Решение № 113 от 27.06.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Севлиево, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20224230100633 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД срещу С. К.

И. и М. Й. Д., с която са предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД, че ответниците дължат солидарно на ищеца по договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2020 г., сумата 9 888,02 лева – главница, сумата 746,49 лв. – договорна (възнаградителна лихва) за периода 11.10.2020 г. до 29.09.2021 г., сумата 28,91 лв. – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 11.10.2020 г. до 29.09.2021 г. и сумата 390,56 лв. – разсрочена договорна лихва за периода от 10.04.2020 г. – 10.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 07.140.2021 г. по ч.гр.д.№ 1189/2021г. на Районен съд Севлиево.

Ищецът твърди, че с договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2020 г. е предоставил на ответницата С. К. И. сума в размер на 10 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца считано от датата на неговото усвояване, като ответницата се задължила да погасява кредита на равни месечни вноски на 10-то число от месеца, съгласно приложения към договора погасителен план. Ищецът твърди, че с договора е уговорено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, като е указано, че максималният размер, до който може да достигне лихвения процент в резултат от неизпълнение на Условията е променлив лихвен процент, приложим по стандартни 1 потребителски кредити, в размер на референтен лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,300 %. Ищецът твърди, че за задълженията на ответницата солидарно се е задължила да отговаря в качеството си на поръчител на другата ответница М. Д., като към датата на сключване на договора за кредит „Банка ДСК“ АД е сключила договор за поръчителство с М. Д., който обезпечава изпълнението на договора за кредит на ищеца със С. И.. Сочи се, че съгласно извлечение от сметка, уговореният кредит е усвоен на 10.02.2020 г. и сумата е преведена по разплащателната сметка на ответника. Поддържа се, че поради обявеното извънредно положение във връзка с КОВИД – пандемията на 22.05.2020 г., с ответника е подписано Допълнително споразумение към договора и е уговорен гратисен период от 6 м. за заплащане на лихва и главница, който се прилага от 10.04.2020 г., а срокът за погасяване на кредита се удължава с 6 месеца и става 10.08.2030 г. Твърди се, че размерът на лихвения процент се е запазил за оставащия срок на договора – 7,99 % годишно и във връзка със споразумението е отсрочена договорна лихва в размер на 390,56 лв. натрупана за периода 10.04.2020 г. – 10.09.2020 г. Ищецът поддържа, че в срока за издължаване на кредита и въпреки предоставеното облекчение в заплащането му, е допуснато забавяне на задължението за връщане на кредита на месечни вноски на определените падежи и размер. Сочи, че в чл. 18.1 от общите условия към кредита е предвидено, че при забавяне на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата определена в договора (10-то число) частта от вноската, представляващо главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като неизпълнението е продължило до датата на подаването на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изп.лист на 30.09.2021 г., до който момент се начислявала лихвената надбавка за забава върху просрочената главница. Ищецът поддържа, че е обявил кредита за предсрочно изискуем на 30.09.2021 г., и на същата дата е подадено заявлението по чл. 417 ГПК, като така е изпълнено изискването на чл. 60 ЗКИ. Ищецът моли съда да уважи предявените искове и да присъди сторените по делото разноски.

Ответникът С. К. И., чрез назначения си особен представител – ** С., депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Заявява възражение, че ищецът не твърди и не доказва, че представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което би го определило като кредитор по смисъла на чл., 9, ал. 4 ЗПК. В отговора се релевират доводи, че по делото няма данни усвоен ли е кредита, кога и в какъв размер, няма данни има ли погасени и непогасени месечни вноски, техния размер и брой, за какъв период от време. Излагат се съображения за недействителност на договора, поради противоречие с разпоредби на ЗПК, като в представения от ищеца договор за кредит не е посочен нито постоянния, нито настоящия адрес на потребителя, липсва 2 индивидуализация на кредитополучателя, липсват и съществени реквизити на договора – чл. 13 не е посочен мобилен телефон, а на ред 39 от стр.1 е добавен текст, неясно от кого и кога, с химикал, с цифри – надбавка в размер на 13.30 %. Сочи се, че в договора представен от ищеца не се съдържал погасителен план, а по делото били представени погасителни планове, не било цитирано в договора „Приложение“ № 1 и погасителният план не бил посочен като неразделна част от договора за кредит съобразно чл. 21 от договора. Ответникът поддържа, че договорът за кредит противоречи и на императивното изискване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което бил недействителен.

Излагат се съображения и за наличие на неравноправни клаузи в договора, сочи се, че договорът е бланков и не е бил предмет на предварително договаряне между страните, както и че липсва ясно разписана методика за формиране на годишния лихвен процент.

Ответникът, чрез назначения си особен представител, навежда доводи, че липсва надлежно уведомление за предсрочна изискуемост, като в поканата по реда на чл. 47 ГПК липсвало описание на падежа, размера на вноските, лихвите или заемните такси или размера на дължимото, разбито по пера. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Ответникът М. Й. Д., чрез назначения си особен представител – ** Р., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че в процесният договор липсвали индивидуализиращи кредитора белези, като в Търговския регистър и РЮЛНЦ такъв субект не съществувал, сочи че договорът за поръчителство бил бланкетен. Поддържа, че поръчителят не бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, като в поканата се твърди, че М. Д. била в забава за погасяване на някакви свои задължения по сключен с „Банка ДСК“ договор за кредит, какъвто не съществувал. Излагат се съображения, че по делото липсвали доказателства Банката да е изпълнила задълженията си по чл. 5, ал. 1 – ал. 6 от ЗПК и потребителят да е получил стандартен европейски формуляр, изготвен съгласно ЗПК.

Ответникът, чрез особения си представител, поддържа, че представеният договор бил бланков и не е бил предмет на предварително договаряне между страните и че ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, като съществува и дописване на ръка. Посочено е, че липсвала ясно разписана методика за форМ.не на годишния лихвен процент. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Приет е като писмено доказателство по делото Договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2020 г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД отпуска на кредитополучателя С. К. И. кредит за текущо потребление в размер на в размер на 10 000 лева със срок на издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Съгласно чл. 7 от договора, падежна дата за издължаване на месечните 3 вноски е 10 –то число на месеца. Съгласно чл. 8 от договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7,99 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,150 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,840 %. Съгласно чл. 9 от сключения договор, годишният процент на разходите по кредита е 9, 36 % ГПР, който може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. В чл. 18.1 от ОУ е предвидено, че при забавяне на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл. 18.2 от ОУ, при допусната забава с плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем.

По делото е представен договор за поръчителство от 01.02.2020 г., по силата на който М. Й. Д., в качеството й на поръчител по сключения договор за кредит за текущо потребление се е задължила да обезпечава изпълнението на задълженията на кредитополучателя С. К. И. към „Банка ДСК“ ЕАД.

По делото е представен погасителен план, в който са обективирани дължимите суми по месеци за главница, лихва и застраховка.

По делото е представено допълнително споразумение между ищеца и С. К. И. от 29.04.2020 г. към Договор за потребителски кредит от 10.02.2020 г., съгласно което поради обявеното извънредно положение във връзка с КОВИД – пандемията е уговорен гратисен период от 6 месеца за заплащане на лихва и главница, който се прилага от 10.04.2020 г., а срокът за погасяване на кредита се удължава с 6 месеца и става 10.08.2030 г. Съгласно споразумението, размерът на лихвения процент се е запазил за оставащия срок на договора – 7,99 % годишно.

По делото е представено допълнително споразумение между ищеца и М. Й. Д. от 29.04.2020 г. към Договор за потребителски кредит от 10.02.2020 г., съгласно което поръчителят се съгласява с догорения между кредитора и кредитополучателя гратисен период и задълженията, произтичащи от него.

От представените по делото два броя уведомления /л. 9 и л. 12/, се установява, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.

От заключението на ССчЕ, се установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя С. К. И. на 10.02.2020 г. чрез превод в размер на 10 000 лв. по банковата сметка на кредитополучателя № 26355700. Задължението на кредитополучателя към датата на изготвяне на заключението е 9888,02 лв. – главница, 4

746, 49 договорна лихва за периода от 11.10.2020 г. до 29.09.2021 г., 28,91 лв. – надбавка върху просрочената главница от 11.10.2020 г. до 29.09.2021 г., 390, 56 лв. – разсрочена договорна лихва от 10.04.2020 до 10.09.2020 г. Вещото лице е посочило, че кредитът е сключен при лихвен процент 7,99 %, като за периода от сключването на договора за кредит до датата на подаване на заявлението по чл. 417 са настъпили следните промени: от 15.07.2020 г. – 9,97 %, от 15.01.2021 г. – 7,95 %, от 15.07.2021 г. – 7,93 %.

Настоящият съдебен състав кредитира приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не е оспорено и от страните в производството и съответства на останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът основава вземанията си на приложения към исковата молба договор за кредит за текущо потребление . По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на валиден договор за банков кредит, обезпечен с валиден договор за поръчителство в тежест на кредитополучателя и поръчителя е възникнало задължение за връщане на заетата сума в размер на процесната, както и за заплащане на договорна лихва и такси по договора в претеднираните размери. В тежест на ищеца е да докаже и, че поради неплащане на месечни вноски, е настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, за което надлежно е уведомил ответниците.