Решение № 1055 от 02.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1055 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100509475 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 7453 от 01.07.2022 г. по гр.д. № 74690/2021 г. по описа на СРС, 177 с-в, е признато за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес гр.

София, бул. ****, дължи на ЗАД А. АД, ЕИК **** с адрес гр. София, ул. **** на основание ч 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД сумата в размер на 304.77 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение във връзка със застрахователно събитие, настъпило на 24.03.2016 г., около 22.30 ч. на „Околовръстен път“ на гр. София, от с. Мировяне към с. Мрамор пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участие на лек автомобил марка Опел“, модел „Вектра“ с peг. № СВ **** АМ, който попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие - дупка - вдясно на платното за движение и сумата от 10.00 лева - ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху общата сума от 324,77 лева от 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

С постановеното решение е признато за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес гр. София, бул. **** дължи на ЗАД А. АД, ЕИК **** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 98,97 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 09.04.2018 г. до 09.04.2021 г.

Решението е обжалвано от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление- София с основни доводи, че е неправилно, постановено е 1 в противоречие със събраните по делото доказателства, в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Заявява, че неправилно съдът е приел, че в производството са доказани фактите относно настъпване на покрит застрахователен риск, при който на ищеца са били причинени описаните вреди, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение. Прави възражение, че не следва да бъде ангажирана отговорността му, тъй като не носи вина за произшествието и причинените вреди; освен това е установено поведение на водача на лекия автомобил, с което е съпричинен вредоносния резултат, поради което определеното застрахователно обезщетение следва да бъде намалено.

Моли, постановеното решение да бъде отменено като неправилно, а предявените искове-отхвърлени като неоснователни. При условията на евентуалност моли за намаляване присъжданото обезщетение за вреди при съобразяване съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗАД А. АД не подава отговор и не изразява становище по въззивната жалба.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 177 състав, решение за валидно, допустимо и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД.

В чл. 410 от КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 от ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 от КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора 2 на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) е възложила да поддържат в изправност пътища - част от републиканската пътна мрежа, и носи отговорност за бездействията на тези лица. АПИ като признато от правото за юридическо лице не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез своите органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от агенцията работа. В този смисъл ищецът иска да бъде ангажирана гаранционната отговорност на агенцията по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД като собственик на процесния път за виновното поведение на съответни физически лица, на които им е възложено да поддържат в изправност пътищата от републиканската пътна мрежа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

От приетата като писмено доказателство по делото застраховатена полица се установява, че към датата на процесното ПТП – 24.03.2016 г. между ищеца и собственика на лек автомобил л.а. „ марка Опел“, модел „Вектра“ с peг. № СВ **** АМ е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско” и „Злополука“, с валидност на полицата от 12.06.2015г. до 11.06.2016 г.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на 3

САТЕ, чийто изводи настоящата инстанция изцяло възприема по реда на чл.202 ГПК се установява, че ПТП е настъпило в резултат на ПТП причинено в резултат на преминаване на лекия автомобил през необезопасена и несигнализирана дупка в дясно на пътното платно с широчина 0.80 м., дължива 1.0 м. и дълбочина 0.15 м.

Доводите на ответника за недоказаност на механизмът на настъпване на ПТП съдът намира за неоснователни. Чрез представения пред първата инстанция Протокол № 761738 от 25.03.2016 г., се установява, че на 24.03.2016 г. в 22:30 часа служител на МВР е посетил процесното местопроизшествие и е установил, че по околовръстен път - София, с посока от с. Мировяне към с. Мрамор на около 1 км. от разклона за с.

Мировяне процесният автомобил е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка в дясно на платното за движение, широка 80 см., дълга 1 м. и дълбока 15 см., вследствие на което е реализирал щети.

Чрез представения пред първата инстанция опис на претенция се установява, че за ремонт са определени следните увреждания по автомобила: предна и задна дясна гума - за подмяна и предна и задна дясна лети джанти с леки деформации.

С Писмо № Л-4687 от 04.05.2016 г. ищецът е поканил ответника да му заплати сумата от 314,77 лева. Установено е получаването му от ответника на 11.05.2016 г.

Чрез констатациите на приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП съответства на описания в процесния протокол за ПТП, че причинените на автомобила щети са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че сумата, необходима за отстраняването им възлиза на 490,06 лева.

Неоснователни са наведените доводите на жалбоподателя във връзка с протокола за ПТП. Съгласно съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК /решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1 506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05.

2009 г. по т.д № 768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т.д.№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др./, която се възприема от настоящия състав, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК - и със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр. В процесния 4 протокол за ПТП в предвидената за това графа е отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител, предвид което същият се ползва с материална доказателствена сила относно възприетите от съставителя му обстоятелства, свързани с произшествието, удостоверени в него.

Посоченият в протокола за ПТП механизъм напълно кореспондира с ангажираните от ищеца доказателства. Графа „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ на обсъждания протокол е надлежно попълнена, като в същата изрично е посочено, че произшествието се е реализирало в необезопасена и необозначена дупка, чието конкретно местонахождение е отразено в обективираната в него схемата на ПТП.

Неотносимо към предмета на делото е липсата на снимков материал от произшествието. Въззивният съд не споделя довода на въззивника, че поради липса на снимков материал, фактите по делото са недоказани. Фактическият състав на чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД е установен и доказан по делото с други доказателства. В закона няма ограничение на доказатествените средства, които могат да се използват за установяване на пртоивоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка.

Обстоятелството, че не се установява по делото скоростта на движение на водача на лекия автомобил не води до извод, че същият е карал с превишена или несъобразена скорост, с което да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване, което въззивният съд счита, че се поддържа с въззивната жалба с оглед твърдението за недоказана скорост на движение на процесния авомобил. Възражението за съпричиняване е недоказано по делото, като не са искани и събиране доказателства в тази насока, а доказателствата тежест да го установи при пълно и главно доказаване се носи от ответника и при прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, СГС стига до правния извод, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат.