Решение № 11819 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11819 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. К. при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. К. Гражданско дело № 20221110120520 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:

000694749 /конституирано с протоколно определение от 06.02.2024 г. на мястото на първоначалния ищец „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, с ЕИК: 204915054 – предвид заличаване на същия след договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 от ТЗ/, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Николета Матева, срещу С. Т. С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 627.04 лева, от които: 1/сумата о т 594.70 лева – представлява главница по договор за кредит № CARD-17467657/27.11.2019 г. и 32.34 лева – представлява обезщетение за забава, дължимо за периода от 03.12.2020 г. до 16.06.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 39475/2021 на СРС – 05.07.2021 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за кредит № 17467657/27.11.2019 г., сключен между ответника и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Посочва се, че договорът бил за револвиращ потребителски кредит, усвояван чрез издадена кредитна карта – с кредитен лимит от 1000 лева. От тази сума ответницата реално усвоила само за част – за закупуване на черна техника. Първоначално ответницата погасявала задълженията си по кредита – но впоследствие от 1

01.07.2020 г. преустановила плащанията. Поради това при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: договор за кредит № CARD-17467657/27.11.2019 г., съгласие за обработка на лични данни, месечно извлечение, покана, извлечение от Търговски и фирмен регистър на Франция и извлечение от ТРРЮЛНЦ.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез назначения му особен представител – адв. Е. П., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

В тази връзка се твърди, че липсвали доказателства ответницата да е в неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, както и доказателства сумата по кредита да е въобще усвоена. Възразява се срещу уведомяването на длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост на кредита. Счита клаузата на т. 15 от процесния договор за неравноправна и несъответстваща на чл. 21 вр. чл. 11, ал. 1 вр. чл. 9 от ЗПК. Прави възражение за недействителност на договора с оглед нарушения на изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 10 и т. 12 от ЗПК. Сочи, че ищецът не представя доказателства за издаването на месечни извлечения и изпращането им на ответника. Оспорва предявените претенции и по размер.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно счетоводна експертиза с вх. № 154144/13.05.2024 г.

В съдебно заседание, проведено на 21.05.2024 г., процесуалният представител на ищеца юрк. Кисьова изразява становище за неоснователност на възраженията на ответника. Иска се исковите претенции да бъдат уважени.

Ответницата С. Т. С. се представлява от адв. П., която поддържа отговора на исковата молба и иска цялостно респ. частично отхвърляне на исковете.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 5203/12.07.2021 г. по ч.гр.д. № 39475/2021 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника С. Т. С. чрез залепване на уведомление.

От представено по делото копие от договор за потребителски кредит № CARD-17467657/27.11.2019 г. и погасителен план към него се установява, че н а 27.11.2019 г. между дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България”, с ЕИК: 204915054 като заемодател и ответника като 2 заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: цена на стоките: 679 лева /телевизор Samsung/, удължена гаранция – 70 лева, застраховка сигурност на плащанията – 67.41 лева или общ размер на кредита: 816.41 лева, срок на кредита 12 месеца – с падеж на първа вноска 01.01.2020 г. и с падеж на последна вноска – 01.12.2020 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 15.87 % и лихвен процент /ЛП/ 14.82 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 884.88 лева при ежемесечна погасителна вноска в размер на 73.74 лева. В договора в раздел „финансирани стоки и услуги” е включена и застрахователна премия в размер на 67.41 лева – за застраховка „сигурност на плащанията”. Договорът и приложеното съгласие към него са подписани на всяка страница от ответницата като подписът й не е оспорен.

Никакъв документ за посочената застраховка – като сертификат или общи условия или застрахователна полица, не е представен по делото.

Налице е покана до ответницата да заплати дължимите от нея суми – 07.12.2020 г. – в общ размер от 595.36 лева, която обаче няма данни да е връчена.

По делото липсва спор, а и от справка от ТРРЮЛНЦ се установява, че дружеството настоящ ищец - „Юробанк България“ АД, с ЕИК: 000694749 е правоприемник по силата на договор за продажба на търговско предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, с ЕИК: 204915054.

На последно място от изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че договорът № CARD-17467657 е сключен на 27.11.2019 г. На същата дата от ответницата е усвоена сумата от 679 лева – цена на стоката, 70 лева – цена на удължена гаранция, 67.41 лева – застрахователна премия по застраховка „сигурност на плащанията“.

Възнаградителната лихва възлиза на 68.47 лева или общата сума, дължима за връщане по кредита възлиза на 884.88 лева. Погасяването е следвало да бъде извършено на 12 броя равни месечни вноски – всяка по 73.74 лева. Съгласно експертизата обаче на ответницата са начислени и сумите то 28 лева – месечни такси за обслужване и 36.78 лева месечна лихва. От своя страна ответницата била заплатила по кредита сумата от общо 354.96 лева. С тях дружеството ищец погасило 36.78 лева месечна лихва, 28 лева – такса обслужване и 290.18 лева от сумата от общо 884.88 лева – като така останали дължими 594.70 лева /колкото е заявена исковата претенция за главница по настоящото дело/. От тази сума при спазване на параметрите по погасителния план – 563.21 лева представляват чиста главница и 31.49 лева представляват възнаградителна лихва.

Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени други допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира, че експертизата следва да бъде кредитирана.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона 3 за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за потребителски кредит № CARD-17467657/27.11.2019 г., за които е издадена заповед № 5203/12.07.2021 г. по ч.гр.д. № 39475/2021 г. на Софийския РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане. В настоящия случай следва да бъде установено и заплащане от страна на кредитодателя на застрахователната премия на застрахователя по закупена допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Същият е сключен на 27.11.2019 г., поради което са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г.). Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК, който е приложим в настоящия случай, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му (т. 9); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10), условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).

Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между „БНП Париба Пъръсънъл Файненс" ЕАД и ответника в настоящия случай не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10, 11 от ЗПК, а именно:

1 . В раздел „параметри и условия” по договора не е посочено как се формира главницата по същия. В тази връзка от ССчетЕ следва, че главницата била в размер на общо 816.41 лева, която включвала цена на стоките – от 679 4 лева, застрахователна премия от 67.41 лева и удължена гаранция от 70 лева.

Това обстоятелството обаче не може да се установи от раздел „параметри и условия” от самия договор, където т.нар. застрахователна премия отсъства като компонент. Този извод относно начина на формиране на главницата може единствено „да се предполага” от раздел „финансирани стоки и услуги”, но никъде в договора не е уговорено изрично, че главницата се формира от цената на стоките и застрахователната премия.

2. В самата искова молба освен това се претендира остатъчна сума от 594.70 лева – заявена като главница, но видно от заключението по ССчетЕ същата в действителност представлява 563.21 лева главница и 31.49 лева възнаградителна лихва.

3. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент - 14,82 %., като липсват каквито и да било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или променлив, дали се касае за годишен лихвен процент или такъв за друг срок. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху общата цена на стоките, целия размер на кредита /цена на стоките, застрахователна премия и цената на удължената гаранция/ или върху остатъчната главница, разбирана било като цена на стоките или като цена на стоките и застрахователната премия и гаранцията.