Решение № 1054 от 20.07.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер……/….… Година 2020 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На седми юли Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

Секретар :

СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 2014 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Р." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, с управляващ и представляващ Т.Е.Т., депозирана чрез адв.

А.Х. ***, против Наказателно постановление № 03-012098/ 04.12.2019 година, издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда КТ).

В подадената до съда жалба се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно и се моли за неговата отмяна. Изтъква се, че АУАН и НП страдат от съществени формални пороци. При съставянето на АУАН не били спазени императивните разпоредби на чл. 42, ал. 4 от ЗАНН, с което се затруднявало съществено правото на защита на наказания. В АУАН като нарушение било записано:

„допуснато е до работа", което изречение само по себе си било с неясен текст, и не посочвало конкретно нарушена правна норма. Не било подробно описано и не било ясно как точно проверяващите са стигнали до категоричния извод, че лицето В.М.К., с ЕГН: **********, в момента на проверката е полагало труд в проверения обект, за да се заключи, че същото е започнало работа преди да му бъде предоставено уведомление по чл. 63, ал. 2 от КТ, заверено от ТД на НАП. Сочи се, че е допуснато и нарушение по чл.

57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН при описание на нарушението в НП, поради това, че мястото където е извършено нарушението, не било детайлно посочено. Като място на извършване на нарушението, проверяващите са посочили: „строителен обект-междублоково пространство, гр. Варна, между улиците „Георги Бенковски", „Сава Доброплодни", „Христо

Попович", „Панайот Волов",

ПИ:***." Не бил посочен и час на извършване на нарушението. Не било посочено и как АНО е стигнал до извода, че дружеството жалбоподател се явява „работодател" по отношение на лицето: В.М.К., с ЕГН: ********** към момента на проверката, за да бъде ангажирана отговорността му. Липсата на конкретизация на нарушението препятствали правото на защита на жалбоподателя.

Сочи се, че лицето в момента на проверката не е полагало труд по сключения между него и жалбоподателя в същия ден трудов договор, а е било само на посещение в обекта, в който е щяло да започва работа на трудов договор същия ден, за да се запознае с условията на труд, да се срещне с колегите си и да ги види, преди да започне работа, а не за да престара работна сила. Не било посочено и какви дейности е извършвало самото лице при самата проверка, за да се стигне до извода, че същото е полагало труд като „общ работник". Сочи се, че декларацията по чл. 402, ал. 1 т. 3 от КТ не изразява волеизявление на лицето В.М.К.. Същата била попълнена от лицето Р.С.Д., генерален пълномощник на представляващия дружеството жалбоподател, под диктовката на проверяващите и евентуално само била подписана от В.М.К., без същия да бил запознат и съгласен със заявеното.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. А.Х., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено на основанията посочени в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Н., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като сочи, че нарушението е доказано. Претендира и за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.11.2019год., около 14.30ч., служители на Дирекция „ИТ“ Варна – свидетелите П.Е. и П.Б., извършвали проверки в строителен обект - междублоково пространство, гр. Варна, между улиците „Георги Бенковски",. „Сава Доброплодни", „Христо Попович", „Панайот Волов“, ПИ ***, стопанисван от въззивника. При стартиране на проверката проверяващите установили, че в обекта работят шест лица, които полагали тротоарни плочки. Едно от лицата бил св.В.К.. Проверяващите се легитимирали и дали на установените лица да попълнят декларации по чл. 402 от КТ. На обекта нямало представител на възз.дружеството.

Някои от работниците декларирали, че са неграмотни и че не знаят за кое дружество полагат труд, поради което декларациите били попълнени от един от работниците и било посочено за работодател друго дружество. Бил осъществен контакт и с представляващ възз. дружеството- св.Р.Д., който поел ангажимент да се срещне с проверяващите на следващия ден в проверявания обект. На 12.11.2019г. св.Е. и св.Б. отново посетили обекта, като там бил и св.Д.. Той им представил трудови договори с работниците, в това число и трудов договор №18/11.11.2019г. със св.К.. В последният било вписано, че работникът е постъпил на работа на 11.11.2019г. На 12.11.2019г., св.Д. попълнил съдържанието на декларация по чл.402 от КТ от името на св.К., в която било декларирано, че той работи за въззивника от 08.11.2019г. като „общ работник строителство“, с работно време от 08:00ч. до 17:00ч., че има сключен трудов договор, че почива събота и неделя, а в работния ден-1ч., че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 680лв., както и че не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от ТД. Декларацията била подписана от св.К. пред проверяващите и била датирана с дата 11.11.2019г. Впоследствие в Д“ИТ“ от страна на въззивника била представена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 03388193172378/12.11.2019год. с изх.№ на НАП от същата дата в 12:47ч.

При проверка на представените документи св.Е. установил, че ТД сключен със св. К. е бил регистриран в ТД на НАП Варна един ден след проверката.

С оглед горните констатации, на 02.09.2019г. св.Е., на длъжност гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна съставила против въззивника АУАН за нарушение по чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда, като приел, че същото в качеството на работодател е допуснало до работа лицето В.М.К., ЕГН **********, на длъжност „общ работник" по Трудов договор 11.11.2019 г., в строителен обект - междублоково пространство, гр. Варна, между улиците „Георги Бенковски",. „Сава Доброплодни",

„Христо Попович", „Панайот Волов“, ПИ

***, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ заверено от ТД на НАП. Било прието, че нарушението е извършено на 11.11.2019г. в гр.Варна и квалифицирано като такова по чл.63 ал.2 от КТ.

Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице, а именно на св.Д., който го подписал без възражение. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН писмени възражения не били депозирани пред АНО .

На 04.12.2019г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка, декларация, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, трудов договор, писма, обратни разписки, и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и взаимосвързани, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя и свидетеля по акта и присъствал в хода на проверката- свидетелите П.Е. и П.Б..

В хода на съдебното следствие бе разпитан и св.К.. От показанията на същия съдът не кредитира частта, в която той сочи, че към момента на проверката не е работил за възз. дружество и че не е имал сключен трудов договор. На първо място сам св.К. сочи, че при пристигане на проверяващите, той и лицата от неговата бригада са опъвали канапи и са проверявали линиите. Т.е. дори от неговите показания е видно, че той е полагал труд в обекта за възз. дружество. На второ място двамата проверяващи са категорични, че лицата са работели в обекта, като св.Б. пояснява , че са полагали тротоарни плочки. При предявяване на приложената към АНП декларацията св.К. потвърждава, че той я е подписал, като декларира в съдебната зала, че може да чете и пише, в което се увери и съдебният състав. Сочи, че към момента на проверката нямал сключен трудов договор с въззивника, като такъв сключил след проверката. От друга страна при предявяване на трудовия договор от дата 11.11.2019г. декларира пред съдебния състав, че подписите в договора са положени от него. Ето защо съдът не кредитира показанията на св.К. в частта, в която обяснява, че към момента на проверката не е работел за въззивника, а само бил отишъл да гледа, тъй като на първо място показанията му в тази част са в пълно противоречие с декларираните от него данни в декларацията по чл. 402 от КТ попълнена в хода на проверката в обекта. Там изрично св. К. се е съгласил с попълненото в декларацията, че работи за въззивника, посочил е от кога работи /от 08.11.2019г./ като какъв работи /общ работник строителство/, къде работи /посочил е конкретно обекта/ с какво работно време /от 08:00ч. до 17:00ч./ какво е възнаграждението му - 680лв., както и почивки. Нещо повече, именно в тази декларация е посочено и К. се е подписал под нея, че има сключен трудов договор с въззивното дружество. В съдебно заседание св. К. потвърждава, че именно той се е подписал под данните в декларацията. Най-накрая няма каквото и да било логично обяснение лице, което още не е наето и няма каквито и да било уговорки с работодател по отношение на това какво ще работи, с какво работно време, каква ще е заплата му и т.н. да декларира подобни данни. Отделен е въпросът че в случая видно от декларацията е декларирано, че работи в обекта от три дни преди проверката- от 08.11.2019г.. Всъщност единственото обяснение за всички тези обстоятелства, е че фактите отразени в декларацията която е подписана от К. са верни, а показанията му депозирани в съдебното производство са мотивирани от желание да подпомогне въззивника, за който той сам съобщава, че е работил до преди 3-4 месеца. В останалата част показанията му се кредитират от съда.

Съдът, кредитира показанията и на св.Р.Д. като кореспондиращи с установената фактическа обстановка. От тези показания съдът не кредитира частта, в която Д. сочи, че св.К. не е работил в обекта и че не е имал сключен договор възз.дружество.

По отношение на обстоятелството, че К. не е работил в обекта, показанията на Д. са вътрешно противоречиви. От една страна сочи, че лицето не е работило там, а от друга, че в момента на проверката е оглеждал, за да може да продължи работата си. От друга страна сам Д. е попълнил декларация от името на К., в която той е вписал, че лицето работи за възз. дружество от 08.11.19г., като са посочени и елементи на трудово правоотношение, в това число и че К. има трудов договор. Нещо повече, самият Д. *** и трудов договор с К. от дата 11.11.2019г. Както и по-горе бе посочено, в тази част показанията му са в противоречие и с показанията на двамата проверяващи, които са категорични, че заварените в обекта лица, в това число и К. са работели като са полагали тротоарни плочки. Поради това и съдът не кредитира показанията му в тези части.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: