетлив препис от АУАН било равнозначно на невръчване на АУАН и нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Твърди, че полицейските служители са предложили да даде кръвна проба, но не й бил даден талон за медицинско изследване. Иска се цялостна отмяна на наложеното наказание.

В хода на съдебното заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. Андон Андонов, АК гр. Бургас. Жалбата се поддържа, като се сочи и съдебна практика.

Административнонаказващият орган не се явява и не се представлява по делото.

Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 09.03.2021г. свидетелите М. В. М. и Д. Р. Й. - служители на РУ МВР Несебър, изпълнявал служебните си задължения в гр. Несебър. В 01.41часа на 09.03.2021г. за проверка бил спрян л.а. „Мерцедес“ с рег. № *****, с водач жалбоподателката Д. Н. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., общ. Б., ул. „О.” № **, ет. *. Полицай М. извършил проверка на А., която била изпробвана за алкохол с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. ARDN № 0053, при което светлинната скала отчела 0,80 промила в издишания въздух.

На А. бил издаден талон за медицинско изследване № 0067872, който тя отказала да получи. Отказала й да бъде изпробвана с доказателствен анализатор. Полицай М.М. съставил АУАН Серия GA № 375242/ 09.03.2021г., в който вписал, че Д. Н. АТ. е извършил нарушение на чл. 5, ал.

3, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на А., която не вписала възражения и го подписала. Самият АУАН бил разпечатан от свидетеля чрез мобилен принтер, намиращ се в служебния автомобил. В законния срок било издадено процесното Наказателно постановление № 21- 0304- 000228 от 23.03.2021г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН Серия GA № 375242/ 09.03.2021г., Наказателно постановление № 21- 0304- 000228 от 23.03.2021г., справката за нарушител/ водач на жалбоподателя, свидетелските показания на М. В. М. и Д. Р. Й., както и другите приобщени към доказателствата писмени материали по преписка изх. № УРИ 304000- 4491/26.03.2021г. на РУ МВР Несебър.

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен интерес, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок чрез наказващия орган. И АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентните органи , видно от приложената по делото Заповед 2

Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са срковете по чл. 34 от ЗАНН.

Разгледана по същество е неоснователна.

По делото е безспорно установено, че на 09.03.2021г. жалбоподателката Д. Н. АТ. е управлявала МПС - л.а. „Мерцедес“ с рег. № *****, под въздействието на алкохол. При извършената й проверка с техническо средство „Дрегер 7510“ фабр. ARDN № 0053 светлинната скала на уреда е отчела 0,80промила в издишания въздух. А. е отказала да получи издадения талон за медицинско изследване № 0067872, издаден от автоконтрольор М.М., както и да бъде изпробвана с доказателствен анализатор. Тези обстоятелства са отразени в съставения АУАН, който А. е подписала и получила.

Съгласно чл. 3, ал. 1 на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози - с тест. Следващата алинея указва и последващите действия не проверяващите органи, като изрично сочи, че „При съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.“ В следващата норма на чл. 3а на Наредбата изрично се сочи и че „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.“ От събраните гласни и писмени доказателства става ясно, че А. е отказала да приеме съставения талон за изследване, съответно да се яви в указаното медицинско заведение, за да даде кръвна проба за изследване. Отказът на А. да получи талона съставен от свидетеля М. е удостоверен от един свидетел съгласно чл. 6, ал. 8 от Наредбата, а според следващата разпоредба това води до извода, че водачът е приел показанията на техническото средство. Не може да се сподели възражението на А., че й е разяснена възможността да даде кръвна проба за изследване, но не е даден талон за медицинско изследване – в АУАН ясно е отразено, че такъв е издаден, но водачът отказва да го получи, а също така, че отказва да бъде изпробвана с доказателствен анализатор. А. е подписала АУАН и е получила препис от него. Съставеният АУАН изпълнява изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата..

В настоящия случай не се установиха процесуални нарушения, които да 3 са довели до засягане правото на защита на жалбоподателя. Издадените АУАН и НП са от компетентни органи, видно от приложената по делото Заповед Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

Настоящият състав не споделя възраженията на жалбоподателката, че са налице нарушения на процесуалните правила, които са довели до опорочаване на издадените АУАН и НП, както и засягане на правото й на защита. На първо място няма неяснота за качеството на свидетеля Д. Р. Й..

Ясно в съставения АУАН е посочено, че полицай Й. е свидетел очевидец при установяване на нарушението и при съставяне на акта. В тази си част актосъставителя е изпълнил задълженията си по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Това се потвърди и с разпита на свидетелите М. и Й. в с.з. На следващо място е ясно и точно определено мястото на нарушението – това е гр. Несебър, кв.

„Камелия”, на улица „Първа”, пред бензиностанция „Петрол”, срещу Хотел „Свежест”, посока Хотел „Диамант” – Хотел „Тиа Мария” . Актосъставителят и наказващият орган няма задължение да посочват точен номер на улицата, на която е установено нарушението. Разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.

5 от ЗАНН поставят изискване за посочване място на нарушението, но то е свързано с преценка за териториалната компетентност на органите, които констатират нарушението и налагат наказанието, като в закона няма изискване за точно посочване на адреса, т.е. за номер на улицата, на която се извършва проверката. В случая достатъчно пълно е посочено мястото на нарушението. На следващо място липсата на посочени възраст и месторабота на А. не водят до засягане правото му на защита. Следва да се отбележи, че в АУАН е посочено, че А. е на 28 години. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН указва, че „наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.” От данните за А. изложените в АУАН и НП, няма съмнение за самоличността й, както и за начина на извършване на нарушението и вината на водача. Изрично е записано ЕГН – то на наказаната, а липсата на данни за месторабота не променя извода за приложението на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Последното възражение за връчване на нечетлив акт също не може да се сподели.

Връчения на А. АУАН е представен с преписката следваща жалбата и е ясно четим и разбираем. На следващо място се установи безспорно, че АУАН се разпечатва на мобилно устройство в служебния автомобил на РУ Несебър, т.е. не се изготвя посредством индиго, което означава, че екземпляра връчен на А. е също толкова ясен , колкото и копието по делото. Следва да се отбележи, че противно на жалбата на А., по делото е налице и възражение подадено от нея срещу съставения АУАН, което следва да покаже, че наказаната не е била лишена от възможността си по ЗАНН да депозира възражения. От това може да се заключи, че наказаната е била запозната с основанията за образуване на административнонаказателното производство, както и фактите, които са послужили за налагане на санкцията.

По отношение на наложеното наказание. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в която наказанието е с абсолютен размер - „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, като АНО може да наложи само посоченото.

Законосъобразно и правилно за извършеното нарушение на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із4 2539/17.12.2012 г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, обн. ДВ бр.1/04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013 г. Следва да се отбележи, че това отнемане на контролни точки не е санкция по смисъла на ЗДвП.