Решение № 675 от 09.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 324/2022
- Вид
- Решение № 675
- Подписан
- 09.02.2023
- В сила
- 06.07.2023
- Състав
- НАДЯ СТЕФАНОВА БАКАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 675 гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20221110200324 по описа за 2022 година и след като се запозна с постъпилата молба за допълване на решение, установи следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК, вр. чл.144 от Административно процесуалния кодекс и касае искане за допълване на съдебен акт в частта за разноските.
Образувано е по жалба на „ОМВ България” ООД, ЕИК 121759222, срещу Наказателно постановление № К-040999/29.11.2021г., издадено от Е.М.Г. - Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при Комисия за защита на потребителите.
В хода на съдебното производство жалбоподателят е бил представляван от процесуален представител-адвокат Д., видно от пълномощно и договор за адвокатска защите на л.26 и л.27 от делото, при договорено възнаграждение в размер на 2 500 лева.
Процесуалният представител на жалбоподателя –адв.Д. е направил изявление за присъждане на разноски в о.с.з.на 12.05.2022г., което е валидно, допустимо и годно да постигне търсения правен резултат по присъждане на направените разходи в тежест на АНО.
Със свое решение № 57 от 05.01.2023г. Съдът е отменил обжалваното НП, но е пропуснал да осъди АНО да заплати на жалбоподателя сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока за оспорване на постановеното решение е постъпила молба за допълване на решението в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор, другата страна е възразила срещу искането за 1 допълване, като твърди, че молбата е недопустима и неоснователна.
След преценка на молбата, представените доказателства и становищата на ответния орган, Съдът намира следното:
Депозираната молба е допустима и е с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК.
По съществото на така обсъжданата претенция Съдът намира следното:
Съгласно чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.Искането се явява своевременно заявено, тъй като в открито съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя изрично е заявил претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.Действително, списък по чл.80 ГПК, до приключване на последното открито съдебно заседание не е бил представен(същият е депозиран по-късно), но това не е пречка за присъждане на доказаните разноски, съгл.т.8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.на ВКС, по т.д.
№ 6/2012г.на ОСГТК, съгласно която липсата на представен списък по чл.80 ГПК, в хипотезата, в която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските, какъвто е конкретния случай(в диспозитива на решението липсва произнасяне по искането на жалбоподателя за присъждане на разноски).
Съгласно чл.18, ал.2, вр.с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на дължимото в случая адвокатско възнаграждение е еквивалентен на 1 660 лева.Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание и същото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 2 500 лева, направено от АНО се явява основателно. По изложените съображения претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, се явява основателна до сумата от 1660 лева и следва да бъде постановен осъдителен по отношение на АНО диспозитив за присъждане на адвокатско възнаграждение именно в този размер, а искането в частта над 1660 лева до 2500 лева, следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, вр. чл.144 АПК, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 57 от 05.01.2023г., постановено по НАХД № 20221110200324/2022г. по описа на СРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, да заплати в полза на „ОМВ България” ООД, ЕИК 121759222 направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1660/хиляда шестстотин и шестдесет/лева, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата над 1660/ хиляда шестстотин и шестдесет/ лева до 2 500/две хиляди и петстотин/лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд София-град.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3