Решение № 4768 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4768 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100513274 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника И. Г. П. срещу решение от 08.07.2025 г., поправено с решение от 24.10.2025 г., по гр.д. №72987/2024 г. на Софийския районен съд, 165 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на С. А. Н. на основание чл.45 ЗЗД сума от 230,15 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди над горницата от изплатеното застрахователно обезщетение от 189,85 лв. по застрахователна преписка №2219230200/513-24, образувана пред ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ във връзка със сключена застрахователна полица №221923087626, със срок на валидност от 15.12.2023 г. до 14.12.2024 г., до размера на претърпените имуществени вреди, причинени на 25.02.2024 г. по входна врата на ап.9 във вх.**** в ж.к. „Люлин“ в гр. София, от замерянето и от ответницата с циментови тухли, изразяващи се в повреди по панта, брава и лицевата страна на вратата, ведно със законната лихва от датата на съдебно сезиране - 09.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, сума от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от поставянето от ответницата на стълбищната площадка до входната врата на ап.9 във вх.**** в ж.к. „Люлин“ в гр. София, на ръкописни бележки с обидно и нецензурно съдържание, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане - 25.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както ищецът и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице причинно-следствена връзка между извършеното плащане по процесната фактура за ремонт на повредена врата и соченото увреждане. Поддържа, че съдът е допуснал нарушение при преценката на свидетелските показания, тъй като разпитаният по делото свидетел е заинтересован от изхода на спора, както и че по делото липсват доказателства за 1 сочените неимуществени вреди. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С. А. Н. в срока за отговор по чл.263 ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради следното:

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ал.1 ЗЗД включва: противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, т.е. в тежест на ищеца е да установи наличие на противоправно действие или бездействие, както и че то е причинило вреда, и да установи причинна връзка между противоправното поведение на ответника и вредоносния резултат. Причинната връзка не се предполага, а трябва да бъде доказана.

По делото не е спорно и е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 25.02.2024 г. ответникът е увредила входната врата на апартамента на ищеца, както и че е автор на ръкописни бележки с обидно съдържание, поставяни пред входната врата на ищеца, считано от 25.02.2024 г., т.е. противоправното поведение на ответника и претърпените от ищеца имуществени вреди са установени, спорно е наличието на причинно-следствена връзка между деянията и сочените имуществени и неимуществени вреди, респ. и размерът на последните.

Представените по делото писмени доказателства /писмо от застрахователя, фактура №769/25.11.2024 г. и преводно нареждане за кредитен превод от 26.11.2024 г./, както и показанията на разпитания по делото свидетел установяват при условията на пълно и главно доказване, че в резултат на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в увреждане на входната врата на апартамента на ищеца, последната е извършила разходи за ремонт на увредената врата в размер на сумата от 420,00 лв., от които застрахователят и е възстановил сумата от 189,85 лв. или размерът на вредите е 230,15 лв. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на свид. Н., отчитайки евентуалната му заинтересованост в хипотезата на чл.172 ГПК, с оглед родствената му връзка с ищеца.

Показанията на свид. Н. обаче са задълбочени, последователни, базирани на непосредствени възприятия и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства във връзка с ремонта на процесната входна врата.

Разпоредбата на чл.39 ал.1 КРБ прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго /ал.2/, изразяването и 2 разпространяването на мнение не е противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството и.

Както вече бе посочено по-горе, по делото е установено авторството на процесните ръкописни бележки с обидно съдържание, поставяни пред входната врата на апартамента на ищеца. Употребените от ответника в процесните бележки изрази безспорно са изключително обидни, позорящи и засягат честта и достойнството на ищеца като личност и я злепоставят пред съседите в жилищната сграда.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, необходими за ангажиране отговорността на ответника по отношение на сочените неимуществени вреди. Причинените вреди и причинно-следствената им връзка с деянието се установяват от показанията на разпитания по делото свид. Н., които съдът кредитира изцяло като задълбочени, логични и в резултат на непосредствени впечатления, отчитайки, както вече бе посочено, евентуалната му заинтересованост в хипотезата на чл.172 ГПК, с оглед родствената му връзка с ищеца.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти.

Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

При определяне на обезщетението настоящият съдебен състав съобразява естеството на извършеното деяние – писмени бележки, поставяни пред входната на врата на апартамента на ищеца, т.е. достояние са на немалък кръг от хора, възрастта на пострадалото лице, негативното отражение на извършеното в психо-емоционален план, резултат от извършения деликт, отражението в личен план. Същевременно съдът отчита и фактът, че разпространените обидни твърдения са засегнали и личното усещане за чест, достойнство и справедливост на лицето и като цяло няма данни да е с дълготраен характер. При определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелствата, че липсват доказателства изживените нервно-психическо напрежение и притеснения да са в значителна степен, тъй като не са довели до болестни изменения в психиката на ищеца, а са преживени само негативни усещания и неудобства. Липсват категорични доказателства за обективни прояви на психическия тормоз и стрес. При определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразена и социално икономическата обстановка в страната и условията на живот за определяне на справедливо обезщетение, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване, каквато не е целта на закона. С оглед на изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата от 2000,00 лв.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във възззивното производство в размер на сумата от 409,03 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №13303 от 08.07.2025 г., поправено с решение 3

№19206 от 24.10.2025 г., постановено по гр.д. №72987/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав.

ОСЪЖДА И. Г. П., EГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на С. А.

Н., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 409,03 евро, представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4