Решение № 11078 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11078 гр. ., 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

., 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110166196 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД, съединен с осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът А. Е. Я. твърди, че на 27.08.2020 г. е сключил с ответното дружество Договор за паричен заем № . за сумата от 2 000 лв. със срок на издължаване, заедно с включена договорна (възнаградителна) лихва, за срок от 18 месеца (до 28.02.2022 г.), на 17 месечни вноски, всяка в размер от 149,50 лв. и една последна 18-та вноска в размер на 149,63 лв. Поддържа, че месечната лихва по горния договор е възлизала на 3,33%, а обявеният Годишен процент на разходите (ГПР) е бил 47,887%. Сочи, че в чл. 6 от договора е заложено изискване за предоставяне на обезпечение, отговарящо на предвидените условия в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора, както и представяне на ценна книга, издадена в полза на заемодателя, в тридневен срок от подписването на този договор. Излага, че в чл. 8 от договора е предвидена неустоечна клауза, в случай на неизпълнение на горното задължение за обезпечение, която неустойка била предвидена в размер на 2 042,87 лв. Твърди, че неустойката е била начислена още при подписването и е била разсрочена в погасителния план на 17 месечни вноски, всяка по 113,50 лв. и една последна вноска в размер на 113,37 лв., които 1 събрани с първоначалната месечна погасителна вноска увеличават размера на последната на 263 лв. месечно. Заявява, че е заплатил изцяло главницата, възнаградителната лихва и начислената неустойка. Намира договора за недействителен по чл. 22 от ЗПК, тъй като ГПР не е посочен правилно съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и в него не са включени разходите за неустойка, които са част от общите разходи по кредита. Допълнително приема, че е налице заобикаляне на закона, тъй като неустойката представлявала

„скрито възнаграждение“, целящо да заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно ГПР да не надвишава 50%, доколкото ако последната бъде включена в компонентите, които формират ГПР, последният би надхвърлил законовия лимит. На последно място ищецът смята клаузата за неустойка за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като надвишава размера на самия заем (2,042.87 лв. неустойка при 2 000 лв. главница) и накърнява добрите нрави, служейки за неоснователно обогатяване. Ищцовата страна приема, че поради недействителността на договора, дължи само чистата стойност на кредита, а сумите над тази стойност, заплатени за лихви и неустойки, са били платени без основание и подлежат на връщане по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. По изложените твърдения и доводи иска от съда прогласяване нищожността на сключения между „.“ ООД и А. Е. Я. Договор за паричен заем № . от 27.08.2020 г., поради противоречие с разпоредбите на закона респ. като накърняващ добрите нрави, както и връщане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, на сумата от 565,48 лв.

(понастоящем 289,13 евро), получена от ответника без основание – като договорна лихва по недействителен договор за паричен заем № ./27.08.2020 г. и сумата от 1803,23 лв. (понастоящем 921,98 евро), получена от ответника без основание – като неустойка по недействителен договор за паричен заем № ./27.08.2020 г., ведно със законната лихва върху горните суми от датата на постъпване на исковата молба в съда – 06.11.2024 г. до окончателното им изплащане.

Ответникът „.“ ООД оспорва исковете като неоснователни и твърди, че ищецът сам е подал искане за заем, получил е Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и е взел информирано решение за сключване на договора.

Поддържа, че ищецът сам е предложил да обезпечи заема с ценна книга и е бил запознат, че при липса на такова се дължи неустойка. Сочи, че ищецът е заплатил общо 4 368,79 лв., от които 2 000 лв. главница, 421,23 лв., лихва и 1 947,56 лв., неустойка. Навежда доводи, че ГПР от 47,887% е под законовия праг и е изчислен правилно. Подчертава, че съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗПК, неустойките за неизпълнение не се включват в ГПР, тъй като те не са разход по кредита, а санкция, както и че клаузата за неустойка не е бланкова, а индивидуално уговорена и ищецът е имал възможност да предостави обезпечение и да не плаща неустойка, но не го е направил. Излага, че 2 неустойката има обезпечителна и санкционна функция поради повишения риск за кредитора при липса на гаранции. Смята, че неустойката не противоречи на добрите нрави и не е прекомерна, като посочва, че ищецът е могъл да се откаже от договора в 14-дневен срок, но не го е направил. На последно място ответникът навежда възражение за изтекла давност, съгласно чл. 110 и сл. ЗЗД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД:

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, което противоречи на императивни правни разпоредби или накърнява добрите нрави.

С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, с доклада си по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:

На 27.08.2020 г. ищецът е сключил с ответника „.“ ООД Договор за паричен заем № . за сумата от 2 000 лв. със срок на издължаване, заедно с включена договорна (възнаградителна) лихва, за срок от 18 месеца (до 28.02.2022 г.), на 17 месечни вноски, всяка в размер от 149,50 лв. и една последна 18-та вноска в размер на 149,63 лв.

Месечната лихва по горния договор е възлизала на 3,33%, обявеният ГПР е бил 47,887%.

В чл. 6 от договора е било заложено изискване за предоставяне на обезпечение, отговарящо на предвидените условия в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора, както и представяне на ценна книга, издадена в полза на заемодателя, в тридневен срок от подписване на договора.

В чл. 8 от договора е предвидена неустоечна клауза, в случай на неизпълнение на горното задължение за обезпечение, която неустойка била предвидена в размер на 2 042,87 лв.

Посочената по-горе неустойка е била начислена още при подписването на договора и е била разсрочена в погасителния план на 17 месечни вноски, всяка по 113,50 лв. и една последна вноска в размер на 113,37 лв., 3

Вноските за неустойка са били добавени към първоначалните месечни погасителни вноски, като след добавянето, размерът на всяка погасителна се е променил на 263 лв. на месец.

Ищецът е получил сумата по кредита и до датата на подаване на исковата молба ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 4368,79 лева по процесния договор.

От приетите по делото писмени доказателства – Договор за паричен заем № ., Погасителен план и Общи условия на ответника – се установява, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно представените по делото Общи условия (ОУ) към договора за заем се установява, че в чл. 10, ал.

2, т. 1 са определени изискванията към обезпечението под формата на поръчителство (гаранти). Текстът на разпоредбата гласи, че страните могат да уговорят обезпечаване чрез „гаранти – две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: 1) да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; 2) да работи по безсрочен трудов договор; 3) да не е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; 4) да няма неплатени осигуровки за последните две години; 5) да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.“

Спорно между страните остава обстоятелството дали неустойката следва да бъде включена сред стойностите, структуриращи ГПР. Съдът намира, че в конкретния случай неустойката следва да бъде включена в ГПР, тъй като тя де факто представлява общ разход по кредита, като съображенията за този извод са следните:

Неустойката в размер на 2042,87 лв. е била начислена още при самото подписване на договора и изготвянето на погасителния план. Тя е разсрочена на равни вноски от по 113,50 лв. за целия период на кредита, което е увеличило месечната вноска от 149,50 лв. на 263 лв. Това показва, че сумата не зависи от бъдещо неизпълнение, а е предварително заложена като част от цената на кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общият разход включва всички разходи по кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. В случая, тъй като кредиторът е включил сумата в погасителния план от първия ден, тя е била изначално известна и задължителна за плащане. Съдът намира, че действително условията за предоставяне на поръчители (гаранти) по чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ са практически неизпълними за средния потребител в рамките на 3-дневния срок, което превръща неустойката в неизбежен разход и „скрито възнаграждение“, а не в санкция за виновно поведение. Изключването на 4 такива суми от ГПР следва да се разглежда като опит на кредитора формално да обяви ГПР под законовия лимит, какъвто е обявения в случая размер от 47,887%, докато реалното оскъпяване е многократно по-високо.

От приетото в открито съдебно заседание заключение на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в договора е посочен ГПР от 47,887%, но същият е изчислен само върху главницата и лихвата. Вещото лице изчислява, че ако начислената неустойка по чл. 8 се включи в общите разходи, действителният размер на ГПР по договора възлиза на 250,49%.

Съгласно разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите, изчислен към момента на сключване. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК повелява, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи. Съдът намира, че макар и наречена „неустойка“, сумата от 2042,87 лв. де факто се явява разход по кредита, тъй като е била предварително начислена и включена в погасителния план още при самото сключване на договора. В нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК законодателят е предвидил широк обхват на понятието „общ разход по кредита“. Това са всички разходи по кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Тази норма е от фундаментално значение за определянето на действителната цена на кредита и правилното изчисляване на ГПР. В общия разход по кредита се включват лихви, комисиони и такси, както и всякакви други видове разходи, които са пряко свързани с договора за потребителски кредит. В обхвата на разходите попада и възнаграждението за кредитни посредници, ако такива са участвали в сключването на договора, както и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит - най-вече застрахователните премии, но само в случаите, когато сключването на договора за застраховка е задължително условие за получаване на кредита или когато кредитът се предоставя в резултат на прилагането на специфични търговски клаузи и условия.

Ключовото в дефиницията е, че разходите трябва да са известни на кредитора към момента на сключване на договора. Както беше посочено по-горе, ако един разход, като неустойката, начислена поради неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, е предварително начислен и разсрочен в погасителния план, той се счита за известен и задължителен, поради което попада в обхвата на тази дефиниция.

Невключването на разхода за неустойка в ГПР води до извод, че посоченият в договора параметър е неверен. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничава ГПР до петкратния размер на законната лихва. Действителният ГПР от 250,49% драстично надвишава този лимит, което представлява заобикаляне на императивното правило на закона. Лишаването на потребителя 5 от възможността да разбере действителното оскъпяване е приравнено от законодателя на недействителност на целия договор.