Решение № 7177 от 26.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7177 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.а

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100508301 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2156 от 10.02.2025 г. по гр. д. № 29640/2024 г. на Софийски районен съд „Сънотех“ ЕООД е осъдено да заплати на А. Б. П., на основание чл.

200, ал. 1 КТ, суми, както следва: 42900,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 16.05.2023 г., на работен обект, намиращ се в близост до гр. Кеймбридж, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, и 1720,60 лв. – обезщетение за имуществени вреди /40,60 лв. – потребителска такса, 1140,00лв. болничен престой и процедури по рехабилитация „омего“ и 540,00 - болничен престой и процедури по рехабилитация „омего“/, ведно със законна лихва върху присъдените суми от 08.04.2024г. до окончателно им изплащане, като е отхвърлен искът за неимуществени вреди в частта за сумата от 37100,00 лв. и искът за имуществени вреди в частта за сумата от 30,00 лв. Страните са осъдени да заплатят разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

С Определение № 17542/15.04.2025 г. съдът е оставил без уважение молба на адвокат П. Ш. за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на адвоката по реда на чл. 38 ЗА.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца А. Б. П., чрез адв. Ш., срещу горепосоченото решение в отхвърлителната му част относно претенцията за неимуществени вреди. Излагат се подробни съображения, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 42900,00 лева не отговаряло на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Подробно аргументира, че процесната злополука е довела до тежки увреждания за ищеца, 1 който бил млад и в трудоспособна възраст, а прогнозата за пълното му възстановяване била песимистична. Обръща се внимание, че през дълъг период след злополуката ищецът е търпял значителни страдания и неудобства, а към настоящия момент все още имало болки и трудности при движение, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Излагат се доводи, че районният съд необосновано е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди се равнява на 55 минимални работни заплати за страната.

Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на ново, с което да бъде присъдено допълнително обезщетение за претендираните неимуществени вреди в размер на 37100,00 лева. Претендират се разноски.

Подадена е и частна жалба от адвокат Ш. срещу Определение № 17542/15.04.2025 г. Развиват се съображения, че неправилно районният съд е определил възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, като е използвал само количествен критерий. Следвало да се съобразят още качеството на извършената работа, съдържанието на изготвените документи и материалният интерес по делото. Излагат се подробни разсъждения във връзка с приложението на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. и на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли се за отмяна на атакуваното определение и присъждане на допълнителен адвокатски хонорар от 2416,03 лв. по иска за неимуществени вреди и 466,02 лв. по иска за имуществени вреди.

Въззиваемият „Сънотех“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Навежда съображения, че присъденото обезщетение е справедливо и съответства на доказателствата по делото, включително на факта, че ищецът се е възстановявал нормално, може да работи, не търпи необичайни неудобства и няма членове на семейство, за които да се грижи. Психологическа травма не била доказана. С тези аргументи се настоява за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

Не е подаден отговор на частната жалба.

Третото лице-помагач на въззиваемия „Алианц България“ АД е подало отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излагат се съображения, че присъденият от районния съд размер на обезщетение за неимуществени вреди е справедлив. Присъждането на допълнителна сума би довело до неоснователно обогатяване. Излагат се аргументи, че дори и присъдената в момента сума била завишена, като се цитира съдебна практика по сходни случаи. Настоява се за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред СРС е образувано по подадена от А. Б. П. искова молба против „Сънотех“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 80 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1 750.60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 16.05.2023 г., ведно със законната лихва върху 2 двете главници, считано от датата на влизане в сила на разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО – 08.04.2024 г. до окончателно изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен трудов договор № 2289/27.01.2022 г., по силата на който заемал длъжността „монтажник“. Сочи, че през месец май 2023 г. заедно с други работници е извършвал монтаж на соларни панели близо до гр. Кеймбридж, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. На 16.05.2023 г. около 10:30 ч. бил на работния терен и изчаквал инструкции за работа, като на мястото имало разтоварени палети със соларни панели и един от палетите с тегло около 1000 кг., поради наклона на терена, паднал и затиснал десния му крак. В резултат на описаното получил тежки физически увреждания на костите на дясната подбедрица и десния глезен. Още същият ден му била оказана медицинска помощ, като била установена фрактура на десния глезен и бил поставен гипсов ботуш. На 24.05.2023 г. твърди, че е постъпил за лечение в болница в Кеймбридж, където били установени фрактура на Вебер С, фрактура с раздробяване на задния тибиален пилон/малеола, която се простирала в задния аспект на медианния малеол; леко изместена/ангулирана фрактура на дисталния ствол на тибията над синдезмозата на глезена. Сочи, че е претърпял оперативна интервенция, била назначена медикаментозна терапия и били дадени препоръки за обездвижване и постепенно натоварване на увредения крайник. На 12.07.2023 г. бил хоспитализиран в болница в Плевен, където също претърпял оперативна интервенция за екстракция на поставените при първата операция два трансдермални винта. Излага, че е бил изписан на 15.07.2023 г., но продължил да изпитва болки и имал ограничени движения и оток, поради което на 01.08.2023 г. повторно бил хоспитализиран в МБАЛ „Авис-Медика“ ООД - гр. Плевен, където били проведени физиотерапевтични процедури. Бил изписан на 08.08.2023 г., но след една седмица - на 15.08.2023 г., поради продължаващите болки, оток и ограничени движения на глезенната става, отново бил хоспитализиран и бил проведен нов физиотерапевтичен курс в продължение на още една седмица. С оглед продължаващи идентични оплаквания, в периода 12.09.2023 г. - 19.09.2023 г. бил проведен трети физиотерапевтичен курс. Сочи, че е бил нетрудоспособен до 22.03.2024 г., на която дата трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие. Твърди, че не се е възстановил изцяло физически, че периодично изпитва болки, накуцва, в невъзможност е да шофира, че не може да натоварва физически увредения крак, че изпитва затруднения при клякане, а от друга страна сочи, че има и трайни психологически увреждания, изразяващи се в поведенческа промяна на характера. Излага, че е станал по-изнервен, избухлив, ядосвал се лесно, атакувал вербално близки по незначителни поводи. Освен описаното сочи, че е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за потребителска такса, рентгеново изследване, болничен престой и процедури с роботизирана рехабилитация /омего/, общо в размер на 1 750,60 лева.

С Декларация за трудова злополука вх. № 721/15.08.2023 г. по описа на ТП на НОИ - София-град, ответникът декларирал гореописаната злополука, като с Разпореждане № 33410/18.08.2023 г. по описа на ТП на НОИ - София-град, влязло в сила на 08.04.2024 г., същата била призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО.

С отговор на исковата молба ответникът „Сънотех“ ЕООД оспорва исковете.

Ответникът не оспорва, че страните са се намирали в трудово правоотношение, както и настъпването на злополука, призната за трудова по надлежния ред. Сочи, 3 че ищецът е имал задължение да започва работа само след като се убеди в техническата безопасност на работното място. Излага, че доколкото ищецът е започнал работа в началото на 2022 г., то същият е имал достатъчно опит и е следвало да знае, че при наклон на терена, предвид тежестта на палетите, не е безопасно да се стои в непосредствена близост до тях. С оглед изложеното прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и сочи, че ищецът е проявил груба небрежност, поради което счита, че отговорността му следва да бъде намалена. Твърди, че вследствие злополуката е осигурил на ищеца незабавна медицинска помощ, организирал прибирането му до България, а междувременно оказвал физическа и емоционална подкрепа. Оспорва иска за неимуществени вреди като силно завишен. Освен това сочи, че на основание чл. 200, ал. 3 КТ обезщетението следва да се намали с оглед получени от ищеца обезщетения и/или пенсията по обществено осигуряване.

С определение от 12.09.2024 г. като трето лице-помагач на страната на ответника е конституирано „Алианц България“ АД, което изразява подробно становище за неоснователност на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС в обжалваната част е и правилно, като на основание чл.

272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Пред въззивния съд не е спорно, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 2289/27.01.2022 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „монтажник“, в срока на което, при изпълнение на служебни задължения, ищецът е претърпял злополука, при която е получил описаните в исковата молба увреждания, която е приета за трудова по надлежния ред.

Пред СРС е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че А. П. е претърпял увреждания вследствие претърпяната трудова злополука, изразяващи се в триглезенно счупване на дясната глезенна става, като е налице причинна връзка между увреждането и трудовата злополука. Проведено е оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. През периода на възстановяване ищецът е търпял болки и страдания, като непосредствено след инцидента и първите 20 дни след оперативните лечения, болките са били с по-голям интензитет.

Трикратно е провел курсове за физиотерапия и рехабилитация в МБАЛ „АвисМедика“ - Плевен, изразяващи се в лечебна физкултура за подобряване функциите на глезенната става и апаратни процедури с цел обезболяване и намаляване на отока. Затрудненията, които е изпитвал ищецът в хигиенно-битовото си самообслужване, са вследствие на наличието на оперативни рани в областта на глезена, които не трябва да се мокрят, и необходимостта от придвижване с 4 патерици за около 3 месеца, тъй като при рехабилитацията десният крак трябва да се натоварва постепенно. При прегледа на ищеца, извършен на 06.11.2024 г., се е установило наличие на оперативен белег в задната част на вътрешната страна на дясна глезенна става с надлъжен ход и дължина 7см., с променен по-тъмен цвят на кожата, както и наличие на надлъжен оперативен белег по външната страна на дясна глезенна става с надлъжен ход и дължина 3см от входното отвърстие на транссиндезмалните винтове. Налице е ограничен обем движение в дясната глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса, при норма 20 градуса. Според експерта прогнозата за пълно възстановяване на ищеца е песимистична. При прегледа се е установила накуцваща походка.