Решение № 14468 от 23.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14468 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20211110127122 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация-Враца” ЕАД срещу Д. В. Т., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 209,68 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 30.11.2017 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 32,09 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2017 г. до 01.09.2020 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата Д. В. Т. била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Враца“ ЕАД на потребители в гр. Враца, приети с Решение по т. 1 от Протокол от 02.10.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация-Враца“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ – 004 от 07.01.2008 г. на ДКЕВР. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 33, находящ се в гр. Враца, АДРЕС, през периода от 30.11.2017 г. до 30.06.2020 г., но не бил заплатила цената на същата.

Въпреки многократните покани, до настоящия момент задълженията не били заплатени. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 410 ГПК от 14.01.2021 г. по ч. гр. д. № 51748 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Д. В. Т. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. И. Н..

Процесуалният представител оспорва исковете по основание, но не и по размер. Оспорва ответницата да е титуляр на право на собственост или вещно право на ползване върху имота през исковия период. Твърди, че по делото не били представени никакви доказателства в тази насока. Оспорва между ищеца и ответницата да са съществували облигационни отношения през процесния период. Твърди наличието на противоречие между Закона за защита на потребителите и Закона за енергетиката, като предимство имал първият. Съгласно чл. 62 ЗЗП ответницата не дължала заплащане на топлинна енергия, която не била поръчала.

Оспорва и акцесорната претенция за лихва за забава, тъй като не било доказано поставянето на ответницата в забава по отношение на претендираната главница. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на дължимото за настоящото и за заповедното производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация-Враца” ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответницата Д. В. Т., редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от адв. Н., в която моли съда да отхвърли изцяло предявените искове по съображения, изложени в отговора на исковата молба, които поддържа изцяло. Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, пренос на топлинна енергия и други дейности и услуги, обслужващи основните дейности, както и всяка друга дейност, която не е забранена от закона.

От приет по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот ********************************** г. по описа на нотариус Р. С., с район на действие Врачански районен съд, се установява, че на 26.09.1991 г. Л.И.Б. дарила на дъщерите си – ответницата Д. В. Т. и Г. В. Т. процесното жилище, като дарителката си запазила правото, докато е жива, да ползва и живее в стаята (спалнята), както и наравно с надарените да 2 ползва сервизните помещения. По делото не се установява през процесния период правото на собственост да е било прехвърлено от ответницата или да е било учредено вещно право на ползване в полза на трето лице.

Приети са като доказателство Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Враца“ ЕАД на потребители в гр. Враца, приети с Решение по т. 1 от Протокол от 02.10.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация Враца ” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-004 от 07.01.2008 г. на ДКЕВР, на основание чл.

150, ал. 1 ЗЕ. По делото няма данни ответницата да е изразила несъгласие с тях и да е предложила на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация Враца” ЕАД. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия купувачите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли, а дължимата сума от изравнителните сметки – в 30-дневен срок след датата на издаване на дебитни известия. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидена възможността купувачите да предявяват възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли. Съгласно ал. 6 на чл. 32 от общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 1, купувачите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) и Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Враца“ ЕАД на потребители в гр.

Враца, приети с Решение по т. 1 от Протокол от 02.10.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация Враца ” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-004 от 07.01.2008 г. на ДКЕВР.

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ:

Основният спорен въпрос, който е от съществено значение за изхода на делото, е имала ли е ответницата качеството „клиент на топлинна енергия“ през исковия период за процесния имот. Съдът намира, че на този въпрос следва да бъде отговорено положително, като съображенията за това за следните. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия 3 и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия. Следователно, по правило страна (купувач) в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди са собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху топлоснабдения имот и те дължат цената на доставената топлинна енергия. При определени условия съгласно задължителната съдебна практика клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тези въпроси са разгледани в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, ВКС.

Когато върху имота има учредено вещно право на ползване, се поставя въпросът как се разпределя отговорността за задълженията за топлинна енергия между собственика и вещния ползвател на топлоснабдения имот. Законът не урежда солидарната им отговорност, поради което ищецът следва да потърси вземането си от един от тях. В съдебната практика се приема, че в този случай клиент на топлинна енергия и страна в облигационното отношение с топлофикационното дружество пак по правило следва да е титулярят на вещното право на ползване. И това е така, защото съгласно чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на имота. Вещното право на ползване дава изключително право на титуляря му да владее и ползва имота, като лишава собственика от тези правомощия и той остава притежател само на т. нар. гола собственост.

Следователно, след като само вещният ползвател извлича ползите от вещта, е оправдано именно той да понесе цялата тежест във връзка с ползването й. В подкрепа на това становище е и разпоредбата на § 1, т. 2а ДР ЗЕ, която предвижда, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Когато обаче собственикът не е лишен от своите правомощия да владее и ползва имота, както е в настоящия случай, тогава е налице изключение от цитираното по-горе правило и отговорност за натрупаните задължения за топлинна енергия следва да носи именно той. По делото безспорно се установява от представения по делото нотариален акт за дарение, че ответницата, заедно със своята сестра, са придобили правото на собственост върху процесното жилище. Направените в отговора на исковата молба възражения, че ответницата не била собственик на имота, са неоснователни. Дарителят Лиляна Брънзова действително си запазила пожизненото право на ползване, но само върху една стая от процесното жилище и сервизните помещения и то наравно с дарените – нейни деца. Ответницата по никакъв начин не е била лишена от ползването на имота и не може да се каже, че същата е била притежател само на т. нар. гола собственост. Следователно, няма основание Д. Т. да бъде освободена от отговорността да заплаща разходите, свързани с ползването на имота, включително за потребената топлинна енергия, пропорционално на квотата й в собствеността. Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба не може да бъдат приети.

В нотариалния акт за дарение не е посочено при какви квоти е прехвърлено правото на 4 собственост върху процесното жилище в полза на ответницата и нейната сестра. С оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. В настоящия случай няма данни, а и твърдения частите на двете съсобственици да са различни от предвиденото в закона. Следователно, всяка от сестрите притежава по ½ идеална част от имота, колкото е претендирана от ищеца в настоящото производство.

По отношение на възражението, наведено в отговора на исковата молба, че ответницата не дължала претендираните суми, тъй като представлявали стойност на непоискана услуга, съдът намира следното. Както отмененият Закон за енергетиката и енергийната ефективност в чл. 108, така и сега действащият Закон за енергетиката дават право на етажните собственици да се откажат от ползването на централно отопление, но като се вземат предвид особеностите на заварените топлоснабдени сгради. Титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Дори в процесното жилище да не се ползва топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване, ответницата като съсобственик на имота остава клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК, ВКС е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62, вр. § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.