Определение № 384 от 14.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 384 гр. София, 14.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20251000600405 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

С Определение от 27.12.2024г. на Софийски градски съд, НО, 23 с-в, по НЧД №8352/2024г. е отменено Постановление на СГП от 17.11.2024г., с което е прекратено производството по ДП № 319/19г. по описа на СО-СГП, прок.пр. № 15195/16г. на СГП, водено срещу В. В. К. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. Ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд е приел, че атакуваният прокурорски акт е необоснован, на първо място, тъй като липсва надлежно описание на възприетата фактическа обстановка. Акцентира в тази насока, че описанието на показанията на свидетелите не може да се приеме за равнозначно на описание какво приема за установено от фактическа страна прокурорът. На следващо място, в атакуваното определение е прието, че доказателственият анализ е непълен, тъй като са игнорирани определени доказателства, а останалите са коментирани извън тяхната взаимовръзка и правната и житейска логика. По изложените съображения постановлението на СГП, с което е прекратено воденото ДП е отменено.

Срещу определението на СГС в законоустановения срок е постъпила жалба от адв. П., защитник на обвиняемия по ДП В. В. К.. В жалбата се твърди, че атакуваното определение се явява неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено, а постановлението на 1

СГП – потвърдено. В жалбата се излагат доводи, че в атакуваното пред първоинстанционния съд прокурорско постановление е налице достатъчно описание на възприетата фактическа обстановка и същата отговаря на доказателствата по делото, които са надлежно анализирани и коментирани.

Твърди се, че дадените от обвиняемия К. обяснения съответстват както на останалите събрани по делото доказателства, така и на житейската логика, поради което и изводите, че не е налице осъществен състав на престъпление, се явяват обосновани. В същото време адв. П. сочи, че по делото не е налице възможност са събиране на нови доказателства, с оглед обстоятелството, че същото се води от 2016г. Поради изложеното защитникът моли въззивния съд да отмени определението на СГС и да потвърди Постановлението от 17.11.2024г. на СГП, с което е прекратено наказателното производство.

По делото е постъпил отговор/възражение на подадената жалба от П.

Т., пострадал от твърдяното деяние, чрез защитника му адв. Х.. В същия се излагат твърдения, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като е правилно и законосъобразно. Излагат се подробни съображения и се моли за съдебен акт в този смисъл.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.243, ал.7 НПК законосъобразността на обжалваното определение на съда намери следното:

Жалбата е неоснователна, а атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съображенията затова са следните:

Досъдебното производство е образувано срещу В. В. К., като срещу същия и е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. Ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК, състоящо се в противозаконно присвояване на сумата от 1 142 469 лева от банковата сметка на П. Т. чрез използване на електронно банкиране. С атакуваното пред първоинстанционния съд постановление на СГП, наказателното производство, водено срещу К. е прекратено изцяло, тъй като прокурорът е приел, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено от обвиняемия престъпление. Прието е ,че с оглед 2 липсата на пълномощното, въз основа на което К. е извършвал действията, няма как да се направи извод, че същият е излязъл извън представителната си власт. Прието е също така, че са изчерпани възможностите за събиране на нови доказателства, които да допринесат за разкриване на обективната истина, поради което и наказателното производство, водено срещу К. е прекратено.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, релевирани в атакуваното определение. На практика извън процесуалната съдба на делото, свързана с подадения от Т. сигнал, както и предисторията и случилото след констатиране липсата на парите, в постановлението не е налице описание затова какво приема за установено от фактическа страна прокурорът. Не е ясно дали се приема, че парите реално са изтеглени от обвиняемия и за какво са употребени, за да може след това да бъде изследвано дали това е извършено в рамките на уговорки между него или пострадалия, или извън такива договорености. Ето защо упрекът на първоинстанционния съд, че е налице преразказ на намалкия събран доказателствен материал, но липсват описание на фактически изводи, направени въз основа на тези доказателства, се явява основателен. Едва след надлежното описание на установените факти, може да се извърши и преценка за обосноваността на тези фактически изводи, което в разглежданата хипотеза е значително затруднено.

Дори и обаче да се приеме, че макар и непълни, фактически изводи са релевирани от страна на прокурора в атакуваното постановление, то основателно е приета необоснованост на извършения доказателствен анализ и липсата на доказателства за извършване на престъпление. Изводите в тази насока в атакуваното определение следва да бъдат споделени изцяло.

Прокурорът не е отдал необходимата значимост на показанията на св. Г., подробно описани в първоинстанционното определение, както и на заключението на изготвената счетоводна експертиза и относимостта на тегленията от сметката на пострадалия към превеждане на сумите към хазартните оператори. Правилно първоинстанционният съд е отчел както нелогичността на твърденията на обвиняемия относно превежданите суми към хазартните оператори, така и противоречивостта на дадените обяснения, че това е извършено с оглед поддържане на касова наличност в брой, при положение, че както писмените доказателства, така и показанията на 3 свидетелите сочат, че такава не е открита след напускането на обвиняемия. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни и аргументирани съображения в атакуваното определение, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав и е безпредметно да бъдат преповтаряни в настоящото определение.

Поради всичко изложено съдът намира, че както фактическата обстановка по делото не е описана в достатъчна степен, така и доказателственият анализ е непълен и едностранен, което не позволява извършването в рамките на това производство на проверка относно обосноваността на тези изводи относно липсата на доказаност на обвинението спрямо К..

Едва след изясняване на фактическата обстановка, може същата да бъде правно интерпретирана и да се разсъждава дали е налице осъществен състав на престъпление или извършените от обвиняемия преводи са въз основа на договорки с пострадалия Т..

От всичко изложено дотук следва единственият възможен извод, че волята на прокурора, както относно фактическите обстоятелства, подлежащи на изясняване, така и относно трактовката му на немалкия обем събрани по делото доказатества, не е изяснена в необходимата степен, което мотивира настоящия въззивен състав да сподели изцяло становището на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на Постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.7 вр. ал.5 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение от 27.12.2024г. на Софийски градски съд, НО, 23 с-в, по НЧД №8352/2024г., с което е отменено Постановление на СГП от 17.11.2024г., с което е прекратено производството по ДП № 319/19г. по описа на СО-СГП, прок.пр. № 15195/16г. на СГП, водено срещу В. В. К. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. Ал. 1, вр. Чл.

4

26, ал. 1 от НК.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5