Решение № 56 от 19.04.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. *** , 19.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120201396 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на И. О. Ч. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „Ивайло” № 70, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4338581 на ОДМВР-гр.*** (ЕФ), с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 800 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания фиш. Посочва се, че жалбоподателят е предоставил управлението на лекия автомобил на А.Д. считано от 01.08.2019 г., поради което и именно той следва да бъде санкциониран.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се заявява, че жалбата е неоснователна, а издадения ЕФ е правилен и законосъобразен. Заявява се позиция, че декларацията по чл. 188 ЗДвП не е била придружена с копие на СУМПС на Д., поради което и правилно глобата е останала в тежест на собственика на автомобила. Пледира се за потвърждаване на ЕФ.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за 1 обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП. Това е така доколкото ЕФ е бил връчен редовно на жалбоподателя на 07.02.2021 г. На 10.02.2021 г. той е подал декларация, заявявайки, че не той е управлявал автомобила и представяйки копие от пълномощно и договор (наречен от него „предварителен договор“). Липсват данни по въпросната декларация да има произнасяне от АНО, а съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8, изр. 2, предл. 2 ЗДвП – срокът за обжалване на ЕФ пред съда е 14-дневен от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото не са ангажирани никакви доказателства от АНО, който носи доказателствената тежест за установяване на този факт, дали и кога е съобщил отказа си за анулиране на жалбоподателя, поради което за съда не остава друго освен да приеме, че депозираната на 23.03.2021 г. жалба е в срок. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 29.12.2020 г. в 14:17 часа, в гр. ***, ПП I-9, км. 229+470, от ПВ „***“ към гр. *** техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта с „ARH CAM S1“ с № 11743d1 засякла и заснела, движещ се в указаната посока със скорост от 128 км/ч. лек автомобил „***” с рег. № ***, при разрешена скорост за движение за този пътен участък с пътен знак В-26 до 50 км/ч. Направената снимка била записана под наименование „Снимка № 0088824“.

В последствие записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР ***, който от записания файл, установил, че заснетият лек автомобил „***” с рег. № *** е собственост на жалбоподателя Ч., както и че скоростта следва да се счита на 124 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4338581 на ОДМВРгр.***, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на собственика било наложено наказание „Глоба” в размер на 800 лева.

Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „ARH CAM S1“ с № 11743d1, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 13) и Протокол за проверка (л. 15).

За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен Протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л. 12), съдържащ всички законоустановени реквизити.

На 07.02.2021 г. ЕФ бил връчен на жалбоподателя, като на 10.02.2021 г. той депозирал декларация (л. 6) и копие от пълномощно и предварителен договор (л. 4), 2 декларирайки, че на процесната дата автомобилът се анулиране на ЕФ. управлявал от А.Д.. Поискал

Липсват данни за отговор на така подадената декларация, но видно от становището на юрисконсулта на ОДМВР-*** - ЕФ не бил анулиран защото жалбоподателят не е изпълнил задължението си да представи СУМПС на лицето, за което твърди, че е управлявало автомобила, поради което и ЕФ остава в негов тежест.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР ***, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението и достатъчно изчерпателно са отразени е обстоятелствата, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 50 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 74 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Въпреки това съдът счита, че в случая неправилно АНО е отказал да анулира ЕФ и неправилно е определил субекта на административното наказание. Нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на 3 когото е предоставено моторно превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Целта на тази разпоредба е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението.

В конкретния случай - към датата на нарушението – 29.12.2020 г. собственик на автомобила е бил жалбоподателят Ч., поради което правилно първоначално ЕФ е бил издаден срещу него. В законовия срок обаче жалбоподателят е представил в Сектор „ПП” декларация, че не той, а лицето – А.Д. е управлявал автомобила него ден. В подкрепа на изложеното в декларацията е приложено и копие от пълномощно и т.нар. „предварителен договор“ (на гърба на пълномощното), от които става ясно, че считано от 01.08.2019 г. владението, ползването и управлението на лекия автомобил е предоставено на Д.. Изрично в пълномощното (което е нотариално заверено, поради което и датата и съдържанието му се приемат от съда за достоверни) и в т.нар. „договор“ на гърба му е записано, че А.Д. е реалният ползвател на автомобила и носи отговорност за него. Въпреки това АНО е отказал да анулира ЕФ с мотива, че декларацията не е придружена от копие на СУМПС на сочения за водач.

Настоящият състав счита, че в конкретния случай и с оглед конкретиката на казуса, решението на АНО е неправилно. Действително законът изисква ведно с декларацията да се представи и копие на СУМПС. В някой случаи обаче, това обективно не е възможно. Така например касационната инстанция е имало повод да се произнесе в подобни хипотези Решение № 424/08.03.2018г. по к.н.а.х.д. № 102/2018г. на АдмС-*** и Решение № 715/13.04.2018г. по к.н.а.х.д. № 154/2018г. на АдмС-***, Определение № 2034/23.08.2018г. по к.а.н.х.д. № 2008/2018г. на АдмС-*** , като е приела, че трябва да се подхожда индивидуално и да не се абсолютизира изискването за представяне на копие от СУМПС, защото понякога обективно това е невъзможно. По мнение на настоящия състав точно такъв е и процесният случай. Видно от представените писмени доказателства – реално от 01.08.2019 г. собственикът на автомобила е предоставил управлението му на друго лице, което изрично се е съгласило да носи цялата отговорност за него, което безспорно включва и поемане на глобите, свързани с неспазване на правилата за движение по пътищата във връзка с управлението на автомобила. Действително собственикът не се е снабдил със СУМПС на Д., но предвид уговорките помежду им – включително и желанието за бъдещо прехвърляне на собствеността (предварителен договор) това не е било необходимо. Към момента на получаване на ЕФ собственикът е направил всичко възможно за откриване на Д. и снабдяване със СУМПС (писмо на л. 7), но очевидно без резултат. Между другото опитите на АНО (писмо на л. 20), както и на съда по установяване на лицето също са безрезултатни, 4 предвид информацията, че той се намира в чужбина. При това положение повече от очевидно е, че жалбоподателят не разполага с възможност да изиска водачът да представи копие от СУМПС. Реално собственикът няма възможност да изпълни законовото изискване и то не по своя вина, поради което и по мнение на съда, незаконосъобразно би се явило в този случай спрямо него да се издава ЕФ. В случая Ч. е представил декларация съдържаща всички необходими данни, за да може ЕФ да се издаде на ползвателя на автомобила, като АНО е следвало да проведе разследване на спорните обстоятелства и едва тогава да установи, кой е управлявал автомобила и да издаде ЕФ против него, а не директно да ангажира отговорността на жалбоподателя, в качеството му на собственик на автомобила.

Поради горните причини съдът счита, че неправилно АНО е отказал да анулира ЕФ, въпреки че са били налице предпоставките за това, поради което следва да се приеме, че издаденият електронния фиш следва да се отмени.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай нито една от страните не е поискала присъждане на разноски, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по възлагането им.