Протокол № 376 от 02.07.2021, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 376 гр. Разград , 01.07.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Гражданско дело № 20213330100454 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ, не се явява, за него адв М. М..

ОТВЕТНИКЪТ, не се явява, за него адв. Т..

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпилата искова молба: Депозирана е искова молба от Текса ООД, в която се твърди, че с Определение от 03.01.2017г. по ч.т.д.№1/2017г. по описа на РОС е било допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ за присъждане на равностойност на дружествени дялове на бившия съдружник в „ТЕКСА” ООД град Разград СЮЛ. АК. в размер на 250000лв., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот собственост на „ТЕКСА” ООД град Разград, съставляващ: Поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: град Разград, улица „Иван Вазов” №21, с площ от 443.00кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор *** със застроена площ от 256.00кв.м. на 4/четири/ етажа, т.е. с РЗП от 1024.00кв.м., при съседи за поземления имот: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор

1

*** и имот с идентификатор ***.

Ответникът е предявил иска си /образувано е т.д.№9/2017г. на РОС/. С влязло в сила на 25.11.2020г. решение №35/09.05.2019г. на РОС исковата претенция на ответника е отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

В резултат от допуснатото обезпечение-възбрана върху имота, дружеството е претърпяло имуществени вреди в размер на 20 000лв, в резултат от невъзможността да се предоговорят условията по Договор за кредит №0648.0311 от 08.04.2011г. сключен с „Търговска банка Д” АД, респективно да се рефинансира кредита с нов кредит отпуснат от друга банка, тъй като възбранения имот е служел за обезпечение по кредита, като банките отказвали предоговаряне на кредитните условия и рефинансиране поради наличието на възбрана върху имота. Разликата в лихвените нива по отпуснатия кредит от Търговска банка Д АД в размер на минимум 8.5% на годишна база и средните договаряни такива по оборотни кредити с обезпечение, отпускани от други банки, в размер на 3% на годишна база за периода от налагане на възбраната-04.01.2017г. до 01.03.2021г., формират за дружеството загуба в размер на повече от 20 000лева, съставляваща изплатена в повече лихва по кредита, от която в настоящото производство претендират само за част от нея до размера на 10 000 лева.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРИЧИНЕНИ ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ОТ ДОПУСНАТО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ В РАЗМЕР НА

10 000лв.- ЧАСТИЧНО от общо претендираните вреди /загуби/ в размер на 20000лв., представляващи разлика между заплащана лихва по Договор за кредит №0648.0311 от 08.04.2011г. сключен с „Търговска банка Д” АД и средно дължимите лихви по идентични кредити в същата банка и във всички останали банки на територията на РБългария за периода 04.01.2017Г.-01.03.2021Г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на обезщетението.

Представя:Решение №35/09.05.2019г. на РОС по т.д.№9/2017г.; Определение №645/25.11.2020г. на ВКС, II то. по т.д.№469/2020г; Разпореждане №260021/09.02.2021г. на РОС по ч.т.д.№1/2017г.;.Писмо изх.№033-00125/ 14.07.2020г. на „Търговска банка Д” АД;.Писмо от 30.10.2020г. за отказ за предоставяне на оборотен кредит от „Алианц Банк България” АД;Договор за кредит №0648.0311 от 08.04.2011г. сключен с „Търговска банка Д” АД.

Ответникът СЮЛ. АК. оспорва иска. Оспорва твърдението, че ищецът е претърпял посочените в исковата молба вреди в размер на 20 000 лв. В исковата молба не е определен характера на тези вреди - претърпяна загуба или пропусната полза. Съгласно трайната практика на ВКС претърпяната загуба се изразява в намаляване на актива на патримониума на увреденото лице. Обстоятелствата описани в исковата молба не сочат на това, че с налагане на възбрана по допуснатото от съда обезпечение е намален актива на ищцовото дружество. Описаните вреди не съставляват и пропуснати ползи - нереализиране на 2 възможност за увеличаване на актива на имуществото. Описаните фактически обстоятелства дават основание да се предполага, че с исковата молба се претендират вреди от нереализиране на възможност за намаляване на задълженията на ищеца, които задължения са част от пасива на патримониума на ищеца. Описани като нереализирана възможност за спестяване на разходи претендираните от ищеца „вреди“са по- близо до пропуснатите ползи, ако въобще могат да се квалифицират като вреди по възприетите в практиката критерии.

С исковата молба се претендират вреди, чието настъпване е хипотетично, несигурно и непредвидимо, тъй като както рефинансирането на кредита, така и лихвата, при която евентуално ще бъде разрешен новия кредит е в зависимост от волята на съответната банка.

Съгласно Тълкувателно решение № 73 от 27.1.1986 г. по гр. д. № 43/85 г., ОСГК, разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД въвежда принципа за обезщетяване на понесените при непозволено увреждане реални вреди. С исковата молба се претендират хипотетични, а не реални вреди. Освен това вредите трябва да са "пряка и непосредствена последица от увреждането" т.е. вредата трябва да е необходимо и закономерно следствие на увреждането, а не да зависимо от волята на трети лица.

Освен чисто хипотетичните твърдения за настъпила за ищеца щета, при липсата на каквито и да са доказателства за начина на формирането на вредата, оспорва изцяло и по размер, твърдението, за претърпени вреди от ищеца като разлика между изплатената лихва по кредита и лихвата, която би била заплатена при предоговаряне или рефинансиране на същия. Оспорва и твърдението, че при договаряне на или рефинансиране на кредита, лихвата, при която той би бил договорен би била в размер на 3%.

Оспорва твърденията за наличие на причинна връзка между наложеното по искане на ответника обезпечение и посочените в исковата молба „вреди“ настъпили при механизма, описан в същата. За да е налице такава причинна връзка, вредата трябва да е необходимо и закономерно следствие на увреждането, а не да е случайно свързано с резултата. След като възможностите за предоговаряне или рефинансиране и условията, при които ще бъдат извършени, зависят изцяло от волята на трето лице, последиците от отказ да се извърши такова рефинансиране не могат да бъдат в пряка причинна връзка с действията на доверителя ми. Причинната връзка между наложената по допуснатото обезпечение възбрана и отказ за рефинансиране на дълга на ищеца се изключва и от това, че в същия период върху имота на ищеца съществуват и други тежести. Така видно от партидата на ищеца в АВп., на 12.04. 2011 г. върху имота има учредена договорна ипотека с ипотекарен кредитор „Търговска банка Д“ АД , подновена на 05.04.2021г.. Освен това на 14.11.2017 г. е вписана възбрана от НАП, незаличена и до този момент, както и друга възбрана от НАП наложена на 08.09.2017г. и заличена на 27.12.2019 г. Задълженията на ищеца към НАП за данъци и осигуровки надвишават 60000лв. Дори възбраната по обезпечението да не бе вписана, не би се стигнало до предоговаряне на условията по кредита, поради наличието на други тежести, в полза на други лица върху имота.

3

Оспорва твърдението, че наложената по обезпечението възбрана препятствала предоговаряне на условията по предоговаряне или рефинансирането на договора за кредит с „Търговска банка Д“ АД. В представеното по делото писмо изх. № 033-00125/14.07.2020 г. не са посочени причините за този отказ, като те могат да бъдат всякакви, включително и поради другите тежести съществуващи в имота. Хипотетично е и твърдението за готовност за рефинансиране на кредита от страна на „Алианц Банк“АД. В приложеното писмо от 30.10.2020г. не става въпрос за рефинансиране на дълга към „Търговска банка Д“ АД, а за отпускане на оборотен кредит в размер на 200000лв. Дали този кредит би бил използван от ищеца за рефинансиране на кредита от „Търговска банка Д“ АД и дали той е бил достатъчен е въпрос от сферата на предположенията. Освен това, отказът се основава на подадена от ищеца информация и е неизвестно дали тя е включвала информация за другите тежести върху имота и каква би била реакцията на банката при пълна информация за правното състояние на имота.

Оспорва твърденията, че описаните в исковата молба хипотетични вреди са настъпили още с налагане на възбраната по обезпечението на 04.01.2017г. От посочените по-горе писма се установява, че ищецът е предприел някакви действия за предоговаряне на кредита и за отпускане на друг кредит едва към м. юли - октомври 2020г. Освен това, както в исковата молба точно е посочено, решение № 35/9.05.2019 г. по т.д. № 9/2017г. на РОС е влязло в сила на 25.11.2020г. Като заинтересована страна ищецът е имал възможността по чл. 402 ГПК още на следващия ден да поиска отмяна на обезпечението и вдигане на възбраната. Предвид посоченото оспорва началния и крайния момент на периода посочен в обстоятелствената част и в петитума като период, в който се твърди да са се проявили вредите - 04.01.2017 - 01.03.2021 г.

В условията на евентуалност, ако съдът приема налачието на вреди ответникът прави процесуално възражение за прихващане на процесната сума с вземането на ответника към ищеца от 99171лв./от извъндялови вноски в капитала на дружеството/, до размера на помалкото Счита, че приложеното по делото Разпореждане 26002/09.02.2021 г. на ОС - Разград по ч.т.д. № 1/2017 г. е неотносимо към предмета на делото и не следва да бъде допуснато.

Останалите писмени доказателства са допустими.

Представя: справка по партидата на „Текса“ООД от АВ.

Моли съда да изиска от „Търговска банка Д“ АД справка за размера на задължението на ищеца „Текса“ ООД по договор за кредит № 0648.0311 от 08.04.2011 г. съответно към 14.07.2020 г. , към 30.10.2020 г. и към 26.11.2020 г. поотделно главница, лихви, такси и др. и от Агенция по вписванията копие от акта, с който е наложена възбрана на недвижим имот на „Текса“ ООД - Разград вписан в персоналната му партида 11941 с номер по вх. регистър № 5108/14.11.2017 г. том 3, акт № 153.

4

Исковата молба е редовна и допустима. Предявен е частичен иск за сумата от 10000лв. от 20000лв. с правно основание чл.403 ал.1 ГПК,обезщетение за причинени имуществени вреди /загуби/ от допуснато обезпечение по отхвърлен иск. Доводите на ответника относно вида на твърдените вреди, касаят съществото на спора. Ищецът счита, че е претърпял загуби.

Предвидената в чл.403 ГПК отговорност за вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане чл.45 ЗЗД. Поради това и доколкото в посочената норма липсва изрична регламентация относно вредите, съответно приложими по отношение на тях следва да се считат разпоредбите на ЗЗД. Съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,т.е. на обезщетяване подлежат както претърпените загуби, така и реално, а не хипотетично пропуснатите ползи.

Ищецът следва да доказва наличието на допуснато обезпечение, върху негов имот, че предявеният срещу него бъдещ иск е бил отхвърлен, настъпилата вреда /по вид и по размер/,причинна връзка между допуснатото обезпечение и настъпилата вреда.Доказателства за размера на претърпяната загуба ищецът не ангажира.

Ответникът следва да доказва всички положителни факти, които твърди, включително посоченото вземане, с което иска съдебно прихващане на ликвидно вземане на ответника към ищеца.

ДОКЛАДВА и приложените писмени доказателства към исковата молба.

ДОКЛАДВА отговора на ответника с приложените към него доказателства, както и събраните доказателства от Агенция по вписванията, Служба по вписвания при РС Разград и от „Търговска банка Д“ АД.

АДВ. М.: Нямам възражения по доклада. По отговора оспорвам същия. Считам, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорност спрямо ответника. Намирам, че не са налице обстоятелства, които да говорят за липса на отговорност на ответника и не са налице сочените в отговора прекъсване на причинноследствената връзка между поведението на ответника и настъпилите имуществени вреди за ищеца. Твърдя, че претендираните вреди са прекратени реално от ищеца. Оспорвам възражението за прихващане на ответника. Не е налице такова вземане. И при условията на алтернативност възразявам, че това вземане по същество е такова. С оглед разпределената доказателствена тежест и с оглед необходимостта от специални знания на основание чл.195 ГПК, моля, да допуснете съдебно-икономическа експертиза с вещо лице, което, след като се запознае с материалите по делото, извършена проверка при „Търговска банка Д“ АД, запознаване с лихвена статистика на БНБ, Сектор Нефинансови предприятия, публикувана на официалния сайт на БНБ да отговори: 1. Какъв е средния размер на договорена лихва по 5 отпуснати оборотни банкови кредити на юридически лица от търговски банки, осъществяващи дейност на територията на страната за периода от 04.01.2017 г. до 01.03.2021 г., както и обезпечения с ипотека, 2. Какъв е размера на изплатената договорена лихва по договор за банков кредит през 2011 г. от страна на ищеца в полза на „Търговска банка Д“ АД за периода 04.01.2017 г. до 01.03.2021 г., респективно да изчисли размера на дължимата лихва по договора за банков кредит за оборотни средства обезпечен с ипотека на недвижим имот, съобразно установената лихва по първата задача, по какъв вид кредити, отпуснати за такъв срок като процесния, в същата валута, в която е отпуснат процесния кредит за периода 04.01.2017 г. до 01.03.2021 г.. На основание чл. 192 от ГПК, моля да изискате от „Търговска банка Д“ АД гр. София, Бизнес център гр. Разград да представи пълен препис от разменената писмена кореспонденция по повод сключения между страните банков кредит № 0648.0311/08.04.2011 г., включително и от отправените искания от „Текса” за предоговаряне на договорената лихва и отговорите по тези искания и молби от страна на банката, прилагам нарочна писмена молба с препис за насрещната страна и третото лице. На основание чл. 192 от ГПК да се изиска от третото лице „Алианц Банк България“ ЕАД гр. София, Бизнес център гр. Разград да представи пълен препис от документацията, находяща се в банката, намираща се във връзка с писмо от 30.10.2020 г. за отказ за предоставяне на оборотен кредит от „Алианц Банк България“, представям писмена молба с препис за третото лице.

Разпечатката съдържа 42 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a5e5d56-ed53-42d0-b536-4cb6bed033a1