Решение № 6564 от 07.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6564 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110148650 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от К. П. Н. против „СИТИ КЕШ“ ООД с искане Договор за обезпечен потребителски кредит № 1302535/13.05.2025г. да бъде прогласен за недействителен. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.05.2025 г. между страните по спора бил сключен Договор за обезпечен потребителски кредит, по силата на който ответното дружество отпуснало в заем на ищеца сумата в размер на 1200 лева при годишен лихвен процент 49 % и годишен процент на разходите по сделката 63,3 %. Ищецът поддържа, че съгласно клаузата на чл. 7, ал. 5 от съглашението ако кредитополучателя не представи обезпечение по кредита дължи на кредитора неустойка в размер на 628,19 лева, като соченото задължение не е включено в ГПР по договора. Страната намира, че посоченият в съглашението годишен процент на разходите не отразява действителният процент на разходите, поради което за потребителя е налице невъзможност да се запознае с действителните икономически последици от сделката и да вземе информирано решение за сключване на договора. Ищецът поддържа, че посочването на по-нисък от действителния ГПР по договора представлява нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Х. М. оспорва исковата претенция. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за недействителност на сделката, като процесуалният представител на страната поддържа, че при формиране на годишния процент на разходите по договора са спазени всички изисквания разписани в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Представителят на дружеството поддържа, че начислената неустойка за непредставяне на обезпечение не следва да бъде включвана в ГПР по кредита, тъй като същата би била дължима единствено ако след изтичане на срока за представяне на обезпечение заемополучателят не е предоставил обезпечение и при наличие на непогасено и активно задължение на кредитополучателя. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като 1 сторените от дружеството съдебни разноски бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за паричен заем № 1302535/13.05.2025 г. за недействителен е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит с описано в исковата молба съдържание, както и че сделката е недействителна на посоченото в исковата молба основание.

По делото не е спорно, че между страните по спора е сключен Договор за паричен заем № 1302535/13.05.2025 г., по силата на който дружеството отпуснало в заем на ищеца сумата в размер на 1200 лева, която сума следвало да бъде върната ведно с възнаградителна лихва на единадесет двуседмични погасителни вноски, като в съглашението е посочено, че годишният лихвен процент възлиза на 49 %, а годишният процент на разходите по сделката възлиза на 63,60 %. Съгласно чл. 6 кредитополучателят се задължава да обезпечи кредита с един или двама поръчители, които следва да отговарят на определени кумулативно разписани условия относно доход и кредитен статус, като при неизпълнение съгласно чл. 7, ал. 5 заемателят дължи неустойка в размер на 628,19 лева.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Уговорката по договора за потребителски кредит за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009г., ОСТК, ВКС. По същество така уговорената неустойка представлява скрита допълнителна възнаградителна лихва по договора за кредит.

С уговаряне на сочената неустойка по договора е нарушено изискването по чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в съглашението да е посочен ГПР в същия като разход не е 2 включено допълнителното задължение в тежест на потребителя. Липсата на разход в договора за кредит или стандартния европейски формуляр при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Предвид изложеното предявеният иск за прогласяване на процесния договор за кредит за недействителен е основателен.

Относно съдебните разноски:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват сторените по делото съдебни разноски за внесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса за разглеждане на делото в размер на 28,10 евро ( 54,95 лева). Искането на ищеца за присъждане на съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 306,78 евро ( 600 лева) следва да бъде оставено без уважение доколкото в производството не са ангажирани доказателства за реална направа на сочения разход. Съгласно задължителните указания дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато представляваната страна е заплатила такива. Прието е, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в съглашението, което има характер на разписка. В случая ведно с исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие от 31.07.2025 г. ( лист 6 гръб), който обаче не носи подпис на ищеца, респ. липсват доказателства за постигнато между представлявания и представителя съгласие относно размерът на адвокатското възнаграждение и начина, по който същото следва да бъде заплатено. Предвид изложеното на присъждане подлежат единствено разноските за внесена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявен от К. П. Н., ЕГН **********, с адрес в ***, иск против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, иск Договор за обезпечен потребителски кредит № 1302535/13.05.2025г. за нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.19 ЗПК.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, да заплати на К. П. Н., ЕГН **********, с адрес в ***, на основание, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 28,10 евро ( 54,95 лева), представляваща сторени по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3