Присъда № 102 от 02.08.2023, Софийски градски съд

МОТИВИ към Присъда № 102/12.06.2023 г., по н.о.х.д. № 3118/21 г. по описа на СГС, НО, 30 състав

-------------------------------------------------------------------------------І.

Делото е разгледано от СГС като първа инстанция по обвинението срещу подсъдимия ХР. Р. Б., с ЕГН: **********, за престъпление по чл. 116, ал.1, т.т. 3 и 6, вр. чл. 115 НК – за това, че в неустановен с точност момент за времето между 17.00 ч. на 17 март 2020 г. и 12.30 ч. на 19 март 2020 г., в жилище в гр. София (ж.к.

„********), по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост умишлено умъртвил своята майка П.Х.Й. – Б.а.

Прокурорът поддържа изцяло това обвинение, позовавайки се на заключенията на медицинските експертизи; на показанията на свидетелите, сочещи, че подс. Б. е упражнявал системно домашно насилие над майка си, с която съжителствал; на казаното от св. Б. (чиито досъдебни показания моли съда да оцени с доверие след приетата СППЕ); на съобщеното от св. П.К., че в следобедните часове на 18.03.2020 г. от апартамента на подсъдимия и покойната му майка К. чула силни женски викове „от болка“; на неадекватното поведение на Б. след убийството и множеството различни (и противоречащи си) изявления, направени от него пред различни лица и т.н.

Представителят на държавното обвинение предлага извършеното деяние да бъде наказано с 20 години лишаване от свобода.

Тезата на служебния защитник на подс. Б. (адв. Л.Д.) е, че той не може да бъде признат за виновен „само защото няма кой друг да бъде“ автор на процесното убийство. В случая защитата акцентира върху данните за принципно влошеното здравословно състояние на жертвата и крехката й телесна физика, което съчетание по никакъв начин не е изисквало починалата да бъде удряна, ритана и блъскана силно, защото (според адв. Д.) нещата можели „…да се случат много по лесно, без нанасяне на травми по трупа“, ако в действителност Б. е целял да убие майка си. Още повече, че същият е бил финансово зависим от нея и това обстоятелство се явява сериозен контрамотив за подобно поведение. Самият подсъдим също е подробен в защитната си пледоария, изтъквайки конкретни обстоятелства, които (според него) разколебават обвинението и налагат оправдаването му: първо – че няма как съобщената от покойната му майка информация пред св. К., че е била бита (удряна в ребрата) от сина си да е вярна, тъй като едно година преди това П. Б.а не е съжителствала с подс. Б.; второ – че чутите от жилището им шумове (викове, тропане), на които прокурорът се основава, не могат да бъдат довод за обвинението, тъй като един от свидетелите (Г. Д.) изрично заявява, че „…тези шумове продължават и до ден днешен“; трето – че през времето, за което св. П.К. твърди, че е чула женски викове от болка от процесния апартамент (също факт, на който държавното обвинение гради тезата си), той (подсъдимият) е бил извън жилището, а неговият глас не е бил чут; четвърто – че по делото не се установява никакъв мотив за убийството на майка му; и пето – че приетата СМЕ на д-р О. съдържа „много грешки“, защото е извършена от „човек, който никога не е имал живи пациенти“.

ІІ.

ФАКТИТЕ по делото, които съдът намери за установени, касаят събития, условно обособени в няколко последователни групи – за съжителството (приживе) 1 между подс. Б. и неговата майка; за самото деяние, при което починалата Б.а е била насилствено умъртвена; и за последващото поведение на подсъдимия.

Подсъдимият ХР. Р. Б., с ЕГН: **********, е роден на ********. в гр. София.

Същият е българин, с българско гражданство и със средно образование; неженен, неосъждан (реабилитиран по право) и е адресно регистриран в гр. София, ж.к.

„********[1]. На посочения адрес до инкриминирания по делото период (17-19 март 2020 г.) Б. съжителствал с възрастната си майка и вдовица П.Х.Й. – Б.а, с ЕГН:

**********, родена на ******** г.[2] Подсъдимият бил безработен, нямал финансови доходи, злоупотребявал с алкохол и се намирал в трайно влошени отношения с майка си. Случвало се да употребява спрямо нея и физическо насилие, за което Б.а единствено споделяла пред своите племенници (свидетелите Р.К. и В.Й.), без да подава жалби до компетентните органи. Близо година (от м. септември 2017 г. до м. август 2018 г.) била принудена да напусне общото жилище и със съдействие на свидетелите К. и Й. временно се настанила в къща в столичния квартал „Орландовци“. Завърнала се в процесния апартамент (в гр. София, ж.к. „********) през лятото на 2018 г., а в началото на 2019 г. отново била принудена временно да излезе оттам, настанявайки се в прилежащото мазе. Тъй като при пребиваването си там Б.а не спазвала никаква хигиена, по настояване на Етажната собственост на входа, през м. май 2019 г. тя се прибрала в апартамента и отново заживява с подс. Х.Б..

П. Б.а била слаба и с крехко телосложение; страдала от сърдечно-съдови заболявания, обусловени от възрастта й (72 г.). В посочения период подсъдимият поддържал интимни отношения със св. Д. Б. (съсед от същия вход), която била привързана към него, изпълнявала редица негови указания и съвети, често го подпомагала финансово и посещавала дома му. Лошото отношение на подсъдимия към неговата майка не било преустановено и към средата на м. март 2020 г. конфликтите ескалирали. При част от тях, настъпили около седмица преди датата на инкриминираното деяние, подсъдимият удрял Б.а, причинявайки й кръвонасядания и отоци по различни места на тялото[3] (слепоочието, клепача над дясното око, зад лявата ушна мида, лявата ключица и задната повърхност на гръдния кош, лявото бедро, горната и външна повърхност на левия крак, предно-вътрешната повърхност на дясната подбедрица). За малко повече от едно денонощие (от сутринта на 16 март 2020 г. до около 17.00 ч. на 17 март 2020 г.) подс. Б. не пребивавал в жилището си, защото по свое желание сам заминал с влак до гр. Видин, преспал там в хотел и се завърнал в София.

След 17.00 ч. на 17.03.2020 г. подсъдимият отново пребивавал на адреса, на който живеел заедно с майка си (гр. София, ж.к. „********), а конфликтните отношения помежду им не били преустановени. В този период Б. бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и именно в това състояние, независимо от данните за злоупотреба с алкохол, при един от поредно възникналите скандали между него и П. Б.а нанесъл във въпросното жилище на майка си тежък побой чрез множество удари с ръце и крака и притискане с ръце, довел до несъвместими с живота травми за жертвата. Същите били причинени в неустановен с точност момент за времето между 17.00 ч. на 17 март и 12.30 ч. на 19 март 2020 г. Две от травмите били пряко свързани с настъпилата впоследствие смърт на починалата жена, защото предизвикали остра дихателна недостатъчност двустранното счупване на ребра на гръдния кош (вдясно: 3-то, 4-то и 5-то по средна ключична линия; вляво: 3-то, 4-то и 5-то по средна ключична линия; и от 2-ро до 5-то по предната мишнична линия), причинило масивна мастна емболия в белите дробове; и напречно пълно счупване на лявото дълго рогче на щитовидния хрущял. Останалите увреждания, макар и причинени при същия побой, нямали пряка медицинска връзка с 2 настъпилата дихателна недостатъчност – охлузване на носа; счупване на носни кости; разкъсно-контузна рана по вътрешната повърхност на предния ръб на левия носен отвор; кръвонасядания вляво на средната третина по предната повърхност на гръдния кош, по лявата странична повърхност на гръдния кош (в средната и долна третина), по задната повърхност на гръдния кош (вляво), в областта на проекцията на лопатката, в мускулатурата около лявата лопатка и гръбначния стълб, в челната област, в лявото и дясното слепоочие, по лигавицата на горната устна (централно), по предната повърхност на проекцията на долната челюст (вляво), по всички отдели на лявата ръка (с оток), по задната повърхност на дясната ръка, по външната и предната повърхност на лявото бедро (в неговата средна и долна третина), по предната повърхност на лявото коляно, по предната повърхност на дясното бедро (на границата с коляното), по предната повърхност на дясното коляно, по предната повърхност на дясната подбедрица.

Смъртта на починалата П. Б.а не настъпила мигновено след нанесения побой, а в пределите на до около едно денонощие (в рамките на инкриминирания период между 17.00 ч. на 17.03.2020 г. и 12.30 ч. на 19.03.2020 г.). Приживе видът и броят на уврежданията й причинили продължителни силни болки и страдания, които жертвата е могла емоционално да преработи и усети. Счупените ребра и дихателната недостатъчност, обаче, не й позволявали да се движи, да напуска апартамента или да повика медицинска помощ, поради което преживяла последните си часове агонизирайки.

След като около 12.30 ч. на 19.03.2020 г. подс. Б. се убедил, че майка му е починала, той предприел действия, чрез които да прикрие данните за упражненото спрямо нея насилие. Най-напред позвънил на тел. 112, за да потърси съдействие за погребение, а около 16.00 ч. посетил офиса на общинското предприятие „Гробищни паркове“ (гр. София, кв. „Орландовци“), чийто служители отказали да организират исканото погребение, разяснявайки на подсъдимия, че следва да представи издадено от медицинско лице съобщение за смърт. След 16.30 ч. Б. продължил да звъни на тел. 112, настоявайки да получи помощ за погребението на починалата си майка. При всички свои обаждания и при посещението в ОП „Гробищни паркове“ подсъдимият излагал противоречаща си информация относно причината за смъртта на П. Б.а – твърдял, че я намерил паднала на пода; че била епилептичка; че „сърцето й отказало“, защото „й дошло времето“; че постоянно получавала епилептични припадъци и падала; че подозира, че била бита извън жилището си и т.н. В крайна сметка, процесният апартамент бил посетен както от екип на ЦСМП (д-р П.М.), който констатирал смъртта на жертвата, така и от няколко екипа полицейски служители на СДВР/09 РУ, част от които забелязали следите от насилие по трупа на жертвата и зацапванията с кръв по дивана и възглавниците в хола и пристъпили към задържане на подс. Б. около 22.00 ч. на 19.03.2020 г.

ІII.

Събраните в двете фази на наказателното производство ДОКАЗАТЕЛСТВАТА също могат да бъдат условно „групирани“ в три аспекта: първият – относно съжителстването на подсъдимия и неговата майка в общия им апартамент, отношенията помежду им и с техните съседи; вторият – за самото изпълнително деяние на убийството (умъртвяването на П. Б.а) и неговото авторство от страна на подсъдимия (изведени от съпоставката на редица косвени улики, формиращи еднопосочен извод); и третият – във връзка с последващото поведение на Х.Б. в опитите му да осигури „скоропостижно“ погребение на майка си, прикривайки действителната причина за нейната смърт.

Част от писмените доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК, 3 потвърждават както роднинската връзка „майка – син“ между П. и Х.Б.и, така и адресната им регистрация (постоянна и настояща) в жилището, в което е извършено убийството – писмо/справка от МВР/СДВР[4] и Справка за лице АИС „БДС“[5]. Касае се за факти, установени от непротиворечиви данни, защото за тях еднопосочно съобщават разпитаните съседи от входа на кооперацията – свидетелите П.К.[6], Ж.И Н.С.[7], М.В.[8], Г. Д.[9], Г. И.[10], М. А.[11], Ж.А.[12], Ц. И.[13] и Д. Б.[14] (последната – интимна приятелка на подсъдимия до задържането му под стража през м. март 2020 г.). За социалното положение на Б. (безработно лице, без доходи, често злоупотребяващо с алкохола) информация се съдържа в показанията на свидетелите Б.

(„Финансовото му състояние в този период не беше много добро … В този период съм му давала пари на Х.. Може би и майка му е давала. Той е искал от мен понякога пари. Х. си пийваше“)[15], А. („Х. ми е казвал, че пие спирт … в едно малко шишенце от минерална вода си сипва спирт от аптеката и останалата част долива с вода.

Не знам какви количества алкохол е пиел, но постоянно му светеха очите…“)[16] и Цв. И. („…майка му беше алкохоличка. Той от малък й носеше алкохол и имам чувството, че тя го предизвика и той да пие алкохол..“)[17]. И доколкото съобщената от тримата информация е еднопосочна (макар и поднесена с различни изразни средства), няма пречка да бъде приета с доверие. Няколко са и източниците на доказателства, разкриващи принципно влошените във времето отношения между починалата П. Б.а и нейния син, оплакванията й пред трети лица, че той я е малтретирал физически и двукратното й принуждаване да напуска собствения си апартамент. Тук, на първо място, свидетелите Р.К.[18] и В.Й.[19] (брат и сестра) роднини на подсъдимия (братовчеди) и майка му (племенници), за които изобщо не се установява мотив за лъжесвидетелстване, разказаха как няколко години преди смъртта си (между есента на 2017 г. и м. август 2018 г.) П. Б.а избягала от жилището, обявена била за издирване от МВР, а след откриването й временно се настанила в къща в кв.