Определение № 10312 от 07.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10312 гр. София, 07.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110144966 по описа за 2023 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Производството по делото е образувано по предявени от „................“ ЕАД срещу Б. Д.

Д., М. Б. П. и В. Б. К. кумулативно обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане от ответниците – при условията на разделна отговорност помежду им на суми в общ размер, както следва: сумата от 495,65 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ........................, с абонатен № ............, сумата от 70,98 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия, сумата от 33,39 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 6,95 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми се разпределят между отделените ответници, както следва:

1). Б. Д. – 6/8 части или следните суми: сумата от 371,73 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в .........................., с абонатен № ............, сумата от 53,22 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия, сумата от 25,03 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 5,19 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

2). М. Б. П. и В. Б. К. – по 1/8 част или следните суми: сумата от по 61,96 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в .........................., с абонатен № ............, сумата от по 8,88 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия, сумата от по 1

4,18 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от по 0,88 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на доставчик, от една страна и лицето Г. Е. А. и ответницата Б. Д. Д., в качеството им на съсобственици на имот, находящ се в ........................, с абонатен № ............, а с това и на потребители – клиенти за битови нужди, от друга страна, е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва се, че след смъртта на Г.

Е. нейни законни наследници са ответниците по делото Б. Д. Д., М. Б. П. и В. Б. К.. В исковата молба се излага, че съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от приложимите Общи условия, при смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. „................“ ЕАД твърди, че през релевантния период е доставил топлинна енергия до процесния имот, но ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „.............“ ЕООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите не са погасили в срок дължимите суми в общ размер от 606,97 лева, от които: 495,65 лева - главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 70,98 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия; 33,39 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 6,95 лева - лихва за забава за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Спрямо обема на правата си от процесния имот, респ. на наследствените такива от починалото лице, всеки от ответниците отговаря разделно – според съответната идеална част от общите задължения, както следва: ответницата Б. Д. за 6/8 части, а ответниците М. П. и В. К. – за по 1/8 част. Ищцовото дружество намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване исковата молба – 10.08.2023 г. до окончателното им изплащане. С тези доводи „................“ ЕАД обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В депозирана по делото писмена молба от 13.10.2023 г. ответникът В. Б. К. твърди, че е заплатил своята част от задължението по делото, поради което отправя искане за присъждане на минимален размер на юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.

Към молбата е приложено копие от заявление и фискален бон от 13.10.2023 г.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от ответницата М. Б. П., в който същата излага твърдения, че е заплатила своята част от 2 задължението по делото, поради което отправя искане за присъждане на минимален размер на юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца. Към молбата е приложено копие от заявление и фискален бон от 17.10.2023 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата Б.

Д. Д., чрез пълномощника й адв. И.Н., с който същата оспорва предявените срещу нея искови претенции като допустими, но по същество неоснователни. Оспорва основанието на исковете и съществуването на неформално облигационно продажбено правоотношение между страните с довод, че ответницата не е потребител на топлинна енергия, и конкретно собственик или вещен ползвател на имота. Възразява срещу начислените суми за периода месец пай – месец юни 2020 г. поради погасяването им с тригодишна давност. В отговора ответницата не оспорва по размер останалата част от претендираните вземания. Възразява срещу сумите за дялово разпределение, тъй като последното се извършва от трето лице – „.............“ ЕООД, а не от ищцовото дружество. Счита за недължими и начислените лихви за забава, освен поради акцесорния им характер и на самостоятелно основание – поради липсата на доказателства относно момента на публикуване от „................“ ЕАД в сайта на дружеството на фактурите. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете срещу ответницата за съответния период. Претендират се разноски.

С оглед изложените твърдения в отговорите на двама от ответниците, на ищеца следва да бъде дадена възможност да вземе становище по доводите за погасяване чрез заплащане претендираните от тях суми, като посочи налице ли е такова плащане и довело ли е същото до погасяване на процесните задължения в пълния им размер.

По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „.............“ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството, че за това лице съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца би възникнало вземане за обезвреда.

Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да бъде уважено. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни искове, както следва:

1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи – пълно и главно възникването и съществуването между него и ответниците (при съответните квоти) на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, обусловено от притежаването на правото на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер; наличието на основание за спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.

3

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили чрез плащане процесните вземания.

2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили чрез плащане процесните вземания.

По доказателствените искания:

Представените от страните: от ищеца – с исковата и уточнителната молба о 14.09.2023 г. и от ответниците В. К. и М. П. – към депозираните отговори писмени материали съдът намира за относими към предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Като относимо към предмета на спора и необходимо за правилното му разрешаване следва да бъде уважено искането на ищеца по чл. 186 ГПК.