Определение № 941 от 13.09.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 941 гр. София , 13.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ЛОРА М. МИТАНКИНА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Частно наказателно дело № 20211110210979 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалби на Й.Д. и Н.К. срещу постановление на прокурор при СРП от 19.05.2021г., изведено с рег. № 14832/28.06.2021г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 14832/2020г. по описа на СДВР, пр. пр. № 14832/20г. по описа на СРП, образувано за това, че на 03.12.2018г. в гр. София с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил заблуждение у Н. К. К. и с това е причинил имотна вреда в размер на 44 000 лева, престъпление по чл. 210, ал.

1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК.

В жалбите се излагат доводи, че обжалваното прокурорско постановление е незаконосъобразно. Счита се, че прокурорът при СРП не е изложил съображения въз основа на какви доказателства е приел, че К. не е осъществил престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Сочи се, че не е обсъдена изготвената съдебнографическа експертиза. Поддържа се, че К. е извършил престъпление измама, тъй като е формирал неправилни представи у пострадалата К., че ще заплати своевременно сумата, която пострадалите дължат на адв. П. и дължимите държавни такси по гражданското производство, като от субективна страна е действал с пряк умисъл и користна цел. Липсата на доказателствен анализ води според жалбоподателите и до неправилен извод, че не е осъществен състав на престъпление по чл. 210, ал.

1, т. 5 НК. Моли се за отмяна на постановлението на СРП, с което е прекратено наказателното производство, което е преценено като незаконосъобразно, необосновано и немотивирано.

1

С обжалваното постановление на СРП от 19.05.2021г., изведено с рег. № 14832/28.06.2021г., е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 14832/2020г. по описа на СДВР, пр. пр. № 14832/20г. по описа на СРП, образувано за това, че на 03.12.2018г. в гр. София с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил заблуждение у Н.

К. К. и с това е причинил имотна вреда в размер на 44 000 лева, престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК.

В обжалвания съдебен акт след излагане на фактическата обстановка, приета за установена, прокурорът излага доводи, че не е осъществен състав на престъпление измама, като между В. К. и А. П. и пострадалите К. и Д. са били налице гражданскоправни отношения по силата на сключени договори и устни уговорки, като не са събрани доказателства от обективна страна К. да е въвел в заблуждение физическо лице, за да го мотивира да извърши имуществено разпореждане.

Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите на жалбоподателите, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Синът на св. Н.К. и на св. Й.Д. загинал в катастрофа на 21.05.2014г.

Двамата потърсили правна помощ и техен познат ги насочил към В. К.. През юни 2014г. двамата се срещнали с В. К., като на срещата присъствал и адв Ч.

Д.. На 09.02.2016г. св. К.а и св. Д. упълномощили адв. Ч. Д. и сключили договор за правна помощ и съдействие. В СГС било образувано гр.д. № 6148/16г. срещу ЗК „Л. И.“ за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на настъпилото ПТП, при което загинал синът на К.а и Д.. На 14.10.2016г. К.а и Д. оттеглили пълномощията си от адв.

Ч. Д.. В. К. им представил адв. А. П. и с пълномощни от 26.10.2016г. двамата го упълномощили да ги представлява по гр.д. № 6148/2016г. по описа на СГС.

На 30.10.2016г. свидетелите К.а и Д. сключили договор за правна защита и съдействие с адв. П., като в т. 4 от договора било уговорено задължението им да му заплатят адвокатско възнаграждение в размер на 20% от полученото обезщетение, а в т. 5 било уговорено задължението за заплащане на всички съдебни разноски за държавни такси, депозити и др. През 2017г. св. К. сключила договор за правна защита и съдействие по гр.д. № 6148/16г. на СГС и възнаграждението е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА. Адв.

2

П. представлявал свидетелите К. и Д. по гр.д. № 6148/16г. на СГС, което завършило с присъждането на сума в размер на по 109 000 лева обезщетение за всеки един от пострадалите. На 03.12.2018г. В. К. посетил дома на свидетелите К. и Д. в гр. София и поискал К. да отиде с него до банков клон и да преведе на негова банкова сметка 44 000 лева, които представлявали 20% от присъденото от съда обезщетение. Св. К. попитала защо се налага да превежда парите по сметка на К., а не на адв. П.. К. й обяснил, че той се бил разбрал с адв. П. по този въпрос. На 03.12.2018г. св. К. наредила с платежно нареждане сумата от 44 000 лева по банкова сметка на В. П. К.. К. издиктувал на служителката от банката като основание за превода – „погасяване на заем“.

Св. К. накарала К. собственоръчно да напише на гърба на платежното нареждане действителното основание и той написал: “Долуподписаният В. П.

К. декларирам, че получих сумата като възнаграждение по дело за обезщетение“. След два дни адв. П. отишъл в дома на К. и Д., които му разказали за превеждането на сумата 44 000 лева на В. К.. Адв. П. им обяснил, че не е получавал нищо от тази сума. На 25.02.2020г. К. отишъл в дома на св.

К. и поискал да види платежното нареждане за сумата 44 000 лева. След като К. му го дала, той задраскал написаното от него на гърба на документа и написал собственоръчно: „Долуподписаният В. К. декларирам, че получих сумата от 45 000 лева, които дадох като заем на Н.К. на 24.06.2015г. по запис на заповед с горнопосочената дата“.

Изложената фактическа обстановка съдът намери за установена от показанията на св. Н.К./л. 8-9 от т. 2 от д.пр./, показания на св. Й.Д. /л. 17-18 от т. 2 от д.пр./, показания на св. А. П. /л. 23-24, л. 25-26 от т. 2 от д.пр./, показания на св. Ч. Д. /л. 27 от д.пр./, показания на св. В. К. /л. 29-30, л. 38 от т. 2 от д.пр./, протокол за доброволно предаване/л. 12 от т. 2 от д.пр./, платежно нареждане от 03.12.18г. в оригинал /л. 13 от т. 2 от д.пр./, копие на платежно нареждане от 03.12.18г. /л. 14 от т. 2 от д.пр./, удостоверение от СГС /л. 36-37 от т.2 от д.пр./, протокол за доброволно предаване ведно с писмени доказателства /л. 39-46 от т. 2 от д.пр./, протокол за доброволно предаване ведно с писмени доказателства /л. 47-49 от т. 2 от д.пр./, извлечение от банкова сметка на св. Д. и на св. К. /л. 91-118 и л. 121-126 от т.

2 от д.пр./, извлечение от движение по сметка на В. К. /л. 8-36 от т. 3 от д.пр./, заключение на съдебнографическа експертиза /л. 46-51 от. т. 3 от д.пр./, договор за правна защита и съдействие ведно с пълномощно /л. 21, л. 22 от т.

3

1 от д.пр./, декларации от Н.К. и Й.Д. /л. 25, л. 26 от т. 1 от д.пр./, 2 бр. пълномощни /л. 28, л. 29 от. т. 1 от д.пр./, договор за правна защита и съдействие /л. 31 от д.пр./, договор за правна защита и съдействие /л. 37-38 от т. 1 от д.пр./.

Показанията на св. В. М., С. К., А. С., Г. С., А. Х., И. А., И. А. съдът намира за неотносими към предмета на настоящото производство.

При изложената по-горе фактическа обстановка, възприета от съда, която по същество съвпада с възприетата от прокурора, въз основа на доказателствените източници, които съдът кредитира, настоящият съдебен състав като цяло възприема фактическите и правни изводи на прокурора при СРП, който е прекратил наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК. Съдът намира, че обжалваното постановление на прокурора е правилно и следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите К. и Д., които в съвкупност с приобщените по делото писмени доказателства – пълномощни, договори за правна защита и съдействие, платежно нареждане от 03.12.18г. в оригинал и копие на същото, предмет на изследване от съдебнографическата експертиза, която съдът също кредитира, установяват отношенията между свидетелите К. и Д. от една страна, и свидетелите В. К. и А. П. – от друга.

Показанията на свидетелите К. и Д. намират подкрепа и в показанията на св.

А. П., като самият св. В. К. не отрича, че е получил по банковата си сметка сумата 44 000 лева, както и фактите, съобщени от св. К. в показанията й, включително, че е написал, задраскал и впоследствие написал текст на гърба на платежното нареждане, като твърдението му е, че самата К. е поискала да напише, че й е дал сумата 45 000 лева на заем, какъвто заем не е даван. В последващите си показания св. К. изнася твърдения за причините за влошените си взаимоотношения със св. А. П..

Релевантно в случая е, че в съвкупност събраните в хода на досъдебното производство доказателства – гласни, писмени и доказателственото средство – заключение на съдебнографическа експертиза, не установяват В. К. да е възбудил заблуждение у св. К. относно определени факти и обстоятелства, които не отговарят на действителността, и мотивирана от формираната у нея неправилна представа относно определени факти и обстоятелства св. К. да е 4 извършила акта на имуществено разпореждане, с който е превела сумата 44 000 лева по сметка на В. К.. Доказва се по категоричен начин, че св. К. е знаела, че дължи адвокатско възнаграждение в размер на 20 % от полученото обезщетение, че дължи същото на адв. А. П., който е представлявал нея и св.

Й.Д. по гр.д. № 6148/16г. на СГС по силата на сключен договор за правна защита и съдействие. На следващо място събраните непротиворечиви доказателства в тази насока установяват, че св. К. е съзнавала, че превежда сумата от 44 000 лева по сметка на В. К., а не по сметка на адв. А. П.. Фактът, че св. К. е заявил на св. К., че се е разбрал със св. П. и че парите ще му бъдат преведени, което не се е случило, сам по себе си не е от естество да обоснове, още по-малко несъмнено, извод за наличие и доказаност на състав на престъпление измама. От обективна страна св. К. не е била въведена в заблуждение относно фактическите обстоятелства, при наличие на които извършва превода. Съзнавала е, че превежда парите по сметка на В. К., водейки се от обещанието му, че впоследствие те ще отидат в полза на адв. П. в изпълнение на задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 20% по договора за правна помощ и съдействие. Неизпълнението на обещанието от страна на св. К. обоснова единствено неуредени гражданскоправни взаимоотношения и претенция за неоснователно обогатяване по гражданскоправен ред. Липсват каквито и да било обективни доказателства, че изначално св. К. не е имал намерение да изпълни обещанието си и да преведе парите на адв. П. или обективна невъзможност да стори това. Законосъобразен е изводът на прокурора, че не се доказва В. К. да е извършил от обективна и субективна страна състав на престъпление измама, поради което постановлението на СРП следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при СРП от 19.05.2021г., изведено с рег. № 14832/28.06.2021г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 14832/2020г. по описа на СДВР, пр. пр. № 14832/20г. по описа на СРП, образувано за това, че на 03.12.2018г. в гр. София с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил заблуждение у Н. К. К. и с това е причинил имотна вреда в размер на 44 000 5 лева, престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред СГС в 7-дневен срок от съобщаването му на СРП и на жалбоподателите Н.К. и Й.Д..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6