Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 468 от 02.02.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 5284/2023
Вид
Определение № 468
Подписан
02.02.2024
В сила
02.02.2024
Състав
Зоя Атанасова, Димитър Димитров, Владимир Йорданов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. София, 02.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Частно касационно гражданско дело № 20238003105284 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба вх. № 27535/13.11.2023 г. от ищеца Р. Д. Д., чрез адв. Ц. Д., срещу разпореждане № 5280/30.10.2023 г. по в. гр. дело № 531/2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е върната касационната жалба на Р. Д. против решение № 809/30.06.2023 г. на Окръжен съд - Варна по в. гр. дело № 531/2023 г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 3, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното разпореждане са нарушение на процесуалния закон. Според жалбоподателя въззивното решение на Окръжен съд – Варна подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено в противоречие със задължителното за съдилищата ТР 4/23.11.2022 г. по тълк. дело №4/2021 г.

ОСГТК, ВКС. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на въззивния съд за администриране на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното разпореждане намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу разпореждане, подлежащо на обжалване с частна жалба и е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С решение № 809/30.06.2023 г. по в. гр. дело № 531/2023 г. на Окръжен съд - Варна е отменено решение № 727/17.02.2020 г. по гр.дело № 14688/2019 г. на Районен съд - Варна, с което е признато за установено на основание чл.

124, ал. 1 ГПК, че Р. Д. Д. не дължи на „Енерго-про продажби” АД сумата в размер на 4995,60 лв по фактура № 0283249082 от 13.08.2019 г., начислена за 1 периода от 08.08.2017 г. до 07.08.2018 г. за потребена електроенергия за обект с адрес на потребление гр. В. – ул. „Г. К.“, бл., ет. , ап. , с клиентски № 1100334915 и абонатен № **********. Вместо него е постановено друго, с което предявеният от Р. Д. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 4995, 60 лв. е отхвърлен.

Срещу въззивното решение на Окръжен съд - Варна по в. гр. дело № 531/2023 г., е подадена касационна жалба вх. № 25098/17.10.2023 г. от ищеца Р. Д. Д., чрез адв.Ц. Д..

С обжалваното разпореждане въззивният съд е върнал подадената касационна жалба вх. № 25098/17.10.2023 г., тъй като на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението е постановено по въззивно гражданско дело с цена на предявения иск до 5000 лв.

Разпореждането е правилно.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв.

В настоящия случай с въззивното решение от 30.06.2023 г. по в.гр.дело № 531/2023 г. Окръжен съд - Варна се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск от Р. Д. срещу „Енерго-про продажби” АД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с цена на иска до 5000 лв., с оглед направения отказ от иска на основание чл. 233 ГПК за разликата над 4995,60 лв. до първоначално предявения размер от 5165,50 лева с молба, подадена от ищеца от 07.07.2020 г. В тази част първоинстанционното решение е обезсилено с влязло в сила определение № 982/09.03.2023 г. по в.гр.дело № 531/2023 г. на Окръжен съд Варна, а производството по делото в същата част е прекратено.

Доколкото след направения частичен отказ от иска претендираната сума от ищеца е в размер на 4995,60 лв., съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – постановено е по гражданско дело с цена на предявеният иск до 5000 лв. Не е налице противоречие на така постановеното разпореждане на въззивния съд с цитираното от жалбоподателя ТР 4/23.11.2022 г. по тълк. дело №4/2021 г.

ОСГТК, ВКС. Същото е неотносимо към настоящия правен спор, доколкото в случая жалбоподателят е направил частичен отказ от иск на основание чл. 233 ГПК пред въззивната инстанция преди образуване на касационно производство за проверка на въззивното решение. С оглед така приетото подадената касационна жалба срещу въззивното решение е недопустима и следва да се върне на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, какъвто е и изводът на съда в обжалваното разпореждане. Последното е правилно и следва да се потвърди.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о

ОПРЕДЕЛИ:

2

Потвърждава Разпореждане № 5280/30.10.2023 г. по в. гр. дело № 531/2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е върната касационна жалба вх. № 25098/17.10.2023 г., подадена от ищеца Р. Д. Д., ЕГН **********, чрез адв. Ц.

Д. против решение №809/30.06.2023 г. по в. гр. дело № 531/2023 г. на Окръжен съд - Варна на основание чл. 286, ал. 1, т. 3, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3