Решение № 1361 от 03.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1361 гр. Пловдив, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330200267 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба срещу Наказателно постановление № 22-5697001293/02.12.2022г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор

„Специализирани полицейски сили“ - Пловдив, с което на С. М. Д., ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: на основание чл. 177, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.4,т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, С. М. Д., по съображения, изложени в жалбата, обжалва горепосоченото НП ЕДИНСТВЕНО В ЧАСТТА за вмененото нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, поради което НП в останалата част - за нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, влиза в сила. Претендира разноските по делото. Редовно призован, не се явява лично, а се представлява от адв. В., който поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна, СЕКТОР „СПС“ ПРИ ОДМВР–ПЛОВДИВ, 1 редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозирана молба-становище от Началника на Сектора, с което излага становище за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Евентуално, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар с искане за намаляване размера му до минимума, предвиден в Наредбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

АУАН с бл. № 367963/06.11 .2022г. е съставен против жалбоподателя С.

М. Д., ЕГН **********, затова, че на 06.11.2022г. в 15: 25ч. в гр. Пловдив, на бул. „Александър Стамболийски“ – кръстовище с ул. „Околчица“, същият управлява личния си лек автомобил с чуждестранно свидетелство за управление, без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца, както и не използва обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван по време на движение. При съставянето на акта, жалбоподателят е представил СУМПС № ******************* - образец Великобритания, генерирани в „АИС АНД“. Жалбоподателят е влязъл в страната на 01.09.2021г., с оглед извършена справка в ОДЧ сектор „Пътна полиция“ Пловдив.

Констатираното нарушение било подведено в акта под материалната норма съответно на: чл.162, ал.1 от ЗДвП и чл.137а от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя с възражение.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили и писмени възражения на жалбоподателя срещу АУАН.

Наказващият орган счел възраженията като неоснователни и въз основа на съставения АУАН, било издадено атакуваното наказателно постановление.

Тази обстановка се установява от приложените по административната преписка писмени доказателства, служещи за установяване на обективната истина.

Съдът намира следното от правна страна:

2

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената по преписката оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице - жалбоподател в настоящото производство. Описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка, съответства на дадената правна квалификация по вмененото нарушение, така че нарушителят по категоричен начин е разбрал за кое свое поведение, възприето от наказващия орган като укоримо и въз основа на кои законови текстове е ангажирана отговорността му. Дадена е правилна правна квалификация по чл.162, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗДвП българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

В случая Д. е представил СУМПС № ******************* - образец Великобритания, което според вмененото нарушение е невалидно, тъй като е издадено от трета страна, която не е членка на Европейския съюз или от друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство.

Безспорно Великобритания към датата на нарушението – 06.11.2022г. не е страна от Европейския съюз. Това е така, тъй като същата е напуснала Европейския съюз на 31 януари 2020г., съгласно Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2019/C 384 I/01). Великобритания не е и страна по Споразумението за европейското икономическо пространство по смисъла на чл.126 от същото, доколкото след излизането й от Европейския съюз, за нея неприложимо се явява и Споразумението, тъй като спрямо нея не се прилагат и предвидените 3 договори на ЕС. От 31 януари 2020г. до 31 декември 2020г. започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство. По време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите си взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021 г.

С изтичането на 11-месечния преходен период, с оглед липсата на продължаване на периода, считано от 01.01.2021 г. Обединеното кралство се третира като трета страна извън ЕС и ЕИП и спрямо него и в него спира да се прилага правото на ЕС. Според информация, публикувана на страницата на Европейската комисия в интернет, достъпна на адрес: https: //commission. europa. eu/system/files/2020-06/travelling_bg_6. pdf Брюксел, 2 декември 2020 г., REV5, Известие относно пътуването между ЕС и Обединеното кралство (Великобритания), в точка 6. 1. - Свидетелства за управление на МПС, е предвидено, че съгласно правото на Съюза, свидетелствата за управление на МПС, издадени от държави - членки на ЕС, се признават взаимно. Считано от края на преходния период (31.12.2020 г.), това взаимно признаване повече няма да бъде задължително с оглед правото на ЕС по отношение на свидетелствата за управление на МПС, издадени от Обединеното кралство.

Вместо това ще се прилага международно споразумение - Виенската конвенция за пътното движение. Обединеното кралство е страна по тази конвенция, която предвижда признаването на националните свидетелства за управление на МПС и международните свидетелства за управление на МПС, които са издадени от договарящите държави в съответствие с тази конвенция.

Тоест, за да продължи взаимното признаване на СУМПС, е необходим изричен акт на съответната държава. В случая такъв акт липсва. Нещо повече в сайта на МВР /www. mvr. bg/, е посочено, че в рамките на преходния период /до 31.12.2020 г. / свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред.

В настоящия казус, датата на влизане на Д. в страната е на 01.09.2021г. и след изтичане на 3-месечния срок по смисъла на чл.162, ал.1 от ЗДвП, автоматично се дерогира валидността на чуждестранното свидетелството за 4 управление на МПС за територията на Република България. Това не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство. Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 ЗД вП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл. 150а ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят е имал предостатъчно време /повече от година/ от влизането си в България да се заинтересова за правилата, касаещи управлението на МПС със СУМПС от Великобритания и да издаде българско свидетелство за управление, включително по реда на чл. 162, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП. Констатираното нарушение, дори и да не е извършено умишлено от Д. по силата на чл.7, ал.2 от ЗАНН, носи административна отговорност по непредпазливост.

Ето защо и предвид горното наведените в тази посока възражения на жалбоподателя, се явяват неоснователни и правилно е ангажиран с административнинаказателна отговорност на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП с налагане на глоба. Размерът на глобата /500 лева/ е съобразен с отегчаващите вината обстоятелства - наказващият орган е отчел по-високата степен на обществена опасност на дееца с категорични индикации, че настоящото коментирано нарушение не е изолиран случай. В този смисъл, видно от приложената по преписката справка за нарушител/ водач става ясно,че спрямо жалбоподателя Д. – все за нарушения по ЗДвП, има постановени и влезли в сила 2 наказателни постановлениея и 26 електронни фишове. Отделно от това, от влизането на жалбоподателя в страната до предприетото управление на МПС-то – е изминал прекалено дълъг срок повече от една година. Посоченото само потвържава, че за осъществяване целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН, наказаното лице следва да поеме отговорност.

Само за по-голяма прецизност, съдът отбелязва,че съгласно чл.189з от 5

ЗДвП спрямо нарушенията по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.

Предвид горното, съдът намира, че основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д., а обжалваното в тази част наказателно постановление като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Въззиваемата страна не е направила искане за разноски. Предвид изхода на спора не се дължат такива и за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-5697001293/02.12.2022г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Специализирани полицейски сили“ - Пловдив, с което на С. М. Д., ЕГН **********, В ЧАСТТА, с което е наложено административно наказание:

ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 177, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6