Решение № 1122 от 09.04.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1122 09.04.2020 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 2538 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от К.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 439, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи сумата от 414,89 лева, представляваща част от неизплатена главница, за която е издаден в полза на ответника изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13912/2010 г. по описа на ПдРС, поради погасяването й по давност, за събиране на която е образувано изп. дело № ********* по описа на *** ****** ****** с рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив.

В исковата молба се твърди, че ищцата получила покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № ********* по описа на *** ****** ****** с рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, в която било посочено, че дължи сумата от общо 1217,91 лева, от които – главница в размер на 414,89 лева, лихви в размер на 354,21 лева, неолихвяема сума в размер а 96,17 лева, такси и разноски по изпълнението в размер на 242,80 лева. Съобразно молба – уточнение от 19.02.2019 г. ищцата е сезирала съда с искане за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество единствено главницата в размер на 414,89 лева поради погасяването й по давност. Твърди се в тази връзка, че с Постановление на *** от 10.01.2018 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като последното изпълнително действие се състояло в налагане запор на трудовото възнаграждение на ищцата на 12.11.2015 г. Според ищцата от тази дата до 16.11.2018 г. е изтекла предвидената в закона три годишна давност.

Твърди се в исковата молба, че от внимателния преглед на изпълнителното дело се установявало, че всъщност последното изпълнително действие било извършено много по-рано, а именно на 31.01.2013 г., когато бил насрочен опис на движими вещи.

Последвали две плащания от длъжника на 09.05.2013 г. и на 22.10.2013 г. Следващото изпълнително действие било налагането на запор на трудовото й възнаграждение на 27.10.2015 г. От насрочването на описа до това действие ищцата счита, че е изтекъл период по-дълъг от две години, от което прави извод, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона още преди 27.10.2015 г., а извършените след този момент изпълнителни действия са незаконосъобразни. Твърди се, че към 31.01.2015 г. вземането на ответното дружество е погасено по давност и ищцата не дължи главницата в размер на 414,89 лева. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив със становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че ищцата имала задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за водоснабден имот, находящ се на адрес: гр. П., ж.к. Т., бл. *, вх. *, ап. **. С изпълнителен лист от 15.10.2010 г. било образувано изпълнително дело № **** г. по описа на *** **** *****, по което били предприети изпълнителни действия. На 10.01.2018 г. ответникът поискал да му бъде върнат изпълнителния лист и било образувано изп. д. № ***** г. Твърди, че погасителната давност за вземанията на дружеството не била изтекла. Не била настъпила и твърдяната перемпция. Със самото искане за извършване на описи на движими вещи се прекъсвала давността.

Посочва следните изпълнителни действия: на 29.11.2010 г. – образуване на изп. дело с искане на прилагане на даден способ, на 08.12.2010 г. – насрочване на извършване на опис на движими вещи, на 13.09.2012 г. – налагане на запор върху получавано трудово възнаграждение, 25.01.2013 г. – насрочване на опис на движими вещи, 25.01.2013 г. – изрична молба за заплащане на задълженията по делото, на 18.11.2015 г. – налагане на запор върху трудово възнаграждение, които прекъсвали давността. По изп. д. ***** по описа на *** ****** ******на 15.12.2018 г. била вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника и на 28.01.2019 г. бил наложен запор върху трудово възнаграждение, които действия прекъсвали давността. Освен това всяко едно извършено плащане прекъсвало давността и установения в закона двугодишен срок. С молба от 21.11.2019 г., прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата, като моли същото да бъде намалено до законоустановения минимум.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение № 8500/21.09.2010 г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 13912/2010 г. на ПдРС, ІІ бр. с-в, ищецът е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, сумата от 742,28 лева – главница; 93,88 лева – лихва за периода 27.09.2007 г. – 31.08.2010 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението 16.09.2010 г. до окончателното заплащане и сумата от 75 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Установява се, че въз основа на горния изпълнителен лист на 02.12.2010 г. било образувано изп. д. № **** г. по описа на

*** **** ***, рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив. С молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени конкретни начини за принудително изпълнение, като е поискано и извършването на справки за имуществото на длъжника. Въз основа на молбата, частният съдебен изпълнител е извършил редица справки за имущественото състояние на длъжника, като с разпореждане от 02.12.2010 г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С разпореждане от посочената дата – 02.12.2010 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника на 01.04.2011 г. С молба от 03.12.2010 г., взискателят „В и К“ ЕООД, е поискал изпълнителното производство по изп. д. № **** да бъде спряно, като с разпореждане на съдебния изпълнител от 07.12.2010 г. на основание чл. 432, ал.

2 ГПК производството по изп. д. № ****** е спряно.

Във връзка с молба, подадена от ответното дружество от 24.07.2012 г., с разпореждане от 31.07.2012 г. частният съдебен изпълнител е възобновил изпълнителното производство по изп. д. № ****** С разпореждане от 31.07.2012 г. съдебният изпълнител е пренасрочил описа на движими вещи, находящи се в дома на длъжника за 02.10.2012 г., като е разпоредил да се извършат и справки за имущественото състояние и трудовата заетост на длъжника.

С разпореждане /без посочена дата – л. 88/, *** е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като запорното съобщение е връчено на работодателя на 25.09.2012 г. На 02.10.2012 г. е съставен

Протокол за опис на движимо имущество /л. 99/, от които се установява, че същият не е извършен, тъй като длъжникът не е осигурил достъп до жилището. С разпореждане от 02.10.2012 г., описът на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника е пренасрочен за 04.12.2012 г. С разпореждане от 07.12.2012 г., е насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника за 31.01.2013 г. На 31.01.2013 г., е извършено разпределение на постъпили по изпълнителното дело 100 лева, като е разпоредено сумата да се преведе по сметка на *** за авансови такси, неплатени от взискателя. На 25.01.2013 г. по изп. д. № ****** постъпила молба от длъжника, в която се моли насроченият за 31.01.2013 г. опис на движими вещи да бъде отменен. В молбата е посочено, че на 28.01.2013 г. по изпълнителното дело ще бъдат внесени 100 лева, като се моли за внасяне всеки месец по 50 лева до изплащане на задължението. С молба от 18.02.2013 г., взискателят е уведомил ***, че остатъкът от задълженията по изпълнителното дело възлиза на сумата от 579,69 лева – главница, ведно със законната лихва върху същата до окончателното й изплащане. В същата молба е посочено, че длъжникът не спазва обещаните вноски по молбата си от 25.01.2013 г., като е поискано изпълнителните действия да продължат. Приложена е и справка за извършените от длъжника плащания, като в разпореждане на *** от 18.02.2013 г., е посочено, платената извънсъдебно сума на взискателя в размер на 331,50 лева да се отбележи на гърба на изпълнителния лист /л. 115/. С молба от 11.03.2013 г., взискателят е поискал да не се предприемат изпълнителни действия по изп. д. № ******/л.118/. На 15.03.2013 г. е извършено разпределение на сумата от 50 лева, постъпила по изп. дело на 27.02.2013 г., като същата е разпоредено да се преведе по сметка на *** за авансови такси, неплатени от взискателя. На 09.05.2013 г., е извършено разпределение на постъпилата по изп. дело сума от 100 лева в периода 29.03.-30.04.2013 г., като сумата от 12 лева, представляваща такса по т. 26 от ТЗ***, е преведена по сметка на ***, а сумата от 88 лева е преведена на взискателя по изпълнителното дело, за което обстоятелство върху гърба на изпълнителния лист е сторено надлежно отбелязване. На 18.10.2013 г. е извършено разпределение на сумата от 115 лева, постъпила по изп. д. на 02.10.2013 г., която сума е преведена по сметка на *** за авансови такси и такса по т. 26 от ТЗСЧИ. С молба от 27.10.2015 г., взискателят е поискал *** да извърши справки за имущественото и трудовото състояние на длъжника, като наложи запор върху трудовото му възнаграждение. С разпореждане от 12.11.2015 г. *** е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /изпратеното запорно съобщение е върнато по делото, с отбелязване, че към дата 08.12.2015 г. длъжникът не работи във фирмата/. С молба от 07.03.2016 г. длъжникът е поискал изпълнително дело № ******да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като видно от електронна разпечатка – л. 161, молбата на длъжника, е изпратена от *** на взискателя за сведение и становище на 12.03.2016 г. С молба от 10.01.2018 г. взискателят е поискал изтегляне на изпълнителния лист по изп. д. № *****., като в същата е отразено, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е поискано, след констатиране на това обстоятелство, *** да издаде постановление, с което да бъде прогласено настъпилото прекратяване. С постановление от 10.01.2018 г. *** е прекратил изпълнителното производство по изп. д. № ****** на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като върху постановлението е отразено, че същото е влязло в сила на 02.02.2018 г.

Видно от приложените към изп. д. № ******извлечения от банковата сметка на ***, по изпълнителното дело, длъжникът е внесъл сумата от 365 лева /л. 170-176/.

С молба от 16.11.2018 г., взискателят „В и К“ ЕООД, е поискал образуването на изпълнително производство срещу длъжника, въз основа на изп. лист, издаден по ч. гр. д. № 13912/2010 г. В молбата, освен извършването на справки за имуществено и трудово състояние на длъжника, е поискано налагането и на конкретни изпълнителни действия, като запор на трудово възнаграждение, на банкови сметки, възбрана на притежавана от длъжника идеална част от недвижим имот, опис и продажба на движими вещи, находящи се в жилището на дължника. Въз основа на посочената молба при *** ******, рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив е образувано изп. д. № *******. С електронно писмо от 05.12.2018 г. *** е уведомил взискателя, че е насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника по изп. д. № *** за дата 30.01.2019 г. С постановление от 11.12.2018 г. е вписана възбрана, върху ½ ид. ч. на притежаван от длъжника недвижим имот, находящ се в гр. П., ж.к. Т., бл. *, вх. *, ет. *, ап. **. С молба на взискателя от 09.01.2019 г., е поискано налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по делото. С разпореждане на *** от 25.01.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като запорното съобщение е връчено на работодателя на 29.01.2019 г. В протокол за опис на движимо имущество от 30.01.2019 г., е посочено, че същият не е осъществен, тъй като длъжникът не се е явил, съответно на многобройни позвънявания, не е отворил.