Определение № 269 от 22.06.2026, Районен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. Кюстендил, 22.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Частно наказателно дело № 20261520200568 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213,ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба на Д. Д. Й., с ЕГН – ********** от гр. София срещу постановление от 24.03.2026г. по пр. преписка № 214/2026 г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил, за отказ да се образува досъдебно производство, потвърдено с постановление от 15.04.2026г. по пр.вх. №215/2026 г. по описа на Окръжна прокуратураКюстендил.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с жалбата и проучи поотделно и в съвкупност всички събрани по делото данни , намери установено следното :

Преписката е образувана по повод сигнали на Д. Д., в които се излагат твърдения за евентуално извършени престъпления от общ характер по чл. 286, ал.1 и чл. 290, ал.1 от НК. Според твърдяното в сигналите, конкретно посочени лица, служители на ОДМВР Кюстендил, давайки показания в хода на НОХД№165/2025 г. , по описа на КРС, са изложили неверни обстоятелства , касаещи жалб. Й. / подсъдим по НОХД№165/2025 г. на КРС/ и са го набедили в извършване на престъпление, за което знаят, че не е извършил.

Прокурорът е изложил подробни мотиви, обективиращи крайния му извод - да откаже да образува ДП, въпреки наличието на законен повод за образуване, по см. на чл. 208 от НПК. Според тези мотиви не са налице достатъчно данни по см. на чл. 211 от НПК за образуване на досъдебно производство и основният аргумент на прокурора е фактът, че свидетелските показания, които според сигналоподателя са неистински и го набеждават в извършване на престъпление , са дадени по неприключило производство.

Това постановление на РП–Кюстендил е потвърдено с постановление на Окръжна прокуратура – Кюстендил от 15.04.2026г. по пр.вх. №215/2026.

Съдът се запозна детайлно с всички доказателствени средства, събрани в хода на 1 проверката и ги съпостави с фактите изложени от жалбоподателя , при което намери, че при правилна преценка на тези факти прокурорът е достигнал до единствения възможен извод, че не е осъществен състав на престъпление, за което да може да се образува досъдебно производство.

Недоволен от потвърденото постановление останал жалбоподателят Й. жалба е предмет на разглеждане в настоящото производство.

, чиято

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на такава , срещу подлежащ на атакуване прокурорски акт, поради което и същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Прокурорът в постановлението си е направил пълен анализ на събраните по преписката данни, като е описал фактическа обстановка, която е възможно да се изведе от тези данни. Направен е обстоен анализ на доказателствата, който съдът споделя. Правните изводи , наложили да се постанови отказ за образуване на досъдебно производство,съдът споделя изцяло и не се налага да ги преповтаря.

От събраните в хода на предварителната проверка материали се установява, че жалбоподателят твърди извършено от полицейския служител Р*** Х*** престъпление по чл. 286 НК, изразяващо се в набедяване за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. В хода на проверката са снети обяснения от относимите лица, изискани са справки и документи от компетентни институции и е изяснена релевантната фактическа обстановка.

Както вече бе посочено, правилно прокурорът е приел, че макар да е налице законен повод по смисъла на чл. 208, т. 1 НПК, липсват достатъчно данни по чл. 211, ал. 1 НПК за извършено престъпление от общ характер.

Съгласно чл. 286, ал. 1 НК престъплението „набедяване“ е налице когато деецът съзнателно припише на невинно лице извършване на престъпление пред надлежен орган на властта. Субективната страна на престъплението изисква пряк умисъл, като деецът следва да съзнава както неистинността на твърденията си, така и невинността на набеденото лице, и да цели ангажиране на наказателната му отговорност.

В конкретния случай по материалите по преписката липсват данни, от които да може да се направи обоснован извод, че Р*** Х*** е действал със съзнанието, че Й. не е извършил престъплението, за което впоследствие е било образувано досъдебно производство. Напротив, събраните данни сочат, че действията и показанията на Х*** са били основани на неговото убеждение за наличие на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

Съществено значение има и обстоятелството, че по повод същите факти е било образувано досъдебно производство, повдигнато е обвинение и е внесен обвинителен акт в съда. Сам по себе си фактът на повдигане на обвинение и внасяне на обвинителен акт не доказва истинността на обвинението, но представлява обективно обстоятелство, което подкрепя извода, че не са налице данни за съзнателно набедяване от страна на соченото лице. Въпросът дали Й. е извършил престъплението по чл. 343б НК подлежи на разрешаване 2 единствено в рамките на висящото наказателно производство от компетентния съд.

Неоснователно е и твърдението, че евентуалната неистинност на показанията на Х*** автоматично обуславя съставомерност по чл. 286 НК. За ангажиране на наказателна отговорност по този текст е необходимо наличието на данни за съзнателно и целенасочено набедяване на невинно лице, каквито в случая не са събрани.

Съдът намира, че проверката е проведена всестранно, пълно и обективно, като са извършени всички необходими действия за изясняване на изложените в жалбата твърдения.

Фактическите и правните изводи на прокурора се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.

По отношение на твърдението за извършено престъпление по чл. 290 от НК , съдът намира следното :

От събраните по преписката данни не може да се направи обоснован извод за наличие на достатъчно данни за извършването и на това престъпление.

Обстоятелството, че между показанията на свидетелите, дадени в досъдебното производство, и показанията им при съдебното разглеждане на делото са налице определени противоречия, само по себе си не обосновава извод за осъществен състав на лъжесвидетелстване. Наличието на несъответствия между отделни разпити представлява въпрос на доказателствена оценка в рамките на наказателното производство, по което са дадени показанията, а не автоматично доказателство за съзнателно потвърждаване на неистина.

За съставомерността на деянието по чл. 290 НК е необходимо да са налице данни, че свидетелят съзнателно е потвърдил неистина или е затаил истина пред надлежен орган. В случая подателят на сигнала извежда твърденията си единствено от наличието на противоречия между различни по време показания, без да сочи обективни данни, позволяващи да се установи коя от версиите е невярна и дали евентуалната неистинност е резултат от пряк умисъл.

Следва да се отчете и обстоятелството, че към настоящия момент наказателното производство, в рамките на което са дадени показанията, не е приключило, като поради настъпили процесуални обстоятелства съдебното следствие е започнало отначало и предстои повторен разпит на свидетелите. При това положение достоверността на отделните доказателствени източници не е окончателно изяснена, а преценката относно наличието на съществени противоречия и тяхното значение принадлежи на решаващия съд по висящото наказателно дело.

На този етап не съществуват достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление по чл. 290 НК, а сигналът фактически изразява несъгласие с достоверността на свидетелски показания по висящо наказателно производство. Подобно несъгласие следва да бъде разрешено чрез процесуалните способи за проверка на доказателствата в рамките на същото производство, а не чрез образуване на отделно наказателно производство за лъжесвидетелстване.

3

Поради изложеното съдът приема, че прокурорът правилно е преценил липсата на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер и законосъобразно е отказал образуването на досъдебно производство.

Горното мотивира съда да потвърди атакуваното постановление.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. Д. Й., с ЕГН – ********** от гр. София и ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановление от 24.03.2026г. по пр. преписка № 214/2026 г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил, за отказ да се образува досъдебно производство, потвърдено с постановление от 15.04.2026г. по пр.вх. №215/2026 г. по описа на Окръжна прокуратура-Кюстендил.

Определението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4