Определение № 4308 от 06.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4308 гр. София, 31.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20231100605630 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.

С разпореждане № 10945 от 4.09.2023 г., постановено по НЧХД № 11658/2023 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т.

1 и т. 2 от НПК е било прекратено наказателното производство, образувано по частна тъжба на П. Ж. П. срещу Апелативен съд – Пловдив, Окръжен съд – Стара Загора, Окръжен съд – Хасково, Районен съд – Хасково, Прокуратура на Република България, Министерство на правосъдието и А.И.П., за когото е посочено, че е държавен съдебен изпълнител при РС-Хасково.

Срещу разпореждането е постъпила въззивна частна жалба от П. Ж. П.. В жалбата се твърди, че са извършени тридесет престъпления от длъжностни лица, от магистрати, както и от различни институции. Посочва се, че Административен съд Пловдив е ,,съучастник и прикрива престъпления на Районен съд – Хасково, като и на Окръжен съд – Хасково”. Иска се ,,делото да се разглежда от друг съдия”.

Софийският градски съд, като съобрази естеството на изложените от частния тъжител твърдения и служебно провери правилността на разпореждането, намира за установено следното.

Първоинстанционният съд в процесното разпореждане неправилно е определил срока на обжалване като 15-дневен и съответния ред за обжалване – по глава ХХІ от НПК, като не е съобразил измененията на НПК (ДВ, бр. 48 от 02.06.2023г.), съгласно които разпорежданията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, се обжалват по реда на глава ХХІІ от НПК в 7-дневен срок. Поради това депозираната жалба следва да се приеме за подадена в срок, дори когато е депозирана в указания съд от съда, който надвишава законовия. Частната жалба изхожда от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата на П. Ж. Петров е неоснователна, поради следните съображения.

Софийският районен съд е образувал наказателно производство от частен характер № 11658/2023г. по частна тъжба, подадена от П. Ж. П.. Частната тъжба 1 представлява документ, който включва саморъчно написани отделни думи, цифри и изречения върху решение № 109 от 21.06.2023г. по в.гр.д. №228/2023г. на Апелативен съд - Пловдив, III-ти граждански състав, както и върху Решение № 60 от 15.02.2023г. по гр.д. № 254/2022г. на окръжен съд - Стара Загора, VIII граждански състав.

Независимо от факта, че липсва цялостно писмено изложение, представената пред съда компилация позволява да се изяснят твърденията на П., че притежавал имот в гр.

Хасково, кв. Болярово, ул. ****, закупен с нотариален акт № 36/1997 г. След това имотът не бил продаван, но организирана престъпна група го ипотекирала. П. твърди, че държавният съдебен изпълнител А.П. продал имота му в почивен ден – 27.11.2004 г., без да били налице ,,продажба и плащане в банка”, съответно без да е спазена законовата процедура за прехвърлянето на недвижимия имот.

В рамките на процесуалната си компетентност съдията-докладчик на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК е прекратил наказателно производство, без да провежда съдебно следствие, защото е приел, че тъжбата е негодна да инициира наказателно преследване срещу конкретни лица за престъпления, които се преследват по този процесуален ред – с тъжба на пострадал. Първоинстанционният съд, анализирайки съдържанието на процесната тъжба, е приел, че тя не отговаря на изискванията на чл.

81, ал. 1 НК.

Въззивният съд намира, че правните изводи на първостепенният съд са законосъобразни, тъй като почиват на коректно тълкуване на писменото изложение, по което е било образувано дело в СРС.

Частната тъжба е процесуалният документ, който поставя началото на наказателно производство, което се образува по тъжба на пострадалия, поради което се изисква да отговаря на определени изисквания за форма и съдържание. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за лицето, срещу което се подава, както и описание на обстоятелствата на престъпното деяние. Контролираният съд правилно е посочил, че за да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението. Иницииращият наказателно производство от частен характер документ задължително трябва да съдържа в достатъчна степен конкретизирани онези фактически твърдения, които обуславят съставомерността на конкретен престъпен състав. Такива твърдения несъмнено са тези за времето и мястото на извършване на твърдяното престъпно посегателство, както и конкретните действия на дееца, за които се претендира, че осъществяват изпълнителното деяние на престъплението и се иска да бъде ангажирана наказателната му отговорност. Това е така, тъй като фактическите рамки, описани в частната тъжба, очертават предмета на доказване в наказателния процес и заедно с правната квалификация, която съдиятадокладчик следва да определи, в случай че тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, очертават конкретното обвинение, което се повдига срещу лицето, посочено в тъжбата. Фактическите и правни рамки на съответното обвинение е необходимо да бъдат недвусмислено конкретизирани с оглед гарантиране на правото на защита на подсъдимия, което включва, на първо място, правото му да разбере в какво точно е обвинен.

В процесния случай първоинстанционният съдият-докладчик е направил вярна констатация, че подадената тъжба не отговаря на императивните изисквания на чл. 81, ал. 1 НПК. В тъжбата се сочат оценъчни твърдения, които не биха могли да бъдат квалифицирани като престъпление от частен характер. Независимо че липсва достатъчно конкретизирана фактология, е видно, че тъжителят в най-общ план излага твърдения за престъпления по служба и против правосъдието, както и действия на 2 организирана престъпна група. Споменатите престъпления са от общ характер и се разследват в досъдебна фаза под ръководството на прокурора, ако са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.

Въззивният съд намира за правилна преценката на районния съд, че не е необходимо да бъдат давани указания за уточнение на съдържанието на тъжбата, тъй като изначално е ясно, че в нея не се твърдят престъпления, които се преследват по този ред.

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваният съдебен акт е обоснован и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 345 вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 250, ал. 4 от НПК, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 10945 от 4.09.2023 г. на съдия-докладчик при СРС, постановено по НЧХД № 11658/2023 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3