Решение № 149 от 04.08.2021, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. ****** , 04.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сона В. Гарабедян при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20213130100764 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 12 - 19 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба вх. № 2574/01.07.2021 г., подадена от Й. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. „****" № 16, вх. Б, ет. 5, ап. 17 срещу СТ. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. „******" № 68.

В молбата се твърди, че страните са живели на съпружески начала в дома на ответника в периода от м. октомври 2016 г. до м. декември 2020 г. От съвместното им съжителство се родил синът им Н. СТ. Н., роден на 03.11.2018 г. Излага се, че от месец март 2020 г. отношенията им се влошили, като ответникът станал по – избухлив, закъснявал вечер, а на въпросите на молителя за причините за закъснението побеснявал и назрявал поредният скандал. Това довело до раздялата им на 18.12.2020 г. След като заживяла при майка си ответникът започвал да я заплашва по телефона, че ще я пребие, че ще разбие главата , че ще ѝ остави белег от ютията, която ѝ подарил. Следил я поС.но в социалните мрежи.

Твърди, че на 26.06.2021 г. била с приятели на заведение в гр. ****, когато ответникът позвънил и казал да излезе пред заведението. Той бил в нетрезво съС.ие и започнал да крещи – с кого е и че ще пребие нея и тези, с които е. Тя разказала на охраната на клуба какво се е случило, които казали да остане вътре, а после казали да не се притеснява и че няма да има проблеми.

Твърди също, че на 30.06.2021 г. започнала да се изнася от квартирата, в която живеела с детето, за да се премести в друга, поради това че баба щяла да дойде да живее с тях, за да помага. Към 20:30 часа пренасяла последния багаж с колата, когато ответникът се обадил, за да я попита къде е. Тя му обяснила, че се премества в друго жилище и че детето е с баба на детската площадка пред блока. По пътя към квартирата, на кръстовището на знак „стоп“, той я застигнал, отворил прозореца на колата си и започнал да крещи, че била ненормална и да обърне колата. Тя успяла да набере номера на приятелката си, за да чуе тя 1 какво става. Ответникът казал, че ще вземе детето от площадката и че тя няма да го види п******е. Тя обърнала колата и двамата се върнали. Слизайки от колата, ответникът започнал да крещи, грабнал детето и я заставил да се качат в апартамента. Всички се качили в апартамента. Детето се разплакало. При влизане в жилището ответникът видял складирания багаж в хола. Започнал да крещи и да къса чувалите, като казал, че детето отива при него и че тя няма да го види п******е. Тя взела детето и го отвела в другата стая, за да не чува то скандала. От хола се чувало чупене, блъскане и нецензурни думи. Сочи, че отишла при него и му казала да престане, а той я хванал за горната част на лявата ръка, стиснал я силно и я разтресъл, като я бутал към вратата. Тя се разплакала, а баба му казала „да не прави така“. Молителят отишла при детето, а ответникът дошъл при тях в кухнята и казал да спре баба си и тя да не се меси, защото ще има последствия за всички, включително и за нея. Ответникът позвънил на свой приятел, който да дойде и да изнесе багажа на детето.

Момчето дошло, а ответникът ѝ казал да подготви детето, защото ще го вземе със себе си. Тя го попитала – защо, кога ще го върне, но ответникът отговорил, че щели да се разберат.

Грабнал детето и тръгнал, а детето плачело.

Твърди, че на следващия ден отишла в полицията, където протокол за незабавна защита. казали, че ще направят

Предвид изложеното, моли съда да постанови следните мерки за закрила спрямо ответника: задължаване на същия да се въздържа от домашно насилие; забрана да приближава молителя на по – малко от 50 метра, местоработата , както и жилището и местата за социални контакти, които посещава; да бъде задължен да посещава специализирани програми, както и да му бъде наложена глоба в определен от съда размер.

Ответникът е подал отговор на молбата, с който оспорва всички твърдения на молителя, че срещу нея са извършени актове на домашно насилие. Твърди, че не е проявявал агресивно отношение към нея, не е използвал груб език, заплахи или обиди по неин адрес.

Твърденията за употребен физически и/или психически тормоз от негова върху майката на детето му били неверни.

По делото не било представено нито едно доказателство в подкрепа на твърденията на молителя, че е била подложена на тормоз от ответника. Излага, че нито на 26.06.2021 г., нито на 30.06.2021 г. молителят не е сигнализирала незабавно органите на МВР на телефон 112 за упражнявано насилие върху нея. Недоумение будело обяснението, че на 30.06.2021 г. молителят се е почувствала уплашена, но е предпочела да звънне на приятелката си, а не на спешния номер 112. В тази връзка оспорва твърдението, че молителят действително е водила подобен телефонен разговор със своя приятелка. По делото липсвали и медицински документи, които да констатират, че Й.П. е била подложена на физически тормоз, както твърди.

Органите на МВР били сезирани по-късно, дни след датите, на които молителят твърдяла, че спрямо нея са извършени актове на домашно насилие. Твърди, че уведомяването било извършено единствено за нуждите на настоящото производство, за да може молителят да представи някакво доказателство в подкрепя на твърденията си. По делото не бил представен протокол за незабавна защита, поради което оспорва, че такъв действително е бил изготвен.

От съдържанието на представената с отговора извадка от електронна комуникация в Месинджър, проведена между молителя и ответника след датите, на които се твърди, че са извършени актове на домашно насилие, било видно, че страните имали напълно нормални 2 разговори, в които добронамерено и дори приятелски обсъждали грижите по съвместното си дете. Нямало и бегъл намек за някаква обида, огорчение или страх у молителя. Напротив, тя напълно доброволно предоставяла детето на грижите на баща му.

Нещо п******е, след 30.06.2021 г. молителят продължавала да звъни на ответника по телефона и не била прекъснала комуникацията си с него, като по никакъв начин не проявявала признаци на страх и безпокойство. Подобно поведение поставяло под сериозно съмнение достоверността на историята за домашно насилие, описана в молбата. Видно било, че общуването между страните продължава и това било напълно в интерес на детето им.

Излага, че молителя са живели съвместно в периода от 2017 г. до края на 2020 г., като имали общо дете - Н.С.а Н., но по неясни за него мотиви тя решила да го напусне, като взела детето със себе си. За период от половин година последната променяла няколкократно местонахождението си, включително без да го информира къде живее синът му. Въпреки това, двамата поддържали отношения и имали почти ежедневен контакт. Често той водел и прибирал детето от детска градина, като то оставало да нощува при него. През периода на съвместното си съжителство, както и след това, двамата не са имали сериозни конфликти помежду си, които да доведат до ескалация на напрежение, използване на обиди или физическо насилие. Описаните в молбата обстоятелства не отговаряли на истината и били изключително подвеждащи. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли молбата.

Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание молителят се явява лично. Чрез своя процесуален представител поддържа молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи молбата и да постанови мерки за закрила спрямо ответника в настоящото производство, като поддържа мерките, посочени в молбата.

Ответникът лично и чрез своя процесуален представител поддържа отговора и оспорва молбата. Моли съда да отхвърли молбата по ЗЗДН.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за защита е допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Пострадалата твърди, че с ответника се намират във фактическо съпружеско съжителство от около 4 години. Ето защо съдът приема, че молбата е подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 2 от закона, а ответникът е легитимиран да отговаря по молбата.

Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт, респ. актове на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

Съгласно посочената разпоредба, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова 3 насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Според нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В представената такава се съдържат твърдения за упражнено на 26.06.2021 г. психическо насилие, изразяващо се в отправяни заплахи спрямо личността на молителя, че ще я пребие, както и психическо, емоционално и физическо такова на 30.06.2021 г., изразяващо се в заплахи, че ще вземе детето и тя няма да го види п******е, обида - че е ненормална, както и хващане и стискане на горната част на лявата ръка на молителя, разтърсване и бутане на същата.

Законодателят е улеснил доказването на акта на домашно насилие посредством тази декларация, тъй като в по-голяма част от случаите на такова насилие, с оглед обстоятелствата, при които се извършва, е невъзможно или значително затруднено доказването да се осъществи с доказателствените средства, предвидени в ГПК. В конкретния случай обаче, по делото са налице и други писмени и гласни доказателства, в подкрепа на твърдяното от молителя.

От представения по делото протокол за полицейско предупреждение от 02.07.2021 г., подписан от ответника, се установява, че на основание чл. 65 от ЗМВР полицейски инспектор при РУ ****** П. П. е предупредил ответника СТ. Н. СТ. да не проявява домашно насилие /физическо и психическо/ спрямо бившата си съжителка – Й. П. П., и да не отправя закани за извършване на престъпления спрямо нея.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите С.Н.Ж. – баба на молителя, и В.В. И. – приятелка на молителя.

Свидетелят С.Ж. посочва, че на 30.06.2021 г. е била в ******, когато внучката си носела багаж в новата квартира. Живеела в с. *****, но дошла да помага на Й., да гледа детето. Заявява, че на 30.06.2021 г. гледала детето. Към 19 ч. тя и детето били на площадката до блока, в който Й. живеела на квартира. Тя носела багажа си от старата квартира в кв.

„****“ в новата квартира. Към 19:00 ч. – 20:00 часа дошъл С. да вземе детето. Казал да го даде, защото щял да го вземе. Като казал това бил нервен. Казал : „Защо детето е още навън“. Извикал това, взел детето и отишъл горе да вземе багаж за детето. Качили се и той започнал да взема багажа на детето. Слагал го в чували, за да го свали надолу. С. после извикал още един човек и той дошъл. Този човек свалил чувалите в неговата кола и взели детето. През това време свидетелят стояла в кухнята и гледала. Страните били в хола и той вземал дрехите. Дрехите били сгънати в чували в хола. С. изкарвал дрехите на детето от чувала и ги слагал в друг чувал. Свидетелят посочва, че понякога е виждала ответника ядосан, но имало разлика в поведението му тогава и преди това, към по зле. Когато той се развикал, Й. била в хола, а детето било при тях. С. казал на свидетеля да стои в кухнята и да 4 не идва. През това време детето било в ръцете на Й. и плачело. Й. му казала да не взема дрехите на детето, че тя ще ги отдели и той да дойде утре да го вземе. Той казал, че ще го вземе и няма да го даде. Обиждал Й., карал се, викал Карал