Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2777 от 22.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2369/2026
Вид
Определение № 2777
Подписан
22.10.2026
В сила
22.10.2026
Състав
Величка Белева, Надежда Дзивкова, Борис Попов

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2777 гр. Пловдив, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Борис Попов като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300502369 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на К. Д. К. срещу Определение № 11 018 от 03.09.2026 г., пост. по гр.д.

№ 2 910/2025 г. по описа на РС - Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 76 107/28.07.2026 г. за отмяна на постановеното по първоинстанционното делото Решение № 3 690/17.07.2026 г. в частта за разноските - присъдените такива на ответниците по спора „ Кредисимо „ ЕАД и „ Ай Тръст „ ЕООД.

С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК.

Ответниците по частната жалба не са депозирали отговори на същата.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С постановеното по първоинстанционното дело Решение № 3 690/17.07.2026 г. са отхвърлени изцяло предявените от К. Д. К. обективно субективно съединени искове както следва: За признаване за нищожен/недействителен на сключения с „ Кредисимо „ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2311631/20.11.2020 г. и за Осъждането на дружеството да заплати/върне на К. недължимо платена от него / поради възведената нищожност /недействителност / възнаградителна лихва по договора в размер на 25,56 евро /; За признаване за нищожен на сключения с Ай Тръст „ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 20.11.2020 г. по казания договор за кредит и за Осъждането на дружеството да 1 заплати/върне на К. недължимо платени от него по договора за поръчителство 50 лева. С оглед така постановения резултат, с решението ищецът е осъден да заплати на ответниците Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД направените от тях деловодни разноски в размери съответно 255,65 евро / възнаграждение за експертиза и юрисконсултско възнаграждение / и 102,26 евро / само юрисконсултско възнаграждение /. За отхвърлянето на исковете съдът е приел, че ищецът нито е сключил процесните договори, нито е престирал плащания по тях.

Решението е влязло в сила като необжалвано.

С Молба вх. № 76 107/28.07.2026 г. ищецът е поискал от съда да отмени решението си в частта досежно присъдените на ответните дружества разноски. Изложени са доводи за недължимост на разноски в полза на ответниците поради осигурената с Директива 93/13 защита на потребителския интерес, като е извършено позоваване на решението на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела С - 224/19 и С - 259/2019.

Молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК е оставена без уважение с Определението № 11 018 / 03.09.2026 г. - предмет на настоящата въззивна проверка.

В частната жалба се поддържат същите доводи за недължимост на разноски на ответниците.

Същата е неоснователна.

Съгласно Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по дело С-714/22 на СЕС, разпоредбите на посочената Директива не допускат национална правна уредба, „която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично - с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми“, като това е така защото „ възлагането в тежест на потребителя - ищец да заплати разноските в производство, в което той търси защита срещу неравноправни клаузи, ще има върху него и върху потребителите изобщо възпиращ ефект да търсят защита на потребителските си права по съдебен път.

Съпоставяйки мотивната част на първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете със съдържанието на Решението на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела С - 224/19 и С - 259/2019, се установява, че последното е в случая неприложимо. Тълкуването на СЕС има предвид случаи, в които обусловения от наличието на неравноправни клаузи осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД е само частично неоснователен и частичната му неоснователност е поради затруднението на потребителя да определи точния размер на платените без основание суми, т.к. не може да разграничи коя част 2 от всички престирани от него плащания по облигациите са въз основа на неравноправните клаузи. В случая исковете са изцяло отхвърлени, т.к. процесните договори не са сключени от потребителя, нито последният е престирал плащания по тези договори, поради което и неравноправност на договорите, респ. на отделни техни клаузи, не е обсъждана.

В горния смисъл и изложените в обжалваното определение мотиви за отхвърляне на молбата вх. № 76 107/28.07.2026 г. по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

Поради което определението е правилно, частната жалба срещу него се оставя без уважение като неоснователна.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на К. Д. К. срещу Определение № 11 018 от 03.09.2026 г., пост. по гр.д. № 2 910/2025 г. по описа на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 76 107/28.07.2026 г. на К. К. за отмяна на постановеното по първоинстанционното делото Решение № 3 690/17.07.2026 г. в частта за разноските - присъдените такива на ответниците по спора „ Кредисимо „ ЕАД и „ Ай Тръст „ ЕООД.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3