Решение № 14 от 05.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100500362 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 11216/10.06.2024г. постановено по гр.д.№ 6280/24г. на СРС, 28 с-в , е отхвърлен предявения от В. Н. Ч. срещу „Топлофикация - София“ ЕАД иск по чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът В. Н. Ч. не дължи на „Топлофикация - София“ ЕАД сумата от 88,90лв., представляваща цена за топлинна енергия доставена за периода м.май 2014 – м.април 2016г., която сума е част от задължение по изп.лист от 15.06.2017г., издаден по ч.гр.д.№ 61462/2016г. по описа на СРС.

Със същото решение ищецът Ч. е осъден да заплати на ответника „Топлофикация София“ ЕАД разноски по делото в размер на 50лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца В. Н. Ч.. В същата се посочва, че съдът неправилно е приложил материалния закон и е постановил решението си при съществени процесуални нарушения. Посочва се, че след смъртта на наследодателя не са предприети никакви изпълнителни действия. Посочва се, че поради настъпила перемпция изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено поради бездействието на кредитора и поради липсата на имущество у длъжника. В подкрепа на развитите възражения се посочва и съдебна практика. Въззивникът иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявения от него иск да бъде уважен. Претендира и разноски пред въззивната инстанция.

1

Въззиваемата страна „Топлофикация - София“ ЕАД е депозирала отговор на въззивната жалба, в която оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Посочва, че давността е била прекъсвана многократно чрез сезиране на съдебния изпълнител с нарочни молби и с извършването на конкретни изпълнителни действия.

Позовава се на съдебна практика в подкрепа на доводите си. Претендира разноски.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват. Депозирали са писмени становища, в които излагат доводи в подкрепа на депозираните по-рано въззивна жалба и отговор на въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Пред СРС е предявен за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. С този иск ищецът – длъжник в изпълнението, може да оспорва чрез иск вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението.

Според чл. 439 ал. 2 ГПК от искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. По съдържащите се в жалбата доводи и възражения въззивният съд е длъжен да се произнесе, след като обсъди относимите към тези доводи и възражения доказателства.

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че изпълнително дело № 20178630403283, по описа на ЧСИ С.Х. Рег. № 863, Район на действие Софийски градски съд, е образувано по молба вх.№ 84693/ 05.09.2017 г. , подадена от „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 15.06.2017г. по ч.гр.д. № 61462/2016г. на СРС 120 състав, по което е влязла в сила заповед за изпълнение по реда на 2 чл. 410 от ГПК, срещу М.В.И. за сумата 955,89лв. доставена топлинна енергия ведно с лихва за забава, и разноски по делото. С молбата, на частния съдебен изпълнител са възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ. На 03.11.2017 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника. Насрочен е и опис на движими вещи на длъжника, който не е станал. Поканата за доброволно изпълнение не е връчена на длъжника, тъй като не е намерен на адресите по регистрация. На 4.12.2017г. ищецът , сина на длъжника, е уведомил ЧСИ, че майка му е в дом, а в имота в който е насрочен описа на вещи, се намират само негови вещи, тъй като той е собственик на този имот. На 27.01.2018г. ЧСИ е връчила поканата за доброволно изпълнение на длъжника М.И..

С молба от 21.01.2019г. до ЧСИ взискателят е поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника и налагане на запор върху трудово възнаграждение или пенсия.

През 2018 и 2019г. е извършено частично погасяване на задължението чрез превод от банковата сметка на длъжника /на 1.12.2017г. на сумата 151718лв. и на 12.12.2019г. на сумата 320,64лв./.

С молба от 29.11.2021г. до ЧСИ взискателят е поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника, налагане на запор върху трудово възнаграждение или пенсия, както и опис и оценка на собствени на длъжника вещи.

При извършената от ЧСИ справка е установено, че длъжника М.И. е починала на 2.03.2018г . С постановление от 1.11.2023г. ЧСИ е конституирала на мястото на починалия длъжник, неговия наследник В. Н. Ч., настоящ ищец по делото.

С молба от 21.11.2023г. до ЧСИ взискателят е поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника, налагане на запор върху получаваната от него пенсия, както и опис и оценка на собствени на длъжника вещи. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника, сега ищец, на 2.01.2024г. Искът по чл.439 от ГПК е предявен в съда на 2.2.2024г.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на 5г. давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Когато вземането е установено със съдебно решение, каквото е влязлата в сила заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, давността е всякога 5г. /чл.117 ал.2 от ЗЗД/. Съгласно чл.116 б.в , с предприемане на действия за принудително изпълнение давността се прекъсва.

Както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за 3 доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В ТР №2/23 по тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г., ОСГТК, ВКС също е възприето, че молба, в която е посочен начинът на изпълнение , води до прекъсване на давността.

Такива молби взискателят, сега ответника, е подал на 05.09.2017 г., 21.01.2019г., 29.11.2021г. 21.11.2023г. Давността е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение, и е прекъсната с подаване на молбата от 5.09.2017г., в която е посочен начин на изпълнение, след това е прекъсната с налагането на запор върху банковата сметка на длъжника на 03.11.2017г., след това с признанието на дълга, обективирано и доброволно плащане на част от него на 1.12.2017г. /а от 2.03.2018г. до 1.11.2023г. изпълнителното производство е спряно по силата на закона поради смъртта на длъжника, и давност в този период не е текла – този въпрос е разгледан в следващ параграф, а за времето на настоящото съдебно производство давност също не тече/ . Подадените от взискателя молби от 21.01.19 и от 29.11.2021г. също прекъсват давността, съобразно правилото на чл. 116, б. "в" ЗЗД. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност. Между подаването на молбите на взискателя , в които е посочен начинът на изпълнение, не е изминал период от повече от 5г. поради което не може да се приеме, че е настъпила давност по отношение вземането му.

Досежно възражението на въззивника, че давността на вземането на взискателя е тригодишна, а не петгодишна, следва да се посочи следното: взимането произлиза от влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, и са изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист по чл.404 т.1 от ГПК. Давността за вземането по заповед за плащане е винаги 5 годишна, съгласно чл.117 ал.2 от ГПК. В този смисъл е налице многобройна съдебна практика, като напр. Решение № 50295 от 23.01.2023г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о., ГК.

Досежно възражението за настъпила перемпция, което според въззивника обуславя недопустимост на последващи принудителни изпълнителни действия:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява с постановление. С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на 4 процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение.

Това разбиране се потвърждава и от възприетото в ТР №2/23 по тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г., ОСГТК, ВКС - Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Следователно, перемпцията няма отношение към настъпване на давността.

В случая обаче по изп.дело няма настъпила перемция, т.е. няма 2 г. период, през който да не са били предприети принудителни изпълнителни действия. В периода между смъртта на длъжника, настъпила на 2.03.2018г . и конституирането на неговия наследник по закон с постановление от 1.11.2023г., изпълнителният процес е бил спрял, по силата на закона, на основание чл. 432, ал. 1 т. 3 вр. чл. 229, ал. 1 т. 2 от ГПК. Спирането на изпълнителния процес означава временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила и се запазва възможността изпълнението да се възобнови при отпадане на основанието за спиране. Т.е. то поражда временна забрана за извършване на изпълнителни действия /така в ТР №2/23 по тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г., ОСГТК, ВКС /. Със смъртта на длъжника спира да тече давностният срок, тъй като със смъртта му по силата на закона се спира и изп.производство и спират да текат всички срокове /вкл. двугодишния срок касаещ перемпцията/, като не може да бъдат извършвани никакви процесуални действия от съдебния изпълнител до конституирането на наследниците на длъжника. Сочената от въззивника съдебна практика не е относима към настоящия случай, който се различава съществено от разгледаните. По настоящото дело ЧСИ е наложил запор върху банкова сметка на длъжника /първоначалния/ , който е довел до погасяване на част от дълга. След смъртта на наследодателя , респ. конституирането на неговия наследник ,няма данни за налагани запори, а и такива да са били наложени, те нямат отношение към правния спор. Вземането на ответника не е погасено по давност, респ. предявения иск по чл.439 от ГПК е неоснователен.