Решение № 622 от 14.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20268002101250 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. В. от гр. Плевен, ЖК „Дружба“, бл.423, вх.Д, ап.15, ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. М. М., против Решение №448 от 14.11.2025г. по в. гр. д.

№589/2025г. по описа на Окръжен съд- Плевен в частта му, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 480 от 11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5860/2024 г. по описа на Районен съдПлевен е признато за установено, че А. И. В. дължи на А. Д. Р., ЕГН **********, Н. Е. Г., ЕГН **********, и М. Е. Г., ЕГН ********** /наследници на Емил Г. Йорданов, ЕГН **********/ сумата от 7182,44 лв., представляваща неизплатен договорен резултативен хонорар в размер на 7,5% от общата сума на присъдените от съдилищата главница, обезщетенияие за забава и лихва, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2024г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2347/17.07.2024г. по ч.гр.д.№4101/2024г. на Районен съд- Плевен. В касационната жалба срещу така постановеното решение, с което искът срещу него е бил уважен, 1 касаторът излага доводи за неговата неправилност. Поддържа, че не дължи претендираната сума поради липсата на изпълнение на договора по отношение на него от упълномощеН. адв. Емил Г., тъй като не е бил страна по образуваното съдебно производство и в негова полза не са били присъждани суми. Твърди, че от съдържанието на договора се налага изводът, че заплащането на адвокатско възнаграждение е било обвързано с краен положителен за него, а не за трето лице, изход на делото. Излага и доводи, че съдът неправилно не е обсъдил и уважил и възражеН.та му за прихващане на претендираната сума със заплатените от него на адв. Г. адвокатски възнаграждеН. за трите инстанции по делото и за изпълнителното производство, както и не е изследвал евентуалната нищожност на договора му с адв. Г. поради невъзможен предмет, тъй като не е бил собственик на автомобила- предмет на застрахователната претенция.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответните страни по нея А. Д. Р., ЕГН **********, Н. Е. Г., ЕГН **********, и М. Е. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адв. Х. С., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

С определение №2740 от 26.05.2026г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за извършване на проверка за съответствието с формираната съдебна практика на разрешението, което е дал въззивН.т съд на въпроса за способите и възможните опорни факти при тълкуването на клаузите на договор и действителната обща воля на страните.

ВърховН.т касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакваН.та в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

По правН. въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е налице практика на ВКС, обективирана в Решение №85 от 24.07.2015г. по гр. д. №1207/2014г., III г. о.; Решение №416 от 11.05.2016г. по гр.д.

№2612/2015г., IV г. о.; Решение №77 от 04.04.2019г. по гр.д. 2632/2018г., IV г. о.; и цитираните в тях съдебни актове, която се споделя от настоящия състав на съда. В нея се приема, че при наличие на спор относно точН.

2 смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискваН.та на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. С оглед конкретиката на отделН. казус, съдът тълкува договора, изследвайки доколко буквалН.т смисъл на текста изразява действителната обща воля на страните; как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл; може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание; каква е обичайно възприетата практика в отношеН.та между страните по договора. При установяване на действителната обща воля на страните съдът следва да съобрази и прецени всички обстоятелства, които са от значение за изясняването на тълкуваното волеизявление, вкл. обстоятелствата, при които е сключендоговорът; поведението на страните преди и след сключването му; разменената кореспонденция във връзка с това; как са изпълнявани задължеН.та по него след сключването му и други, като обсъди всички писмени и гласни доказателства, установяващи същите.

По касационната жалба:

С обжалваното решение въззивН.т съд е приел, че с пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020г. ответникът А. И. В. е упълномощил първоначалН. ищец адв. Емил Г. от САК, починал в хода на процеса и заместен от наследниците си А. Д. Р., Н. Е. Г. и М. Е. Г., за осъществяване на процесуално представителство във връзка с предявен иск срещу „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД. В посоченото пълномощно и договор страните уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв., за което документът представлява разписка, че е заплатено в брой, както и резултативен хонорар в случай на краен положителен за ищеца изход на делото, на основание чл.36, ал.4 от ЗА, в размер на 7,5% от общата сума на платените обезщетения. /главница и лихви/ след получаването им по посочената банкова сметка. От адв. Е.Г. от името на А. И. В., като пълномощник на И.И.И., била подадена искова молба с вх. №

90651/04.09.2020 г. на СГС против „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, въз основа на която било образувано гр. д. № 9413/2020 г. по описа на СГС. Във връзка с така предявен. иск срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ 3

ЕАД между А. И. В., като пълномощник на И.И.И., и адв. Емил Геортиев били подписани и адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023г. с уговорено възнаграждение в размер на 7789 лв. за представителство по в.гр.дело № 2563/2022. на САС и подаване на молба за издаване на изпълнителен лист, адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие от 23.10.2023г. с уговорено възнаграждение в размер на 5841 лв. за представителство по гр. дело № 1281/2023 г. на ВКС и подаване на молба за издаване на изпълнителен лист; адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие /без дата/ с уговорено възнаграгдение в размер на 3654 лв. за подаване на молба за издаване на изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело и водене на същото.

По предявен. от И.И.И., представлявана от А. И. В., чрез адв. Емил Г., иск срещу „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД е било постановено влязло в сила решение, въз основа на което е бил издаден изпълнителен лист, с който „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на И.И.И. на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.408, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД сумата от 61 582,81 лв., представляваща застрахователно обезщетенияие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда04.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 16 319,23 лв., представляваща обезщетенияие за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, дължимо за периода от 24.01.2018г. до 03.09.2020г. По подадена от И.И.И., представлявана от А. И. В. чрез адв. Емил Г., молба срещу „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД е било образувано изп. дело № 20239240402066 по описа на ЧСИ Галин Костов, с район на действие- СГС.

По посоченото изпълнително дело А. И. В. е упълномощил адв.Емил Г. за завеждане на делото и за процесуални действия по него, включително с правото да получи сумите по него по своя банкова сметка. С молба от 27.05.2024г. до съдебН. изпълнител А. И. В. е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, да се върне изпълнителН. лист, да се преустановят всички действия по принудително изпълнение, и е заявил, че оттегля пълномощията си от адв.Емил Г.. С постановление от същата дата ЧСИ прекратил изпълнителното дело въз основа на така депозираната молба, а на 29.05.2024г. предал изпълнителН. лист на пълномощника А. И. В.. На 27.05.2024г. И.И.И. упълномощила А. И. В., който същия ден е преупълномощил адв. Радослав Атанасов, като на 31.05.2024г. от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД е била 4 преведена сумата от 117 744,12 лв. по сметка на адв. Радослав Атанасов, преупълномощен от А. И. В..

Според съда с така извършените от ответника действия по упълномощаването на адв. Радослав Атанасов, който да получи сумата от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, А. И. В. не е изпълнил сключен с адв. Емил Г. договор, в който е бил уговорен резултативен хонорар в размер на 7,5% при получаване на платените обезщетения. /главница и лихви/ по посочена от него банкова сметка. Изложил е съображеН., че сумата действително не е постъпила по сметката на А. И. В., нито по сметката на адв.Емил Г. предвид оттегленото му пълномощно, но това е станало по изрично волеизявление на самия ответник сумата да постъпи по сметка на негов изричен пълномощникадв.Атанасов, поради което същата следва да се приеме за получена от В., макар и чрез трето лице.

Съдът е приел, че адв. Емил Г. е изпълнил в пълен обем задължеН.та си по договора за правна защита и съдействие от 05.08.2020г., като предвид влязлото в сила решение по предявен. иск е налице краен положителен за ответника в настоящото производство изход на делото, поради което ответникът му дължи договореН. резултативен хонорар в размер на 7,5% от общата сума на платените обезщетения. /главница и лихви/. Намерил е за неоснователно възражението на ответника за недължимост на претендираната от него сума поради това, че по образуваното съдебно производство той не е притежавал процесуалното качество страна и в негова полза не са присъждани каквито и да са парични суми. Изложил е съображеН., че исковата молба против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е била подадена от А. И. В. в качеството му на пълномощник на И.И.И., а със сключен договор за правна помощ от 05.08.2020г. той лично се е задължил да заплати на адв. Е.Г. освен сумата от 6000лв. в брой и резултативен хонорар от 7.5% от общата сума на платените обезщетения. /главница и лихви/ незабавно след получаването им по посочената банкова сметка. За неоснователни са приети и възражеН.та на ответника за недължимост на претендираната сума поради невъзможен предмет на договора, както и за прихващане с другите изплатени по същото дело адвокатски хонорари на адв.Г.. Съдът е посочил, че в Закона за адвокатурата е предвидена възможността клиентът и адвокатът до договарят възнаграждение, както като абсолютна сума, така и като процент 5 от определен интерес предвид изхода на делото, като законът допуска това да стане алтернативно или кумулативно. В представеН. договор за правна помощ е ясна волята на страните, че се договаря адвокатско възнаграждение в размер на 6000лв. и допълнително резултативно възнаграждение от 7.5% от размера на обезщетенияието. По възражението за прихващане със сумата от 6000лв., която е била платена по същия договор за правна помощ, съдът е посочил, че е неоснователно доколкото няма пречка да се договори кумулативно възнаграждение от абсолютна сума, платима при сключване на договора и резултативен хонорар, дължим след приключване на делото и получаване на обезщетенияието, поради което няма основание за приспадане на едното от другото, а се дължат заедно. Приел е, че дължимият резултативен хонорар в размер на 7,5%, уговорен в пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020г., следва да бъде определен върху сумата от 95 765,88 лв., представляваща главница в размер на 61 582,81 лв., ведно със законната лихва в размер на 17 863,84 лв. за периода 04.09.2020г.- 21.06.2023г. и неолихвяеми вземаН. /мораторни лихви, обезщетения. и т.н./ в размер на 16 319,23 лв., като същият възлиза на 7182,44 лв., поради което е уважил предявен. иск в посочеН. размер, а за разликата до предявен. размер от 7824,78 лв. го е отхвърлил.