Определение № 2827 от 23.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2827 гр. София, 23.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

ЯНКО ЯНЕВ

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20261000502500 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищеца – А. С. М., ЕГН **********, чрез адв. Й. срещу определение № 190 от 08.05.2026 г. постановено по т. д. № 20231400900063 по описа на Окръжен съд Враца, с което е допълнено в частта за разноските определение № 72 от 04.03.2026 г. по т.д. № 20231400900063 по описа на ВрОС за прекратяване на производството поради оттегляне на исковата молба и ищецът е осъден да заплати на ответника - „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД сумата от 3 374 евро(6 600 лева) с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

Частният жалбоподател/ищецът - счита, че обжалваното определение не е мотивирано и не е подкрепено с аргументи. Твърди, че съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, което противоречало на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата/ЗАдв/. На следващо място твърди, че липсвала преценка за обема и сложността на извършената дейност, както и конкретни мотиви за наличието на правна и фактическа сложност. Според частния жалбоподател, ответникът е подал единствено отговор на исковата молба, който бил сходен на депозирания по предходни дела, от което следвала и липсата на сложност за неговото изготвяне. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да остави без уважение искането му за присъждане на разноски за прекратеното производство. В условията на евентуалност моли да бъдат присъдени разноски под минимума предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2024 г., за възнаграждения за адвокатска работа вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Не претендира разноски за производството по частната жалба.

Насрещната страна по частната жалба/ответникът – „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД е подал в срок писмен отговор чрез адв. Т.. Счита, че 1 частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Твърди, че ответникът е депозирал отговор на исковата молба и е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, всички разноски свързани с предоставената адвокатска помощ се дължали на ответника при прекратяване на делото. В този смисъл е еднопосочно застъпено в практиката на ВКС – определение № 89 от 22.01.2010 г. по ч.т.д. 752/2009 г. по описа на ВКС, І т.о. и определение № 500 от 05.07.2012 г. по ч.гр.д. 282/2012 г. по описа на ВКС, ІV гр.о. Моли въззивния съд да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски за производството по частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

С определение № 72 от 04.03.2026 г. по т.д. № 63/2023 г. по описа на ВрОС, поради оттегляне на исковата молба е прекратено производството по делото. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила на 27.03.2026 г. Ответникът е подал в срок молба за допълване в частта за разноските на прекратителното определение, препис от която е връчен на ищеца. Ищецът е подал в срок писмен отговор на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, но не е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адв. възнаграждение.

За да присъди претендираните от ответника разноски за прекратеното производство по делото, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че съдът е пропуснал да се произнесе по искането на ответника за разноски. В депозирания отговор от ищеца на молбата по чл.

248, ал. 1 от ГПК се сочели неотносими обстоятелства, че не следвало да се увеличава адв. възнаграждение на ответника и следвало да се приложи чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Приел, че ищецът не е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляването на заплатеното от ответника адв. възнаграждение в размер на 6 600 лева, освен това същото била и в минималните размери установени от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатската работа.

Видно от приложените към отговора на исковата молба - фактура № 1160 и платежно нареждане за банков превод, се установява, че ответникът е договорил и заплатил по банков път на адв. Т., сумата от 6 600 лева с включен ДДС.

Ответникът има право на разноски за исковото производство, когато същите са сторени за извършени процесуални действия преди постановяването на определението за неговото прекратяване, когато същите са реално договорени, издадена е фактура за начислено ДДС и са релано заплатени по банков път, както е в настоящия случай.

Неоснователно е възражението в частната жалба, че съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, което противоречало на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата.

В процесната хипотеза съдът не определя размера на договореното адв. възнаграждение на ответника по делото. Всеки адвокат е свободен сам да определя размера на собственото си 2 възнаграждение за положения от него труд по конкретен правен спор, чрез неговото предварително уговаряне с клиента ангажирал да го консултира и защитава пред съда.

Ирелевантно за това производство са възраженията на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е изложил конкретни мотиви за фактическата и правна сложност на правния спор по оттеглената искова молба, респективно отговора на исковата молба подаден от ответника.

Дори и при най-внимателен прочит на възраженията на ищеца в писмения отговор по чл.

248, ал. 2 от ГПК, не може да се обоснове извод за наличието на възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адв. възнаграждение за исковото производство. Съдът не може да намалява уговореното адв. възнаграждение и не дължи излагане на правни доводи, когато страната не е направила своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение на противната страна в първоинстанционното производство по реда на чл.

78, ал. 5 ГПК.

Неоснователно е предявеното в условията на евентуалност искане от ищеца, за намаляване под минимума на заплатеното адв. възнаграждение на ответника за прекратеното производство. Това искане е направено за първи път с частната жалба и представлява ново искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което е направено след изтичането на срока за отговор на искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е преклудирано и не следва да се разглежда по същество.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 190 от 08.05.2026 г. постановено по т. д. № 20231400900063 по описа на Окръжен съд Враца, с което е допълнено в частта за разноските определение № 72 от 04.03.2026 г. по т.д. № 20231400900063 по описа на ВрОС за прекратяване на производството поради оттегляне на исковата молба и А. С. М., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД сумата от 3 374 евро(6 600 лева) с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 282, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4