Определение № 267 от 19.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. Велико Търново, 19.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20254100500126 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Депозирана е частна жалба от А. М. М. от гр. Г. О. срещу Определение № 1856/19.12.2024 г., постановено по гр. д. № 2728/2024 г. по описа на РС – Горна Оряховица, с което е оставена без уважение молбата на М. по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ за производството по делото.

Поддържат се оплаквания за неправилност на определението и искане за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК с довод, че съдът не е съобразил всички относими обстоятелства и най-вече кредитната задлъжнялост на ищеца.

Великотърновският окръжен съд, като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното :

Частната жалба Определение № 1856/19.12.2024 г., постановено по гр. д. № 2728/2024 г. по описа на РС – Горна Оряховица е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред районния съд е образувано по предявени от А. М. М. от гр. Г. О. срещу “Неткредит“ ООД и „Кредит Гарант БГ“ ООД субективно съединени искове за прогласяване за недействителни/нищожни сключени договори: за заем от 3000 лв. /с първия посочен ответник/ и договор за предоставяне на гаранция по заема /с втория ответник /.

След оставяне на исковата молба без движение с указания да бъде внесена ДТ в размер на 312,48 лв., е заявено искане за освобождаване на ищеца от внасяне на ДТ на основание чл.

83, ал. 2 от ГПК. Към искането е представена декларация, според която ищецът е едночленно семейство, няма здравословни проблеми, не притежава недвижими имоти, моторни превозни средства, дялове, акции, облигации, не получава дивиденти. Декларирал е, че получава трудов доход в месечен размер от 2500 лв., както и че има задължения към кредитни институции, вкл. банки в общ размер 92 500 лв., по които месечните му задължения са в размер на 3000 лв., които не успява да покрива с получавания месечен доход.

При така установеното районният съд е приел, че с оглед ниския размер на ДТ /една трета от минималната за страната работна заплата/ и получаваните трудови доходи, ищецът би могъл да заплати дължимата ДТ. По твърдението в декларацията за кредитни задължения излага съображения, че не е доказано разходването на получените в заем суми преди 1 предявяване на иска.

В частната жалба се поддържа, че изводът на съда за освобождаване от заплащането на ДТ се предпоставя единствено от липсата на достатъчно средства на ищцовата страна да я заплати преди и към момента на предявяване на иска съобразно релевантните за това обстоятелства, посочени в чл. 83, ал. 2 от ГПК. В случая, посредством представената декларация молителят е установил да няма каквото и да е имущество и достатъчно доходи към датата на предявяване на иска и това е достатъчно основание той да бъде освободен от заплащане на ДТ, независимо от размера й и независимо от това, че получава заплата, тъй като единственият му доход не може да покрие месечните му задължения по кредити.

Изтъква се ново съображение – че ищецът е страна по множество дело. Тъй като се намира в изключително тежко материално положение и изплащането на ДТ по иска - независимо от размера й, е непосилно за него.

Настоящата инстанция намира частната жалба за частично основателна.

Съгласно разп. на чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът извършва преценката си по искане за освобождаване от заплащане на ДТ освен на база доходите и имуществото на ищеца, още и на база неговите възраст, здравословно състояние, семейно положение и трудова заетост, както и на други констатирани обстоятелства. Съгласно константната съдебна практика от значение е и размера на ДТ, която дължи. Ето защо и с оглед установеното в случая, че ищецът е едночленно семейство - т.е. без задължения за издръжка към трети лица, в трудоспособна възраст - на 24 години, не страда от заболявания, реализира доход от трудово правоотношение в размер на 2500 лева, като съобрази и размера на дължимата се в случая ДТ /312,48 лв./, въззивният съд намира, че преценката на районния съд да не е налице основанието по чл. 83, ал. 2 от ГПК за пълно освобождаване от внасянето на ДТ е правилно.

Неправилно обаче районният съд не е взел предвид декларацията в частта за задълженията на ищеца към кредитни институции, а ако е имал съмнение в нейната достоверност – не е извършил проверка, както е сторил за другите обстоятелства и както самият ищец е поискал в молбата си. Следва наличието на задължения за погасяване на кредити към банки и други финансови институции да се съобрази на база декларираните данни. Доколкото обаче самият ищец се е поставил с обективна невъзможност да посреща разходи и същият няма пречка да работи допълнителна, за да може да се справя с тях, не са налице основания за пълно освобождаване от ДТ, като ищецът следва да заплати половината от дължимата държавна такса в общ размер от 156,24 лева. Във връзка с твърденията за водени множество дела не са представени доказателства нито за този факт, нито за размера на разходите по този повод, но същите биха били неотносими към настоящото производство.

По горните съображения обжалваното определение следва да бъде частично отменено, като бъде уважена молбата за освобождаване от ДТ за горницата на 156,24 лева до дължимия размер на ДТ.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1856/19.12.2024 г., постановено по гр. д. № 2728/2024 г. по описа на РС – Горна Оряховица, в частта, с която е оставена без уважение молбата на А. М. М. от гр. Г.О. по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ за производството по делото за сумата от 156,24 лева като част от размера на дължимата ДТ от 312,48 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА А. М. М. от гр. Г. О. от внасяне на част от държавна такса по гр. д. № 2728/2024 г. по описа на РС – Горна Оряховица -за сумата от 156,24 лева общо по двата предявени иска.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му обжалвана част.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3