Определение № 1285 от 16.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1285 гр. София, 16.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно гражданско дело № 20231000501275 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от Н. Н. В. и В. Н. В. – чрез адв. Т. Г. от САК, с надлежно учредена представителна власт (пълномощните се намират на л. 19 и л. 37 от кориците първоинстанционното дело), срещу Определение № 168/06.04.2023 г., постановено по гр. д. № 101/2023 г. по описа на Окръжен съд-гр. Монтана, с което е оставена без уважение молбата на ищците за освобождаване от процесуалното задължение за заплащане на държавна такса и съдени разноски за разглеждане на предявените от тях активно субективно съединени осъдителни искове – в размер по 14000 лв. (за всеки един от тях).

Частните жалбоподатели твърдят, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да бъдат освободени ищците от процесуалното задължение за заплащане на държавна такса и съдебни разноски, тъй като са били налице всички материални и процесуални предпоставки за това, а именно те и семействата им получават недостатъчен доход за заплащане на значителната по размер държавна такса за разглеждане на предявените искове (по 14000 лв. за всеки един от ищците). Считат, че заплатеното застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техните родители (в размер по 140000 лв. за всеки един от тях) не представлява доход, а еднократна сума за обезщетяване на причинените болки и страдания от загубата на техните близки, като тази сума е несеквестируема съгласно чл. 381, ал. 1 КЗ.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.

Съобразно цената на предявените от ищците активно субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове дължимата от тях държавна такса възлиза на 1 сумата от 14000 лв. (за всеки един от тях).

ОС-гр. Монтана, за да постанови обжалваното определение, е достигнал до крайния правен извод, че съобразно релевираното в исковата молба признание на ищците те са получили от ответния застраховател заместващо обезщетение за причинените от смъртта на техните родители неимуществени вреди, възлизащо по 140000 лв. за всеки един от тях, поради което те имат достатъчно средства както да заплатят дължимата държавна такса (по 14000 лв. за всеки един от тях), така и всички необходими съдебни разноски.

Установява се от представените по делото Декларации за имуществено състояние по реда на чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, че ищците не придобиват нито достатъчен месечен доход, нито притежават достатъчно имущества, от които да придобиват доходи, необходими за заплащане както на дължимата държавна такса за разглеждане на предявените от тях осъдителни искове (по 14000 лв.), така и на необходимите съдебни разноски.

Наистина, те са признали в исковата молба, че са получили застрахователно обезщетение за причинените им от смъртта на техните родители неимуществени вреди – в размер по 140000 лв. за всеки един от тях.

Но съобразно своето социално и правно значение заместващото обезщетение за причинените на пострадалите неимуществени вреди не представлява доход по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК, а парично право, чието естество е насочено към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. Поради тези правни съображения тези суми представляват необлагаем доход – арг. чл. 14, ал. 1, т. 11, т. 13 и т. 14 ЗДДФЛ, респ. те са несеквестируеми – арг. чл.

381, ал. 1 КЗ. В този смисъл, съобразно тяхното социално предназначение те не могат да служат за заплащане на държавна такса и съдебни разноски за разглеждане на предявени искове за заплащане на остатъчната стойност на твърдения размер на застрахователното обезщетение за причинените на пострадалите неимуществени вреди от смъртта на техни близки.

При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи, като основателна частната жалба трябва да бъде уважена, обжалваното Определение като неправилно да бъде отменено, а ищците бъдат освободени от процесуалното задължение за заплащане на държавна такса и съдебни разноски по делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 168/06.04.2023 г., постановено по гр. д. № 101/2023 г. по описа на Окръжен съд-гр. Монтана, като вместо него ПОСТАНОВАВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, ищците Н. Н. В. и В. Н. В. от процесуалното задължение за заплащане на държавна такса и разноски по делото.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3