Определение № 331 от 26.04.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. гр. Добрич, 26.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500225 по описа за 2023 година Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК , по частната жалба вх.№6271/04.11.2022г./по регистър на РС-Провадия/, подадена от К. П.

Н. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“***“№15, П. Д. З. с ЕГН ********** от гр.Варна, жк“***“бл.102, вх.З, ет.7, ап.20 и М. Д. З. с ЕГН ********** от гр.Варна ул.“***“№15, срещу определение №881/26.10.2022г. по гр.д.

№819/2022г. на РС-Провадия, с което производството по делото е прекратено на основание чл.130 от ГПК вр.чл.6, ал.1, п.2 от ЗОДОВ.

Жалбоподателят изразява несъгласие с определението, че предявените от тях искове са недопустими. Правото си на обезщетение по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ произтичало от факта, че са наследници по закон на *** З., починал на 06.12.2020г., страна по съдебно производство, приключило след продължителност от 9г., 10мес и 11 дни с постановен от ВКС на 04.12.2020г съдебен акт, че в периода 04.12.2020г. до смъртта си на 06.12.2020г. наследодателят нямал възможност по биологични причини/безконтактен / да търси обезщетение по ЗОДОВ, че следва да бъдат квалифицирани като „непрека жертва“ според практиката на Европейския съд за правата на човека- лица, които не са участвали лично в производството, водено приживе от наследодателя им, с материален интерес.

Ответниците по жалбата- РС-Варна, ОС-Варна и Върховен касационен съда на РБългария изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, при данни 1 обжалваният акт да е съобщен на жалбоподателите чрез упълномощения от тях адв.И.К., на 01.11.2022г., отговаря на изискванията на чл.260-261 във вр. с чл.275, ал 2 от ГПК и същата подлежи на разглеждане по същество от Добричкия окръжен съд, чиято компетентност е определена по реда на чл.23, ал.3 от ГПК с определение №205/03.04.2023г. по ч.гр.д.№129/2023г.на ВнАС.

Районният съд е бил сезиран с искова молба вх.№29300/03.05.2022г./по описа на РС-Варна, пред който съд първоначално е подадена/, уточнена с молба вх.№4412/22.08.2022г./по описа на РС-Провадия, чиято компетентност е определена по реда на чл.23, ал.3 от ГПК/, с която К. П. Н., П. Д. З. и М. Д.

З. са предявили искове по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ срещу РС-Варна, ОС-Варна и Върховен касационен съда на РБългария, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на всеки от ищците /съгласно молба вх.

№4412/22.08.2022г/ сума от 9 000лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени на наследодателя им *** З., починал на 06.12.2020г., изразяващи се в изживени от него нервно-психическо напрежение, стрес и нервност, душевно разстройство, депресия, затваряне „вътре в себе си“, изолиране от обществото и нарушена комуникация вътре в семейството и с близките, разочарование и огорченост от правосъдната система поради нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.№1168/2011г.на РС-Варна, гр.д.№1486/2014г.на ОС-Варна и гр.д.№3752/2017г.на ВКС,4-то гр.отделение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Изложени са обстоятелства, че тримата ищци са наследници по закон на *** З., починал на 06.12.2020г., страна-отвегтник заедно със съпругата си К.

Н. в съдебно производство, приключило след времетраене от 9години, 10месеца и 11 дни на 04.12.2020 г. с определение №744/04.12.2020г.на ВКС. В деня на приключване на съдебното производство наследодателят бил в болнично заведение, неконтактен. На 19.01.2021г. били подадени заявления до Инспектората на ВСС за обезщетения по реда на чл.60а, ал.2, т.1 от закона за съдебната власт. С констативен протокол от 19.05.2021г. изх.№РС-2130/21.05.2021г. на Инспектората на ВСС по заявление на К. Н. се констатирала обща продължителност на съдебното производство от 9г., 10мес. и 11 дни . С констативен протокол от 19.05.2021г. изх.№РС-2131/21.05.2021г. Инспектората на ВСС констатирал, че наследниците на *** З.

2 не са констатирани от съда като страни в производството, тъй като същият е починал на 06.12.2020г., докато окончателния съдебен акт е постановен на 04.012.2020г., и не са правоимащи да подадат заявление за обезщетение по този ред. На пръв поглед била налице процесуална пречка по чл.6, ал.1 от ЗОДОВ за иска на наследниците на *** З. по чл.2б от ЗОДОВ, според практиката на Европейския съд за правата на човека/ цитирани в исковата молба решения/ налице бил правен интерес от завеждане на искове за сумата от по 9000лева за всеки от тримата/уточнителна молба вх.

№4412/22.08.2022г./, обезщетение за неимуществени вреди, причинени на наследодателя им *** З. от разглеждане на делото не в разумен срок- морални болки и страдания, изразяващи се в нервно-психическо напрежение, стрес и нервност, душевно разстройство, депресия, затваряне вътре в себе си, изолиране от обществото и нарушена комуникация вътре в семейството и близките, разочарование и огорченост от правосъдната система.

По съображения, че са предявени недопустими искове, тъй като наследниците на страна в производството, която приживе не е предявила иск по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди не се явяват легитимирани да предявят исковете, предмет на настоящото производство, съобразно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗОДОВ, не е спазено и условието по чл.8, ал.2 от ЗОДОВ.

Определението е правилно.

За да възникне исков процес не е достатъчно да се подаде искова молба, трябва и да съществува право на иск. Правото на иск представлява правомощие на определени лица/надлежни страни/ да възбудят чрез иск производство за разрешаване на конкретен граждански спор със сила на присъдено нещо. Възникването и съществуването на това правомощие зависи от процесуалните предпоставки, т..е. от допустимостта на иска. Затова правото на иск е право да се предизвика допустим исков процес, по който съдът може и е длъжен да постанови решение по съществото на спора относно определено материално право. Правото на иск винаги е ориентирано към материалното право, то брани това право.

Съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС всяко лице "при определянето на неговите граждански права и задължения", има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно 3 материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи В случая съдържанието на исковата молба дава основание за квалифициране на адресираните от тримата ищци до съда искания като такива по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ. Изложените от ищците обстоятелства определят като потърпевш от бавното правосъдие техния наследодател *** З.страна по делото, за което се твърди, че не е разгледано в разумен срок, т.е.чието право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено. Ищците не претендират обезщетение за лични техни негативни изживявания, а за претърпени от наследодателя такива – така молбата им с вх.

№4412/22.08.2022г. . Несъмнено лицето, което се твърди да е претърпяло вреди, в случая наследодателя на ищците, е легитимирано да предяви иска по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за тяхното репариране. В качеството си на страна в производството, за което се твърди, че не е разгледано в разумен срок, право да предяви иск по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ има и К. Н., но в случая и тя не иска репариране на собствените и морални страдания, а на претърпени от съпруга и такива негативни изживявания.

Правото на обезщетение за неимуществени вреди от една страна дава възможност на носителят му да получи определен имуществен актив, но от друга страна, поради естеството на накърнените права е лично, тъй като зависи от личната преценка на носителя, и ненаследимо, поради което и наследниците на претърпелия неимуществени вреди /потърпевшият от бавното правосъдие/, не са активно легитимирани по искове по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ. Изрично разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ урежда, че при смърт на увредения, неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения. В този смисъл правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично право на ищеца-наследник, което той придобива по силата на наследственото правоприемство, само ако правото на наследодателя е възникнало и е упражнено от него приживе, какъвто разглеждания случай не е. В този смисъл и настоящата инстанция приема, че ищците нямат 4 процесуалната легитимация да предявяват правата на наследодателя си по реда на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ. Освен това, тъй като се касае за вреди от приключило в неразумен срок производство, приложима е и разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ , с която е установена абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ-да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Изчерпана административна процедура по смисъла на закона означава започнала и финализирана с акт по чл. 60е ЗСВ-позитивен (благоприятстващ) или негативен (неблагоприятстващ )за лицето, подало заявление за обезщетение.

В случая самите ищци твърдят заявлението им да не е разгледано защото е отречено правото им на правоимащи. Следва да се отбележи, че и практиката на ЕСПЧ, включително цитираната от жалбоподателите, не отстъпва от позицията, че за да има едно лице статус на пострадал от нарушението по чл.6 от КЗПЧОС/вкл. поради прекомерно продължителни производства/ „жертва“ по смисъла на чл.34 от същата, следва да е пряко засегнато от нарушението, срещу което се оплаква , или да е лично засегнато от нарушението срещу друго лице или да има валиден личен интерес от преустановяване на нарушението, което го прави „непряка жертва“. Както беше уточнено по-горе, в случая липсва адресирано да съда искане за репариране на вреди, претърпени лично от всеки от тримата ищци / пряко засягане на правната им неимуществена сфера/ от прекомерната продължителност на приключилото производството по гражданския спор, по който страна е бил техния наследодател.

По тези съображения обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.

Право на разноски за настоящото производство имат ответниците по жалбата, искане за присъждане на каквито е заявено единствено от ответника Върховен касационен съда на РБългария, извършвал процесуални действия в производството чрез упълномощен юрисконсулт. На основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП в полза на ответника Върховен касационен съда на РБългария следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл.25а, ал.3 от НЗПП-50лева

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №881/26.10.2022г. по гр.д.№819/2022г. на РС-Провадия .

ОСЪЖДА К. П. Н. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“***“№15, П. Д. З. с ЕГН ********** от гр.Варна, жк“***“бл.102, вх.З, ет.7, ап.20 и М. Д. З. с ЕГН ********** от гр.Варна ул.“***“№15, да заплатят на Върховен касационен съда на РБългария съдебно-деловодни разноски в размер на 50лева юрисконсултсто възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в седмичен срок от връчването му .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6