Решение № 6889 от 13.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6889 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100500895 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 16732/11.09.2025 г., постановено по гр.д. № 19314/2023 г. на Софийски районен съд, 45 състав, съдът е осъдил В. П. Н., ЕГН **********, да заплати на „Симбилд” АД, ЕИК 205157452, сумата от 2869,33 лева, представляващи обезщетение за лишаване на „Симбилд” АД от правото на ползване на собствения му недвижим имот, представляващ апартамент № 18, находящ се в гр. София, район „Витоша”, ж.к. ********, дължимо за периода 01.07.2022 г. – 01.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 11.04.2023 г., до окончателното изплащане.

СРС е отхвърлил предявения от „Симбилд” АД, ЕИК 205157452, иск срещу В.

П. Н., ЕГН **********, за сумата от 1013,54 лева, представляващи разлика над сумата от 2869,33 лева до пълния претендиран размер от 3882,87 лева. Отхвърлен е изцяло и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 153,27 лева, представляващи моторна лихва за забава върху главницата, начислена за периода 01.08.2022 г. – 01.03.2023 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил В. П. Н., ЕГН **********, да заплати на „Симбилд” АД, ЕИК 205157452, сумата от 1042,08 лева, представляващи деловодни разноски.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Симбилд” АД, ЕИК 205157452, да заплати на В. П. Н., ЕГН **********, сумата от 286,20 лева, представляващи деловодни разноски.

Срещу уважителната част от първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата В. П. Н.. Поддържа се, че първоинстанционното 1 решение е неправилно. Твърди се, че съдът не е съобразил представения по делото договор от 01.09.2011 г., с който процесният апартамент е предоставен от „Симбилд” АД на В. Н. за безвъзмездно използване, заедно с членовете на семейството й. Заявява се, че е неоснователен изводът на СРС, че този договор е бил прекратен. Поддържа се, че въззивницата се е сдобила с препис от този договор на 08.02.2024 г., поради което същият не е представян по гр.д. № 12842/2018 г. на СРС, 139 състав. Твърди се, че този договор представлява валидно правно основание за безвъзмездното ползване на имота. Поддържа се, че искът неправилно е бил уважен, доколкото е налице специален ред за решаване на спор между бивши съпрузи за ползване на семейно жилище.

Поддържа се, че съдът неправилно е уважил иска като за обзаведено жилище, въпреки че обзавеждането в апартамента изобщо не е въвеждано като предмет на делото.

Твърди се, че няма доказателства „Симбилд” ЕООД да притежава обзавеждането в имота. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

В установения за това срок не е постъпил отговор на жалбата от ищеца „Симбилд” АД.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че В.Н. и В. Н. са сключили граждански брак през 2009 г. и от брака им са родени две деца. Едното дете е непълнолетно към датата на настоящото решение, а второто – малолетно.

Не е спорно също така, че процесният недвижим имот, представляващ ап. № 18, находящ се в гр. София, кв. „********” № 9, е бил семейно жилище по смисъла на § 1 от ДР на СК на В.Н., В. Н. и родените от брака им две деца.

Не е спорно също така, че „Симбилд“ АД е собственик на ап. № 18, находящ се в гр. София, ж.к. „********

По делото е представен Договор от 01.09.2011 г., сключен между „Симбилд” ЕООД, правоприемник на „Симбилд“ АД, и В. П. Н., по силата на който договор на В.

П. Н. е предоставено при условията на безсрочен договор за заем за послужване ползването на ап. № 18, находящ се в гр. София, вилна зона ********, сграда Б, ет. 2.

Представено е пълномощно от В.Н., управител на „Симбилд” ЕООД, с което В.

П. Н. е упълномощена да представлява дружеството пред всички физически и юридически лица и да сключва договори и анекси с тях.

Установява се също така, че с Определение № 58113/06.03.2019 г. по гр.д. № 12842/2018 г. на СРС, 139 състав, съдът е предоставил на основание чл. 322, ал. 1 ГПК ползването на семейното жилище в гр. София, кв. „********” № ******** на В. Н. до приключване на производството по гр.д. № 12842/2018 г. на СРС, 139 състав, с влязло в сила решение. В полза на В. Н. е издаден изпълнителен лист въз основа на 2 цитираното определение.

Не е спорно също така, предвид изявленията на ответницата в отговора на исковата молба, че процесният апартамент е използван през исковия период от В. П. Н. и двете й деца.

По делото е представен препис от Решение № 164787/30.07.2020 г. по гр.д. № 74864/2018 г. на СРС, 44 състав, от което е видно, че В. П. Н. е осъдена да заплати на „Симбилд” АД сумата от 11 423,73 лева, представляващи обезщетение за лишаване от ползването на апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. ********, дължимо за периода 04.01.2018 г. – 30.09.2018 г. Цитираното решение на СРС е потвърдено с Решение № 260965/16.03.2022 г. по в.гр.д. № 13719/2020 г. на СРС, IV-А състав, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 50044/06.02.2023 г. по гр.д.

№ 2542/2022 г. на III Г.О. на ВКС.

Видно от Решение № 20240971/02.11.2020 г. по гр.д. № 50520/2019 г. на СРС, 32 състав, В. П. Н. е осъдена да заплати на „Симбилд” АД сумата от 2837,33 лева, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на ап. № 18, находящ се в гр.

София, ж.к. „********” № ********, дължимо за периода 01.11.2018 г. – 30.06.2019 г.

С Решение № 1097/06.03.2023 г. по гр.д. № 8349/2021 г. на СГС, II-Г въззивен състав, съдът е осъдил В. П. Н. да заплати на „Симбилд” АД сумата от още 5674,67 лева, представляващи обезщетение за лишаване от ползването на ап. № 18, находящ се в гр. София, ж.к. ********, дължимо за периода 01.11.2018 г. – 30.06.2019 г.

С Решение № 2004837/17.01.2022 г. по гр.д. № 17269/2020 г. на СРС, 28 състав, съдът е осъдил В. П. Н. да заплати на „Симбилд” АД 2971,84 лева, представляващи обезщетение за ползване на ап. № 18, находящ се в гр. София, вилна зона ********, дължимо за периода 01.08.2019 г. – 01.02.2020 г.

По делото е приета оценителна експертиза, от която се установява, че средният пазарен наем за периода 01.07.2022 г. – 01.03.2023 г. за обзаведено жилище се равнява на 8608 лева. Като за необзаведено жилище средният пазарен наем се равнява на 7317 лева. При разпита си пред СРС вещото лице е уточнило, че при имот без кухненски фронт, включващ хладилник, печка и минимален брой шкафове, средният месечен наем за процесния период би бил в размер на 6951 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

СРС е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. За уважаване на този иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ собственото си обедняване, 2/ обогатяването на ответника и 3/ връзката между двете имуществени състояния, породени от един и същи юридически факт или от обща група от факти, 4/ размера на обедняването и обогатяването.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност съдът приема следното:

По делото се установява, че „Симбилд“ АД е собственик на процесния имот, но през исковия период жилището е използвано от ответницата В. П. Н.. Следователно в хода на производството е доказано обедняването на ищеца „Симбилд” АД.

Дружеството е било лишено от възможността през исковия период да предостави имота на трето лице и да извлича граждански плодове от него (наеми) или да го използва за собствените си търговски нужди чрез служителите си. Обстоятелството, че бившият съпруг на В. П. Н. – В.Н., е изпълнителен директор на „Симбилд” АД е ирелевантно за установеното обедняване на „Симбилд“ АД. Юридическото лице търговско дружество и физическото лице негов изпълнителен директор са отделни 3 правни субекти с отделни имущества.

По делото е доказано и обогатяването на ответницата В. П. Н.. Ползвайки процесния имот през исковия период без основание, ответницата си е спестила разходи за заплащане на наем за друг имот, в който да живее със семейството си.

Въззивният съд намира за несъстоятелно твърдението на В. П. Н., че същата е използвала процесния имот през исковия период въз основа на договор за заем за послужване. Действително по делото е представен препис от такъв договор, сключен на 01.09.2011 г. между В. П. Н. и „Симбилд” ЕООД. Безспорно фактическата власт върху заетия имот е била предоставена на В. П. Н. и семейството й.

Договорът за заем за послужване обаче е договор, който е уреден в полза на заемодателя. Именно поради това на основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД заемодателят винаги може да иска обратно дадената в заем вещ, когато договорът е с безсрочен характер. В този случай договорът за заем за послужване се прекратява с изявлението на заемодателя, като настъпването на тези правни последици не е обусловено от фактическото връщане на вещта. Следователно за прекратяване на договора за заем за послужване е достатъчно изявление на заемодателя, съдържащо волята му за преустановяване на безвъзмездното ползване на вещта от заемателя. В този смисъл са разясненията на върховните съдии, дадени с Решение № 60156/25.03.2022 г. по т.д. № 633/2020 г. на II Т.О. на ВКС.

В случай че бившият заемател продължи да използва вещта, въпреки че заемодателят е прекратил договора за заем за послужване, то това ползване е без основание и се дължи обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД – така Решение № 164/07.01.2021 г. по гр.д. № 4132/2019 г. на IV Г.О. на ВКС.

По делото се установява, че още през 2018 г. е инициирано от „Симбилд” АД производството по гр.д. № 74864/2018 г. на СРС, 44 състав, с което е поискано В. П. Н. да бъде осъдена да заплати обезщетение за ползването на процесния имот за периода 04.01.2018 г. – 23.11.2018 г. Предявявайки тази искова молба, „Симбилд” АД е прекратило договора за заем за послужване, сключен с В. П. Н.. Дружеството се е противопоставило на това имотът му да се ползва безвъзмездно от ответницата В. П.

Н.. Освен това дружеството е продължило да се противопоставя на безвъзмездното използване на имота от страна на ответницата и чрез исковите молби по гр.д. № 50520/2019 г. на СРС, 32 състав, и гр.д. № 17269/2020 г. на СРС, 28 състав, с които „Симбилд“ АД е претендирало обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаването от ползването на собствения си имот за други времеви периоди.

Предвид горното налице е връзка между обогатяването на В. П. Н. и обедняването на „Симбилд” АД. Тоест доказан е фактическият състав на неоснователното обогатяване.

Не може да се сподели доводът на В. П. Н., че спорът в настоящия случай трябвало да се реши по реда на СК, а не чрез иск по чл. 59 ЗЗД. Разпоредбите на СК са приложими, когато семейното жилище, предоставено за ползване на единия от съпрузите, е било придобито в съпружеска имуществена общност или ако жилището е собственост само на някой от съпрузите или на близки на някой от съпрузите. В случая обаче собственик на имота е юридическо лице. Този случай не попада под нито една от хипотезите на чл. 56 вр. чл. 57 СК и поради това отношенията между страните могат да се уредят само чрез иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Аргументи в този смисъл се съдържат в Определение № 50044/06.02.2023 г. по гр.д. № 2542/2022 г. на III Г.О. на ВКС, постановено по друго дело на В. П. Н. и „Симбилд“ АД.