Решение № 2963 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2963 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100103016 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Е. ЕР К.“ ЕООД, с която е предявен срещу А. А. В. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1 ЗЗД за сумата от 46 315 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена при начална липса на основание.

Ищецът твърди, че в периода 23.06.2020 г. - 18.03.2022 г. по нареждане на Х.Б.П. – първоначално в качеството му на пълномощник, а впоследствие – като законен представител на „Е. ЕР К.“ ЕООД, от банковата сметка на дружеството са извършени множество преводи по банкова сметка IBAN B******* с получател А. А. В., всички с вписано основание „заплата“, общо за сумата от 46 315 лв. Поддържа, че с ответника В. не е нА.це сключен трудов, граждански или друг договор, по силата на който да има право да получи сумите. Поради това счита, че сумата в размер на 46 315 лв. е получена без основание от ответника и претендира връщането й. Претендира законната лихва от предявяване на исковата молба (13.03.2023 г.) и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че е участвал в счетоводното обслужване на „Е. Ер К.“ ЕООД от учредяването на дружеството през 2017 г. до 24 март 2022 г. За периода 2019 г. - 2022 г., в който са извършени посочените в исковата молба плащания, ответникът е работел по трудов договор последователно в „Т.К.“ ЕООД и „А.И И. БГ“ ЕООД, които са извършвА. управлението и счетоводното обслужване на „Е. Ер К.“ ЕООД, а съгласно длъжностната си характеристика едно от основните му задължения е да участва в счетоводното обслужване на група търговски дружества, сред 1 които е и „Е. Ер К.“ ЕООД. Водел е кореспонденция с Х.П. - упълномощено лице от „Е. Ер К.“ ЕООД и негов управител от 03.11.2021 г. до 24.03.2022 г.

Съгласно сключения договор между ищеца и работодателя на ответника (изпълнител), плащането по договора може да се извърши към сметка на служител на изпълнителя. В тези случаи за общата сума на преводите по този договор се съставя протокол за прихващане на договореното възнаграждение със заплатата. Възнаграждението на ответника по трудовия му договор с „Т.К.“ ЕООД за 2019 г. е получено като превод от „Е. Ер К.“ ЕООД - през 2020 г. и 2021 г., за което е съставен протокол от 16.07.2021 г. за прихващане на фактури, издадени от „Т.К.“ ЕООД, с преводите, извършени от „Е. Ер К.“ ЕООД към банковата сметка на ответника, както и от фактурите издадени от „Т.К.“ ЕООД към „Е. Ер К.“ ЕООД. Прихващането между „Т.К.“ ЕООД и „Е.

Ер К.“ ЕООД е направено с фактури, от 30.08.2019 г. и 01.10.2019 г. По същия начин в периода 2021 г. – 2022 г. плащането за счетоводното обслужване от „А.И И. БГ“ ЕООД е платено по сметка на ответника, за което са издадени протокол за прихващане на фактури и фактури от 30.06.2021 г., 30.09.2021 г. и 30.12.2021 г. Възнаграждението на ответника по трудовия му договор с „А.И И. БГ“ ЕООД за 2021 г., както и част от възнаграждението на колегата му И.Н., също служител в това дружество, е получено като превод от „Е. Ер К.“ ЕООД през 2021 г. и 2022 г. Общата сума на всички фактури, по които са прихванати плащания, е 46 500 лв. По изложените съображения счита, че не са нА.це предпоставките на чл.55 ЗЗД и в полза на ищеца не е възникнало вземане за връщане на даденото, доколкото всички плащания са получени от ответника на вА.дно правно основание - сключените договори за управление и счетоводно обслужване и извършените прихващания между дружествата.

Моли предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира разноски в производството.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна.

По иска чл. 55, ал. 1 ЗЗД:

Между страните е прието за безспорно извършването на твърдените плащания по банков път в полза на ответника, така както са описани в исковата молба. Същото се установява и от представеното извлечение от банкова сметка с титуляр „Е. Ер К.“ ЕООД в „Юробанк България“ АД за периода от 22.06.2020 г. до 28.03.2022 г., от която е видно, че от банковата сметка на ищеца са направени преводи по сметка на А. А. В., с IBAN: BG *******, с посочено основание „Заплата съгласно протокол“.

Спорен между страните е въпросът има ли вА.дно правно основание за ответника да получи сумата от 46 315 лв. или същата е платена без основание.

Установява се от представените от ответника писмени доказателства – Трудов договор № 002/06.11.2018 г. и справка от НАП за приети и 2 отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5

КТ с вх.

№

22388183530504/08.11.2018 г., Трудов договор № 003/04.01.2021 г. и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ с вх. № 22388213009191/06.01.2021 г., че ответникът е бил в трудово правоотношение с „Т.К.“ ЕООД и впоследствие с „А.И И. БГ“ ЕООД. Видно от справките от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ с вх. № 22388183530504/08.11.2018 г. и вх. № 22388213009191/06.01.2021 г. за сключването на трудовите договори с ответника е уведомена компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП).

Съгласно чл. 4, ал.1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на Уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, след получаване на уведомленията от работодателя, ТД на НАП издава справка, която съдържа списък на заверените уведомления и списък на неприетите уведомления с описание на причината за неприемането им.

Същата се заверява от длъжностно лице в ТД на НАП и се връчва на представител на работодателя или се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка, или по Интернет. Следователно справките имат характер на официални документи, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК. Ето защо съдът приема, че справката от НАП с вх. № 22388183530504/08.11.2018 г. удостоверява нА.чието на трудово правоотношение на ответника с „Т.К.“ ЕООД към датата на извършването й, а именно - 08.11.2018 г., а справката от НАП с вх. №

22388213009191/06.01.2021 г., удостоверява нА.чието на трудово правоотношение на ответника с „А.И И. БГ“ ЕООД към 08.01.2021 г.

Установява се от представената от ответника длъжностна характеристика и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ с вх. № 22388183530504/08.11.2018 г., че същият е заемал длъжността „Счетоводител“, код 24116004 по НКПД в „Т.К.“ ЕООД, считано от 08.11.2018 г. Длъжностните задължения на ответника като служител на „Т.К.“ ЕООД включват счетоводното обслужване на множество предприятия, сред които е и дружеството-ищец „Е. Ер К.“ ЕООД.

Установява се от представената от ответника длъжностна характеристика и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ с вх. № 22388213009191/06.01.2021 г., че същият е заемал длъжността „Счетоводител“, код 24116004 по НКПД в „А.И И. БГ“ ЕООД, считано от 08.01.2021 г. длъжностните задължения на ответника като служител на „А.И И. БГ“ ЕООД включват счетоводното обслужване на множество предприятия, сред които е и дружеството-ищец „Е. Ер К.“ ЕООД.

Съобразно изложеното следва да се приеме, че се установява твърдяното от ответника обстоятелство, че в процесния период от юни 2020 г. до март 2022 г. е бил служител, на длъжност „счетоводител“ първоначално в „Т.К.“ ЕООД, а впоследствие в „А.И И. БГ“ ЕООД“.

3

Представени са от ответника писмени доказателства – Договор за управление и счетоводно обслужване от 08.01.2019 г., с който ищецът е възложил на „Т.К.“ ЕООД (работодател на ответника) срещу възнаграждение да управлява предприятието на дружеството-ищец и да извършва счетоводно обслужване на същото за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. С договор за управление и счетоводно обслужване от 06.01.2021 г. ищецът е възложил на „А.И И. БГ“ ЕООД (следващ работодател на ответника) срещу възнаграждение да управлява предприятието на дружеството-ищец и да извършва счетоводно обслужване на същото през 2021 г.

Ищецът оспорва документите с твърдение, че са антидатирани и изготвени за целите на процеса, неистински и без достоверна дата по отношение на него.

По отношение на възражението за достоверна дата, съдът намира следното:

Договорът за счетоводно обслужване има характер на частен документ.

Юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице“ по смисъла на чл.181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства /в посочения смисъл – решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр.д. № 4020/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 17 от 13.06.2019 г. по т.д. № 1104/2018 г. на ВКС, I т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК/. В посочената съдебна практика се дава отговор на въпроса явява ли се трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш законен представител частен диспозитивен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран и обвързваща ли е за това юридическо лице посочената в частния документ дата, както и каква е защитата му срещу антидатиране на документи от органен представител с прекратени правомощия. ВКС приема, че юридическото лице, на което се противопоставя документ, съставен с участието на органния му представител, не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК (решение № 309/13/20.02.2014 по гр. д. № 742/2012 г., I г. о.), включително когато се касае за договори, сключени в обикновена писмена форма.

В същото време посочената в документите дата може да се опровергава по следните съображения:

Съгласно съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, датата и мястото на съставяне на документа не са част от изявлението на страните, поради което и не са задължителен елемент от съдържанието да документа, т. е. същите могат да бъдат посочени, но могат и да не се 4 съдържат в него. Поради това тези елементи не се обхващат от формалната доказателствена сила на частния документ. В случаите когато в документа не е посочена дата на съставянето му, или посочената такава се оспорва, какъвто е настоящият случай, установяването на точната дата на съставянето му се извършва с всички допустими от закона доказателствени средства. За доказателствената тежест е от значение дА. установяването на точната дата на съставянето на частния документ е с оглед отношенията между страните по документа, или с оглед отношения между тях и трети лица. В първия случай, когато упражняването на правата или изискуемостта на задълженията по документа е поставено в зависимост от датата на съставянето му, доказателствената тежест за установяването й се носи от страната, която обосновава благоприятни последици за себе си с твърдяната от нея дата.

Когато датата има значение за отношения с трети лица, страната която се позовава на договора не носи доказателствената тежест за установяване на датата на сключването му, а такава се носи от страната която го оспорва (така Решение № 60256 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2020 г., IV г. о).

От изложеното съдът приема, че с оглед направеното от дружествотоищец оспорване на датата на съставяне на договорите за управление и счетоводно обслужване от 08.01.2019 г. и от 06.01.2021 г., доказателствената тежест за установяване датата на сключването им се носи от ищеца, тъй като договорите имат характер на частен документ, засягащ трето лице (какъвто в случая се явява ответникът) и са оспорени от страна по договора по повод възникнА. права за третото лице. Ищецът не ангажира доказателства за датата на съставяне на договорите. По изложените съображения не може да се приеме за доказано при условията на пълно и главно доказване, че договорите нямат достоверна дата и не обвързват ищеца.