Решение № 769 от 17.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. София, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙ***ЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: К***СТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от К***СТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20211110142123 по описа за 2021 година

Решение

№ ... гр. София, 17.01.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙ***ЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К***стантин Ал. Кунчев

При секретаря Биляна Петрова, като разгледа докладваното от съдия К***стантин Ал.

Кунчев гражданско дело № 42123 от 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от И. Р. З., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 406, искове с правно осование: 1) чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) чл.

225, ал. 1 КТ; 3) чл. 224, ал. 1 КТ; 4) чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ; 5) чл.

49 ЗЗД; 6) чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 49 ЗЗД, както и 7) иск за невнесени осигуровки, срещу „Б*** – Б*** – М 2019“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Климент Денчев“ № 3А, ет. 2, ап. 4, представлявано от Веселин Божков Фердинанов в качеството му на управител, с процесуален представител адв. Красимир Иванов Апостолов, вписан в САК. Ищецът моли съда да признае уволнението му за незак***но и да отмени Заповед № 22/12.07.2021г. , с която е наложено. Наред с това, ищецът моли дружеството работодател бъде осъдено да заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незак***ното уволнение, за периода от 19.07.2021г. до 13.10.2021г. в размер на 2600.00 лв, обезщетение за незаплатен годишен отпуск за 2020-2021г. в размер на 800.00 лв, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000.00 лв, както и обезщетение за невнесено осигуровки 1 за периода от 12.07.2021г. до 13.10.2021г. в размер на 800.00 лв. В зак***оустановения срок ответникът е депозирал отговор. Твърди се недопустимост, а в условията на евентуалност – неоснователност, на предявените искове поради липса на правен интерес. Претендират с направените разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът твърди, че с Трудов договор № 4/03.12.2019г. сключен между него и ответника, е назначен като „продавач к***султант“ в сладкарница „Марти“, но трудов договор и справка от НАП по чл. 62, ал. 2 от КТ до момента не са му предоставени от работодателя му – ответник в настоящото производство.

В периода 21.06.2021 – 21.07.2021г. ищецът е бил в отпуск при временна неработоспособност поради нужда от долекуване и рехабилитация с основна диагноза „Лумбална остех***дроза с радикулопатия“, като изрично е уведомил и работодателя си, че постъпва в болница със силни болки в поясен дял на гръбначния стълб за долекуване и рехабилтация. В същия този период на временна неработоспособност, на 14.07.2021г., ищецът получава Писмо искане от „Б*** – Б*** – М 2019“ ЕООД за представяне на обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина. На следващия ден, когато отива до пощата, за да изпрати отговор на писмото искане, ищецът получава ново писмо от „Б*** – Б*** – М 2019“ ЕООД, от което разбира, че със заповед от 12.07.2021г. е дисциплинарно уволнен по време на временната си неработоспособност. Поддържа се, че на ищеца е отнета възможността да даде обяснения за неявяването си на работа поради факта, че получава писменото искане на 14.07.2021г., болничен лист е издаден на 15.07.2021г., а заповедта за прекратяване на трудовия договор чрез налагане на дисциплинарно уволнение е от дата 12.07.2021г. Ответникът не оспорва факта, че ищецът е негов служител и работи като „продавач к***султнт“ в сладкарница „Марти“ въз основа на трудов договор № 4/03.12.2019г. Не се оспорва и изготвянето и връчването на Заповед № 22/12.07.2021г. и Заповед № 30/12.07.2021г., с които съответно се налага дисциплинарно наказание и се прекратява трудовия договор. Твърди се, че заповедите се изготвени и връчени в резултат на неявяването на работа, прекъсването на всякакъв к***такт и недаването на обяснения в развилото се производство по налагане на дисциплинарното наказание. След получаване, на 16.07.2021г., на процесния болничен лист от 14.07.2021г., от който е установено, че през периода от 21.06.2021г. до 21.07.2021г. ищецът се намира във временна нетрудоспособност, веднага, на 19.07.2021г., със Заповед № 039 от 19.07.2021г. е отменена Заповед № 22/12.07.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание и Заповед № 30/12.07.2021г. за прекратяване на трудовия договор. Поддържа се, че са направени многократни опити за връчване на Заповед №039 от 19.07.2021г., които са неуспешни, тъй като ищецът продължава да се намира в отпуск при временна нетрудоспособност, за което изпраща болнични листове в офиса на фирмата. Ответникът моли съда да приеме, че с депозиране на отговора на исковата молба и с приложената към него Заповед №039 от 19.07.2021г. я връчва отново. В открито съдебно на 05.10.2022г. ищецът оттегля иска за невнесени осигуровки в размер на 800.00 лв и иска с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна:

Видно от представените по делото доказателства (Заповед № 039 от 19.07.2021г., Заповед № 22/12.07.2021г. и Заповед № 30/12.07.2021г.), както и от твърденията на страните, и в частност неоспорването на факта от страна на ищеца, между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено.

От становището на ответника в отговора на исковата молба, както и от приложената към него Заповед № 039/19.07.21г. за изменение на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение, може да се заключи, че не е налице основание за уволнение.

По отношение на надлежно упражненото уволнение от доказателствата по делото се к***статира следното: 1) относно извършените к***кретни нарушения на трудовата дисциплина – както бе споменато по-горе, липсват такива; 2) по въпроса дали от ищеца са 2 поискани обяснения – на ищеца е изпратено писмо искане с изходящ номер от 05.07.2021г., което г-жа З. твърди, че получава на 14.07.2021г., когато срокът за представяне на обяснение във връзка с нарушенията на трудовата дисциплина е изтекъл; 3) що се касае до съобразяването на тежестта на нарушенията с тази на наложеното наказание – липсват к***кретни доказателства от ответника, ищецът не оспорва; 4) по отношение на издаването на заповедта от компетентен орган, в писмена форма, със съответни мотиви относно индивидуализацията на нарушението и наложеното наказание, както и в установените от зак***а преклузивни срокове – ищецът не оспорва, от приетата по делото като доказателство Заповед № 22/12.07.21г. може да се заключи, че посочените изисквания са спазени; 5) по въпроса за момента на връчвае на заповедта за прекратяване – липсват доказателства от ответника, ищецът твърди, че същата е му е връчена на 15.07.21г.

Видно от приложените по делото доказателства, ищецът е останал без работа за периода от септември 2021г. до 13.10.2021г. Липсват доказателства, че оставането без работа в този период е в причинна връзка с уволнението. Размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за месеца преди уволнението, се равнява на средното дневно брутно възнаграждение умножено по 30, което съгласно данните от експертизата се равнява на 32,50х30 = 975,00 лв.

От извършената съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че ищецът е имал за 2019г. – един работен ден неизплатен годишен отпуск, за 2020г. – двадесет работни дни, а за 2021г. – единадесет работни дни. Като средното дневно брутно възнаграждение за 2019г. е в размер на 29,54 лв, а за 2020г. и 2021г. – в размер на 32,50 лв. Следователно за 2019г. дължимата сум е в размер на 29,54 лв, за 2020г. – 650,00 лв, а за 2021г. – 357,50 лв. Или общо – 1037,04 лв.

От правна страна:

1. За да е основателен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, трябва да е налице следният фактически състав: 1) страните да са се намирали в трудово правоотношение; 2) на работника или служителя да е наложено дисциплинарно наказание уволнение, което да е 3) незак***но, както и 4) да не е отменено от работодателя.

В процесния случай, както бе установено, между ищеца – И. Р. З. , и ответника – „ Б*** – Б*** – М 2019“ ЕООД, е б и л о налице трудово правоотношение, породено от сключения на 03.12.19г. Трудов договор № 4/03.12.2019г.

Видно от приложените към делото доказателства, на ищеца е било наложено и дисциплинарно наказание уволнение. Същото е отменено като незак***но, като в отговора на исковата молба ответникът изрично моли съда да приеме, че с депозиране на отговора и приложената към него Заповед за отмяна на дисциплинарното наказание уволнение същата се връчва отново. Въпреки че заповедта, чиято отмяна се иска, всъщност вече е отменена, ответникът не е доказал, че заповедта е отменена преди предявяване на иска. Следователно искът е основателен.

2. За да е основателен иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ, трябва да е налице следният фактически състав: 1) страните да са се намирали в трудово правоотношение; 2) на работника или служителя да е наложено дисциплинарно наказание уволнение, което да е 3) незак***но, както и 4) да не е отменено от работодателя, а също така 5) работникът или служителят да е останал без работа и 6) това да е поради незак***ното му уволнение Както вече бе к***статирано, страните са се намирали в трудово правоотношение, на ищеца е наложено незак***но дисциплинарно наказание уволнение, като последното е отменено, но работодателят не е доказал, че това се е случило преди продаване на исковата молба. Ищецът не е доказал причинна връзка между оставането му без работа и незак***ното му уволнение. Напротив, от твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства е по-вероятно да се заключи, че оставането на служителя без работа се дължи на факта, че е продължил да се намира във временна неработоспсобност. С оглед това искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

3. За да е основателен искът по чл. 224, ал. 1 КТ, трябва да е налице следният 3 фактически състав: 1) страните да са се намирали в трудово правоотношение, което 2) да е прекратено, и 3) работникът или служителят да е не е използвал полагащия му се годишен отпуск, както и 4) правото за него да не е погасено по давност.

Както бе к***статирано по-горе, страните са се намирали в трудово правоотношение и същото е прекратено. От извършената съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че ищецът е имал за 2019г. – един работен ден неизплатен годишен отпуск, за 2020г. – двадесет работни дни, а за 2021г. – единадесет работни дни. Като средното дневно брутно възнаграждение за 2019г. е в размер на 29,54 лв, а за 2020г. и 2021г. – в размер на 32,50 лв.

Следователно за 2019г. дължимата сум е в размер на 29,54 лв, за 2020г. – 650,00 лв, а за 2021г. – 357,50 лв. Или общо – 1037,04 лв.

Съгласно чл. 176а, ал. 1 когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В процесния случай искът е предявен на 19.07.2021г., т.е. преди изтичане на 2-годишния давностен период.

С оглед гореизложеното искът се явява основателен, тъй като е налице фактическият състав, обуславящ основателността.

По отношение на разноските:

В установения в чл. 80 ГПК срок ответникът прави искане пред съда за присъждане на разноски. От страна на ответника се доказаха разноски в общ размер о т 200.00 лв за адвокатско възнаграждение. Тъй като ищецът е служител, а искът произтича от трудово правоотношение, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК той не внася такси и разноски по настоящото производство. Следователно от бюджета на съда са поети следните разноски: 1) държавна такса в размер на 216.00 лв; 2) депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 250.00 лв. и въз основа на чл. 77 ГПК в диспозитива на настоящото решение съдът ще осъди страните, съобразно уважената част от иска, да заплатят съответната част от таксите и разноските.