Решение № 1211 от 31.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1211 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110201143 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-003628 от 21.02.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя И. Н. К. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на 03.02.2024г. и на основание чл.179, ал.6 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено от него нарушение на чл.139 ал. 1 т.1 от ЗДвП на 03.02.2024г.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който, чрез адв. П. го обжалва в срок. В писмена защита посочва, че чл.6, т.1 от ЗДвП е бланкетна разпоредба и не е посочен нормативен акт в АУАН и НП, който задължава водачите да не преминават през кръстовище на червен сигнал на светофарната уредба. По отношение на второто нарушение, посочва отново, че нормата е бланкетна и не е цитирана разпоредба от друг нормативен акт, свързана с конкретни изисквания към шумозаглушителните устройства.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява, като в писмени бележки моли за отмяна на обжалваното НП и претендира разноски.

Въззиваемата страна-началник сектор в СДВР, ОПП, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които излага, че жалбата е неоснователна и поради това обжалваното НП следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар.

По отношение на срока за подаване на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, доколкото не е надлежно връчено НП на санкционираното лице. Това е така, защото се твърди същото да е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Видно от преписката обаче, от наличната докладна записка на служители на 04 РУ СДВР, жалбоподателят е търсен само веднъж на посочения и известен адрес, не са правени повторни опити да бъде открит, а няма и данни кога е извършено посещението, на коя дата в какъв часови диапазон. Съдът намира, 1 че не са положени достатъчно усилия за връчване на НП на лицето, поради което жалбата се явява подадена в срок при липса на предпоставки за приложение на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.02.2024 г. около 16:59 часа свидетелите А. С. и Р. Б., служители в ОПП-СДВР, патрулирали със служебен автомобил в град София по бул.Черни връх с посока на движение от бул.Никола Вапцаров към ул.Златен рог. На кръстовището с ул. Люботрън същите спрели на червен забранителен сигнал на светофарната уредба в колона от автомобили като били втори автомобил подред, а пред тях бил спрял лек автомобил БМВ 330 ЦИ с регистрационен номер СВ****КХ собственост на И. Н. К., който го и управлявал към този момент.

Светофарната уредба продължавала да подава червен забранителен сигнал за навлизане в кръстовището на автомобила на жалбоподателя, но въпреки това същият навлязъл в кръстовището въпреки забранителния червен светлинен сигнал. Свидетелите последвали С. и Б. забелязали това, включили специален режим на движение на патрулния автомобил, навлезли след жалбоподателя в кръстовището и го спрели за проверка непосредствено след това. При проверката на автомобила установили , че същият издава нехарактерен силен шум и извършили оглед, при който установили, че водачът управлява горепосоченото МПС със значителна техническа неизправност, изразяваща се в неизправност на шумозаглушителните устройства. Констатирали липса на шумозаглушителните устройства на крайният ауспух на изпускателната система на автомобила, който бил преправен и крайното гърне било заменено с две други, които не разполагали със шумозаглушителни устройства. Тази неизправност била значителна по своя характер.

За извършените нарушения на К. бил съставен АУАН серия G№ GA1132194, от 03.02.2024 г. Актът бил съставен от свидетеля Б. в присъствието свидетеля С. и в присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу подпис.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е подал писмено възражение срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН АНО издал процесното Наказателно постановление (НП) № 24-4332-003628 от 21.02.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя И. Н. К. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено от него нарушение на чл.139 ал. 1 т.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели С. и Б., снимков материал към административната преписка и изискан от съда, автотехническа експертиза, справка картон на водача, докладна записка, справка за собственост на МПС, заповеди за компетентност, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като пълни, логични, вътрешно непротИ.речиви и добросъвестно депозирани. Същите се подкрепят от останалия доказателствен материал, както и от заключението на САТЕ. От показанията на служителите на СДВР С. и Б. се установяват съставомерните факти, а именно че К., като управлявал лек автомобил, е преминал на посоченото в АУАН място, на червен забранителен сигнал на светофарната уредба. Свидетелите възстановиха и ясен спомен за проверката, възприетия шум от автомобила на К., констатациите,ч е МПС е с техническа неизправност, за което потвърждават да са направили снимки, приобщени по преписката. Констатациите им се ползват с доверие от съда по отношение на липсата на шумозаглушителни устройства на изпускателната система. Показанията намират пълна подкрепа в изготвения снимков материал, както и в изготвената и кредитираната от съда САТЕ.

Съдът кредитира заключението а вещото лице П., изготвило САТЕ, доколкото 2 експертът разполага с нужната компетентност, отговорил е на поставените задачи подробно и мотивирано. Видно от заключението, изпускателната система на автомобила на жалбоподателя е преправена и липсват посочените в АУАН и НП шумозаглушителни устройства. Посочено е, че крайното гърне на автомобила на жалбоподателя се различава и визуално от стандартните за модела, като изцяло липсва елемент от изпускателната система, свързан с контролиране нивата на шум. От техническа гледна точка вещото лице е категорично, че заявеното от свидетелите, техните констатации във връзка с техническата неизправност на МПС съответства на констатираното в АУАН и НП, респективно отговаря като вид и категоризация на неизправността, а именно, че е значителна.

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, като по-подробен техен анализ не се налага с оглед тяхната непротИ.речИ.ст.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок по изложените вече съображения, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съобразно представената заповед, действащи в кръга на техните правомощия, в предвидената от закона писмена форма и съдържание на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

По отношение на нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП:

Относно направеното възражение от страна на жалбоподателя за допуснато нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция намира същото за неоснователно. Съдът счита, че в издаденото наказателно постановление по достатъчно ясен и конкретен начин са описани твърдените от АНО нарушения, като описанието им позволява на санкционираното лице да разбере за какво именно нарушение е ангажирана отговорността му. По този начин съдът намира, че не е ограничено правото на защита на жалбоподателя и в този смисъл не са налице допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП, които да са основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.

Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които съдът кредитира изцяло.

По безспорен начин, въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото, се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като в тази връзка възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Свидетелите са категорични, че са видели жалбоподателя да преминава на червен сигнал на работеща светофарна уредба, като именно това поведение е провокирало извършената проверка, при която е бил съставен и актът за установяване на административно нарушение. Същите са възприели, че светофарната уредба е била с нормален режим на работа.

Поради това съдът счита за установено от фактическа страна, че жалбоподателят К. е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

От обективна страна, жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП ), е навлязъл и преминал в нарушение на пътната сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в нормален режим на работа, като чл. 7, т. 1 б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със 3 светлинни сигнали, предвижда, че при регулиране на движението на ППС с немигаща червена светлина, означава „преминаването забранено“.

Неоснователно е възражението, че в НП не се съдържа точна правна квалификация на нарушението, както и че чл. 6, т. 1 от ЗДвП визирал само общото правило за поведение на водачите на МПС Съдът намира, че законовият текст е пределно ясен – „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“. Всяко несъобразяване със светлинните сигнали, вкл. и тези с червен цвят, съставлява нарушение на закона. С оглед изложеното съдът намира, че дадената от административнонаказващия орган квалификация на нарушението е правилна.

Не се установява твърдяното в жалбата нарушение на процесуалните правила, като не е посочена конкретна норма от ППЗДвП. Съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП светлинен сигнал червена светлина на светофар означава „Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището. Съдът намира и че не съставлява нарушение липсата на посочено предложение по дадената правна квалификация – чл.6, т.1 от ЗДвП. В случая нарушението е описано достатъчно ясно фактически, а именно, че е преминато на забранен черен сигнал на светофарната уредба.