Решение № 263808 от 09.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ , гр. София, 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА

ЙОРДАНОВА

При участието на секретаря Надежда

Масова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 9032 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, с вх. №

87186/ 26.08.2020 г., с която С.Л.С. със съдебен адрес ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител, е предявил против Прокуратурата на Р България иск за осъждането на ответника да му заплати парична сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно производство ЗМ № 374/ 2010 по описа на 8 РУ при СДВР, пр. пр. № 52582/ 2009 г. по описа на СРП. С постановление от 24.08.2010 г. бил привлечен в качеството му на обвиняем за това, че в гр. София, на неустановена дата през месец юни 2008 г., в квартал „Редута“, ул. „*****, възбудил заблуждение в Ц.Г.Г., че ще участва в общ бизнес - автосервизна дейност, за което взел от него сумата от 12 000 лв. и с това му причинил имотна вреда в същия размер престъпление по чл. 209 ал.

1 от НК. На 30.09.2010 г. СРП внесла обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 12323/ 2010 г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав. С присъда от 15.04.2014 г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение. По подаден от ответника протест било образувано ВНОХД № 4593/ 2015 г. по описа на СГС, като с решение от 06.01.2016 г. въззивният съд отменил присъдата и върнал делото за разглеждането му от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. По образуваното пред СРС НОХД № 391/ 2016 г. била постановена присъда от 23.10.2019 г., влязла в сила на 08.11.2019 г., с която ищецът отново бил признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Наказателното производство против ищеца продължило в рамките на 9 години и 8 месеца, който срок надвишавал всякакви разумни граници за разглеждането му. Все още бил принуден да търпи негативните последици от наказателното производство, престанал да излиза с приятели, които го отбягвали като измамник и мошеник, наказателното производство го направило депресиран, неспокоен и потиснат.

Социалните му контакти се ограничили до тези в семейна среда. Многобройните явявания по наказателното производство предизвикали у ищеца страх от безпричинната репресия на прокуратурата, което довело до загуба на доверието в тази институция. Благоприятният ефект от развитието на наказателното производство и постановената оправдателна присъда не му подействали положително. Незаконното му обвинение се отразило негативно и на професионалната му ангажираност, партньори и колеги се дистанцирали от бизнеса му. Най-тежки били последиците за физическото му здраве и отключването на захарен диабет с неврологични усложнения, хроничен панкреатит, артериална хипертония, всички с много случаи на обостряне и налагащи чести посещения в болнични заведения. За значителен период от време ищецът бил с най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, което допълнително утежнило неблагоприятните последици от наказателното производство. При тези съображения ищецът намира, че следва да бъде обезщетен за претърпените от него в резултат на незаконното обвинение неимуществени вреди, посредством присъждането на обезщетение в размер на 50000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на оправдателната присъда в законна сила 08.11.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.

По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратура на Република България, чрез прокурор от СГП Куманов, е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на заявената претенция. Исковата молба била нередовна, тъй като не бил посочен адресът на ищеца, а единствено на неговия пълномощник.

Искът бил неоснователен както по основание, така и по размер, тъй като от представените към исковата молба доказателства не ставало ясно дали и кога присъдата е влязла в законна сила, което затруднявало защитата на ответника.

Претенцията за неимуществени вреди била недоказана. От доказателствата не се установявало настъпването на вреди в емоционален план за ищеца, нито че е станал депресиран, неспокоен и потиснат. Предвид наличието на многобройни предходни осъждания, интензитетът на претърпените от него негативни последици от проведеното наказателно производство би следвало да е значително по-нисък в сравнение със същите по време на първите наказателни дела срещу него. Това би могло да бъде и формалната причина за отдръпване на неговите близки и приятели – не процесното наказателно производство, а цялостната му престъпна дейност преди него. Не били представени доказателства в подкрепа на твърденията му за претърпени вреди в резултат от сътресения в търговската дейност на ищеца, които да са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство. Доказателства в тази посока не били представени. Твърденията във връзка с влошаване на здравословното му състояние били твърде общи и неподкрепени с доказателства. Развитието на диабет тип 2 се дължало на множество фактори и причини, които действали комплексно и липсва основание да се приеме, че единствената причина за отключването му бил стресът от конкретно воденото наказателно производство. Хроничния панкреатит в максимален брой случаи се предизвиквал от честата злоупотреба с алкохол, като в приложените от ищеца доказателства ставало ясно, че такава злоупотреба е налице. Липсвало причинно-следствена връзка между посочените заболявания, включително и между твърденията за развитие на артериална хипертония и воденото срещу ищеца наказателно производство. Претендираните вреди били недоказани, а посоченият размер на обезщетение бил твърде завишен, не кореспондирал с доказателствата по делото и надхвърлял обезщетителната пункция, присъща му съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Определянето на обезщетение, по-голямо от необходимото било в дисхармония със справедливостта, не било съобразено с икономическия стандарт в страната, който също представлявал елемент. Исковата претенция подлежала на цялостно отхвърляне, като при условията на евентуалност се въвежда възражение, че периодът на досъдебното производство, за което прокуратурата и носела отговорност е 1 месец и 6 дни. Забавянето на развитието на съдебното наказателно производство не се дължало на действие на ответника, съответно отговорността му не можела да бъде ангажирана за това. Недоказани били твърденията му във връзка с наложената му мярка за неотклонение. Неоснователността на главната претенция водела до неоснователността на предявения акцесорен иск за лихви. Настоява за отхвърляне на претенциите.

Въз основа на приложените по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото доказателства става ясно, че с постановление от

07.10.2009 г. на СРП е било разпоредено извършването на проверка по преписка, образувана по молба от Ц.Г.Г.до прокуратурата. Била е извършена проверка, снети са били обяснения на лицата В.Г.Г., Г.И.К., Д.И.Д.и Н.А.С..

От ищеца обяснения не са били снемани.

С постановление от 24.02.2010 г. на СРП е било образувано досъдебно производство с вх. № ЗМ-374 против С.Л.С. за евентуално извършено от него престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК. По него няма извършвани процесуално – следствени действия, като на 10.05.2010 г. е било поискано и на основание чл.

234 ал. 3 от НПК продължаване срока на разследване с четири месеца.

С постановление за привличане на обвиняем от 27.07.2010 г. е било повдигнато обвинение на С.Л.С. за това, че на неустановена дата в гр.

София, кв. „Редута“, ул. „*****, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Ц.Г.Г.заблуждение, че ще участва в общ бизнес – автосервизна дейност в гр. София, кв. Абдовица, за което получил от него сума от 12 000 лв. и с това му причинил имотна вреда в същия размер – престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК. Била му наложена мярка за неотклонение „Подписка“. На 24.08.2010 г. е бил разпитан в качеството му на обвиняем и му е било предявено разследването.

На 30.09.2010 г. СРП внесла в Районен съд гр. София обвинителен акт по горецитираното досъдебно производство, по което било образувано НОХД № 12323/ 2010 г. по описа на СРС, НО, 21-и състав, приключило с присъда от 15.04.2014 г., с която С.Л.С. е бил признат за невиновен за това, че на неустановена дата в гр. София, кв.

„Редута“, ул. „*****, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Ц.Г.Г.заблуждение, че ще участва в общ бизнес – автосервизна дейност в гр. София, кв. Абдовица, за което получил от него сума от 12 000 лв. и с това му причинил имотна вреда в същия размер, и е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 209 ал. 1 от НК.

С решение № 13/ 06.01.2016 г. по ВНОХД № 4593/ 2015 г. по описа на СГС, НО, 11 – и въззивен състав, първоинстанционната присъда била отменена, а делото върнато на СРС за разглеждането му от друг съдебен състав, по което решение е било образувано НОХД № 391/ 2016 г. на СРС, НО, 97-и състав. Същото е приключило с присъда от 23.10.2019 г., влязла в сила на 08.11.2019 г., с която С.Л.С. е бил признат за невиновен в извършването на вмененото му престъпление и е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 209 ал. 1 от НК.

От приложената по делото медицинска документация става ясно, че на 12.10.2013 г. постъпил по спешност за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ с диагноза „остър панкреатит“. На 10.11.2014 г. постъпил повторно в същата болница със същата диагноза, като и в двете епикризи от проведеното болнично лечение е посочено, че страда от артериална хипертония, II степен.

През м.07.2015 г. му е била извършена оперативна интервенция с поставянето на протезиране по ендоскопски метод във ВМА, поставена му е била диагноза „дистална стеноза на д. холедохус, ПСТ, балонна дилатация, ендоскопско протезиране“. На 29.06.2015 г. постъпил за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ с диагноза „Остър панкреатит, стеноза на д. холедохус, механичен иктер“. На 30.03.2016 г. бил опериран по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ по повод ингвинално – скротална херния. На 07.09.2017 г. постъпил в УМБАЛ „Св. Анна“ с диагноза „механичен иктер, остър холецистит“. На 09.10.2017 г. е постъпил във ВМА с диагноза „неинсулинозависим диабет, с неврологични усложнения“. В епикризата е посочено, че заболяването било открито преди около 10 дни, докато лежал в отделение по гастроентерология.. На 20.04.2018 г. постъпил отново във ВМА с диагноза „дистална стеноза на д.холедохус, екстракции на протези, ревизия на жлъчното дърво, едноскопско протезиране, варици на хранопровода гр. IV“. На 25.03.2019 г. бил хоспитализиран в клиника по гастроентерология и хепатология“ на ВМА с диагноза „хроничен панкреатит, дистална стеноза на д. холедохус, екстракция на протези, ендоскопско протезиране, назобилиарен дренаж, варици на хранопровода гр. III – IV“. На 27.05.2019 г. и на 17.10.2020 г. постъпил за лечения във ВМА по повод декомпенсация на неинсулинозависим диабет, а на 03.04.2020 г. бил лекуван в клиника по гастроентерология и хепатология във ВМА с диагноза „холедохолитиаза, състояние след ендоскопско протезиране на жлъчни пътища, ревизия, екстракция на конкременти, холангит, варизи на хранопровода, хроничен панкреатит, портална хипертония, кавернозна транкформация на вена порте, диабет тип 2, диабетна полиневропатия“. Следв три хоспитализации в клиника по гастроентерология и хепатология във ВМА на 10.07.2020 г., 26.08.2020 г. и 15.01.2021 г. по повод стеноза на д. хепатику комунис и перкутанен дренаж, във връзка с ендоскопска ревизия на протеза в холедохус, а последната хоспитализация и е по повод отстраняване на вентрална херния.