Определение № 973 от 15.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 973 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500244 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на Б. Ю. Д.,ЕГН-********** от гр.Пловдив чрез пълномощника адв.Л.Д. против определение № 12853/10.11.2023г.,постановено по гр.д.№ 9470/23г.по описа на ПдРС,4-ти гр.с.,с което е върната насрещната искова молба вх. № 77081/24.08.2023г.,подадена от Б. Ю. Д. против И. А. Г.,ЕГН -**********,Е. Г.

Г.,ЕГН-**********,Е. Г. Г.,ЕГН -**********,А. С. Г., ЕГН -**********,Х.

Г.

Г.,ЕГН-********** и Т. И. Г.,ЕГН -********** и е прекратено производството по делото в частта по депозираната насрещна искова молба вх. № 77081/24.08.2023г.

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно по изложени в частната жалба съображения.Поддържа се допустимост на предявените искове.Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената насрещна искова молба.

Ответникът по частната жалба И. А. Г.,ЕГН -********** чрез пълномощника си адв.П-К.-Б. изразява становище за неоснователност на същата по изложени в писмен отговор съображения.Претендира разноски.

Останалите ответници по частната жалба не са изразили становище.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени от страните и доказателствата по делото,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо 1 определение,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск за делба от И. А. Г.,ЕГН -**********,Е.

Г. Г.,ЕГН -**********,Е. Г. Г.,ЕГН -**********,А. С. Г., ЕГН -**********,Х. Г.

Г.,ЕГН-********** и Т. И. Г.,ЕГН -********** против Б. Ю. Д. по отношение на недвижим имот,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота : гр. ****

В срока по чл.131 от ГПК е постъпила насрещна искова молба от ответника Б. Ю. Д., с която са предявени 7 иска:

1. Иск с правна квалификация чл.26,ал.2,предложение четвърто от ЗЗД във вр. с чл.17 о т ЗЗД за прогласяване на недействителността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 188, том 1, рег. № 2567, дело № 173 от 2019г.,с който А.Х. Д.а е дарила на ответниците И. А. Г.,Е. Г. Г. а и Х. Г. Г. 3/32 ид.ч.от процесния имот,предмет на делбата,поради неговата симулативност,като прикриващ действителен договор за покупкопродажба;

2. Иск с правна квалификация чл.26,ал.2,предл.четвърто от ЗЗД във вр. с чл.17 от ЗЗД за прогласяване на недействителността на договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 189, том 1, рег. № 2568, дело № 174 от 2019г.,с който А.Х. Д.а е продала на ответниците И. А. Г., Е. Г. Г. а и Х. Г. Г. 21/32 ид.ч.от процесния имот поради неговата симулативност,като прикриващ действителен договор за дарение;

3. Иск с правна квалификация чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота : Община Пловдив, гр. ***

4. Иск с правна квалификация чл.124,ал.1 о т ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на 24/32 ид.ч.от делбения имот,който иск впоследствие не се поддържа,видно от уточнителна молба вх.№ 101572/09.11.2023г.,поради липса на правен интерес.

5. Евентуални искове с правна квалификация чл.31,ал.2 о т ЗЗД за унищожаване на двата договора-за дарение и за покупко-продажба,обективирани в НА №№ 188 и 189 от 29.05.2019г.на *** по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив,тъй като към момента на тяхното сключване наследодателката на ищеца не е могла да разбира и да ръководи действията и постъпките си;

6. Евентуални искове с правна квалификация чл.29 от ЗЗД за унищожаване на същите договори за дарение и покупко-продажба поради измама,тъй като прехвърлителката е била неука и нискоинтелигентна жена,като ответниците са я заблудили,че подписва документи за всичко друго,но не и за разпоредителните действия с имота и

7. Евентуални искове с правна квалификация чл.33 от ЗЗД за унищожаване на 2 договорите за дарение и покупко-продажба ,обективирани в НА № 188 и № 189 от 2019г. на *** по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Пловдив,поради крайна нужда и явно неизгодни условия,доколкото в периода месец октомври 2018г.–месец май 2019г. прехвърлителката била в затруднено финансово положение,не й достигали получаваните доходи от пенсия за лечение и не е имала друго имущество,от което да получава доходи,както и поради нееквивалентност на престациите,доколкото получената от подавачката цена е около 1/6 от действителната цена,както и продавачката не била получила реално никаква част от цената.

С насрещната искова молба и подадените две уточнителни молби-на 18.09.2023г. и 09.11.2023г. с е твърди,че ищецът е единствен наследник на своята баба А.Х. Д.а,починала на 08.02.2022г. ,която през 2016г.му завещала своето имущество.Той поддържал близки отношения с нея,но същата преди да почине започнала да се държи странно, да не разпознава ищеца и неговата майка,спряла да им отваря вратата.Посочва,че ищецът е собственик на ¼ ид.ч.от процесния недв.имот по силата на наследствено правоприемство от своя баща Ю.В.в Д., починал на 20.01.2019г.Впоследствие разбрал,че баба му А.Х. Д.а се е разпоредила със своите ид.части от процесния недвижим имот в полза на ответниците чрез два договора-за дарение и за покупко-продажба,осъществени на 29.05.2019г с НА № 188 и № 189.Счита, че договорът за дарение е недействителен,тъй като е симулативен – прикриващ действителен договор за покупко-продажба и заобикалящ изискванията на чл.33 о т ЗС,която разпоредба допуска право на изкупуване в полза на съсобственика.Според и щ е ц а последващия договор за покупко-продажба е недействителен,като прикриващ действителен договор за дарение.

При условията на евентуалност са предявени искове за унищожаемост на двете разпоредителни сделки, тъй като при сключването им наследодателката на ищеца не е могла да разбира и да ръководи действията си,като сочи,че основанието за унищожаемостта произтича от самите сделки,доколкото преди тяхното изповядване бабата на ищеца му е завещала цялото си имущество.Твърди се,че прехвърлителката е страдала от деменция.Порокът на сделката следвал и от действията на наследодателката на ищеца,свързани с промени в поведението й,считано от 2018г.,когато последната започнала да се държи и изглежда неадекватно.Твърденията в насрещната искова молба са,че предвид недействителността на разпоредителните сделки,ответниците не са станали собственици на прехвърлените им 24/32 ид.ч. от процесния имот,както и че ищецът като единствен наследник на прехвърлителката,е станал собственик на процесния имот,поради недействителността на сделките,което моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо.

С обжалваното определение е върната насрещната искова молба на Б. Ю. Д. и е прекратено производството по нея,като районния съд е приел,че предявените насрещни искове са недопустими.

По отношение на първите два главни иска – за установяване недействителност на двете разпоредителни сделки поради относителна симулация, като прикриващи други действителни разпоредителни договори,съдът е приел,че за ищеца липсва правен интерес от 3 тяхното предявяване,тъй като при тяхното евентуално уважаване няма да се достигне до положителен резултат в патримониума на ищеца.Според ПдРС и в двата случая биха били налице разпоредителни сделки,с които собствеността върху процесния имот преминава в полза на третите лица - ответниците.Посочва,че принципно няма пречка привидността на сделката да бъде установена от трето, неучастващо в нея лице,какъвто е процесният случай,но то трябва да има правен интерес от това,т.е.,ако от привидността на сделката и от следващите се от това последици то би могло да черпи права.Такъв интерес за ищеца би имало,при упражнено от него право на изкупуване по реда на чл.33 от ЗС (при твърдението за прикрита покупко – продажба) или по чл.30 от ЗН (при твърдението за прикрито дарение).Съдът обаче не е бил сезиран с такива искови претенции. Хипотетичната възможност за ищеца да предяви посочените искове,изложена в уточняващите молби от 18.09.2023 г. и 09.11.2023г .не обосновавала наличието на правен интерес, доколкото същият се преценява от съда към момента на искането за защита и през време на висящността на образуваното в тази връзка производство.

Тези доводи на районния съд се споделят напълно и от настоящата инстанция.Ищецът не обосновава правен интерес от предявения иск за относителна симулация на договора за дарение като прикриващ покупко-продажба,тъй като иск за изкупуване по чл.33 от ЗС не е предявен.Нарушаването за изкупуване на задължението по чл.33 от ЗС има за последица само възникването на преобразуващото право на останалите съсобственици,но интересът да се иска установяване нищожност на тази сделка се основава на правото да се изкупи съответната част при прикрита покупко-продажба.В случая такова искане не е направено от Б. Д..Не е предявен и иск по чл.30 от ЗН при твърдение за прикрито дарение чрез извършената покупко-продажба.

Правилно районният съд е приел,че едно евентуално бъдещо предявяване на иск по чл.33 от ЗС или на иск по чл.30 от ЗН от страна на Д. не може да обоснове правен интерес от предявените насрещни искове за установяване недействителността на двата договора-за дарение и за покупко-продажба,тъй като правния интерес се преценява към момента на искането.Всички изложени в частната жалба доводи относно настъпването на елементите от ФС на чл.33,ал.2 от ЗС са напълно неотносими,защото такъв иск не е предявен от Д..

По отношение на предявените в условията на евентуалност искове: с правно основание чл.29 от ЗЗД за унищожаване на договора за дарение и договора за покупкопродажба поради измама, тъй като прехвърлителката била неука и нискоинтелигентна жена,като ответниците са я заблудили, че подписва документи за всичко друго, но не и за разпоредителните действия с имота и с правно основание чл.33 от ЗЗД за унищожаване на двата договора поради крайна нужда и явно неизгодни условия в периода месец октомври 2018г.–месец май 2019г. ,когато прехвърлителката била в затруднено финансово положение,не ѝ достигали получаваните доходи от пенсия за лечение и нямала друго имущество,от което да получава доходи,както и поради нееквивалентност на престациите,доколкото получената от подавачката цена е около 1/6 от действителната цена,както и продавачката не била получила реално никаква част от цената -ПдРС е 4 посочил,че не са изложени фактически твърдения,обуславящи тези пороци,въпреки дадените от съда указания.Действително съдът е дал указания на ищеца в тази насока,които обаче не са изпълнени и правилно насрещната искова молба е била върната.

По отношение на предявения при условията на евентуалност иск по чл.31, ал. 2 от ЗЗД съдът е приел,че и този иск е недопустим,като не са налице предпоставките за предявяването му.Според разпоредбата на чл.31 от ЗЗД унищожаем е договорът,сключен от дееспособно лице,ако то при сключването му т о не е могло да разбира или да ръководи действията си.В ал.2 на посочената разпоредба се конкретизира,че унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето,освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.От изложените в исковата молба и нейните последващи уточнения фактически твърдения действително не се установява наличие на предпоставките за допустимост на иска съобразно изискванията на закона,доколкото ищецът изрично се позовава на поведението на неговата наследодателка от преди прехвърлителната сделка и на завещателно разпореждане в негова полза,обективирано в друг акт.В практиката на Върховния касационен съд (в обжалваното определение е цитирано и конкретно решение на ВКС),е прието становището,че при хипотезата на чл.31,ал.2,пр.2 от ЗЗД недееспособността на сключилото договора лице трябва да бъде извлечена от съдържанието (съществено и несъществено) на договора.Именно от това съдържание трябва да бъде видно,че към момента на сключването на договора лицето не е било в състояние да разбира или да ръководи действията си. Съдържанието на договора се определя от насрещните и съвпадащи си изявления на страните по него, поради което наличието или не на хипотезата на чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, се преценява с оглед на тези изявления.А такива твърдения в исковата молба не са изложени.